Откакто научихме за рака на мама, все си мисля за татко. Как ли щеше да бъде, ако беше жив. Сестра ми е убедена, че е щял да бъде съкрушен. Аз не съм сигурна, по-скоро мисля, че всичко щеше да е по-лесно.

Татко беше човекът с несъкрушимата вяра, с безпрекословната любов и безграничното доверие в света и в нас, и в Бога. Той беше нашият източник на сила, а заедно с мама бяха неделима единица на енергия и обич.

Година и два месеца след смъртта му и изправена пред заплахата да изгубя и другия си родител съм на път не само да загубя вярата в доброто, но и вярата като цяло. Хората и за много по-малко нещастие го правят - какво остава за нас. Чудя се доколко човек е способен да търпи и какви са границите на самообладанието.

Въпреки цялата мъка и отчаяние, наскоро се научих да бъда благодарна. Първо за всеки изминал ден с мама, после за всеки ден, който имахме с татко и с мама, за това, което никога нямаше да се случи без тях, като цяло благодаря на Бог, че ни помага и ни дава надежда, колкото и наивно и глупаво да звучи.

И не знам какво да правя.

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last for ever: I was wrong.

The stars are not wanted now: put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood.
For nothing now can ever come to any good.

W. H. Auden

В предишния си живот съм била сурикат

Открих, че мога да пиша само, когато съм щастлива.
Няколкото задължителни думи за последните месеци:

преместване, второ преместване
живот на стара мома с много котки
всички около мен се изпожениха
излъгаха ме за работа
животът е прекрасен!

Цитатът е от Боби и всичко е пълната истина, без второто (донякъде), третото (донякъде) и петото (донякъде) изречение, заклевам се :)

Но причината наистина да се разпиша отново е Джо и нейният призив да се чуят онези 6 малко важни неща, които ме правят щастлива.

А те са:

1. Първата бира. Няма нищо по-готино от това. После всичко става много по-плавно и лесно за възприемане.

2. Всяка следваща бира. Приемам с еднаква радост и първата, и всяка следваща бира. Естествено, има някои недостатъци - след дадена бира нататък приемам с радост доста неща освен бирата :)

3. Обичам да ходя без сутиен. Ей така, не знам каква е причината - или дълго време съм живяла в Ст. град или просто морското в мен все още държи фронта. Във всеки случай съм развила резистентност към сутиени - аз ги мразя, те ми отвръщат с достойнство. Всеки втори сутиен в моя гардероб има 5-годишна история, а всеки първи - 8-годишна. Общо са два.

4. Напоследък преоткрих четенето по автобуси, трамваи и спирки и това ми доставя страшно удоволствие. Нали знаете как всички книжки от Света на Диста на Пратчет са едни мънички и са идеални за изваждане и четене навсякъде. Всяка от тях съм я чела поне по 10 пъти, което е едно от другите неща, които ме правят щастлива - препрочитането де, или по-скоро откриването, че имаш нещо, което пак ти се иска да прочетеш. Същото е като гледането на един филм много пъти, ама малко по-хубаво. Дори сега като си купих Малката чанта, отново намирам начин да мъкна със себе си книга, яке и чадър.

5.Гледам цели сериали наведнъж. Като сбъдната мечта от детството. Навремето като даваха "Спешно отделение" и "Бриско Каунти Младши" или от по-рано епизодите на Дисни, или още от по-рано "Островът на съкровищата", ама фантастичния, исках да ги гледам нонстоп по цял ден. Сега го мога и страшно се кефя. Със същото настървение гледам всяко шоу за танци и песни и се вълнувам и се вдъхновявам.

6. Освен това обичам: слънцето, морето и пясъка, лятото, пролетта, есента и зимата, обичам да си пия кафето сутрин на терасата с книга в ръка, докато се пека; обичам просто да се препичам; обичам да си вдигам краката на бюрото, докато гледам филм; обичам да чета на нощната лампа, докато заспивам; обичам да чета блогове; обичам да откривам нещо, което обичам да правя.

Обичам да измислям хубави заглавия :)

27

Всичко започна с тази шега за 27-те рокли. Нали сте го гледали? Накратко едно момиче е шаферка на 27 сватби, докато най-накрая не среща "истинската любов". Когато преди известно време споменах, че съм канена на една сватба, не предполагах, че ще бъда поканена на още две. Е, фактите са си факти, миналата година кума, тази година... шаферка. Колкото до онази шега - всичките ми приятели се смеят, аз вдигам вежди.
Не се оплаквам, искам да си говорим за отношения. Приятелските такива. Какво става ако две години не сте се виждали с много близка приятелка от също толкова близкото минало? Когато ви се обади - ви кани на сватба. Какво става, когато разделяйки се със съкваратирантка, някак сте успели да се засегнете една друга и не се чувате 2-3 месеца? Когато ви се обади - ви кани сватба, на която сте шаферка. Какво става, когато в самотна съботна вечер, се обади някой, който не сте чували от много отдавна? Ясно, ще ви го спестя.
Нали когато държиш на някого си с него и в лошо и добро? Някакси успях да стигна до такъв момент, в който хора, които съм обичала, ми се обаждат само за сватби. Все още не мога да си отговоря на въпроса дали това е вид показване, или наистина се нуждаят от мен и дали възстановеното приятелство и близост ще се задържат повече - да речем дори и след първото дете? Така, дотук трябва да ми е проличала изненадата от поканите. Все още се питам с какво съм го заслужила? С какво съм заслужила размахването пред носа ми на безметежното семейно щастие и изобщо безоблачно съществуване, или съм заслужила с нещо навирането в носа на материално благополучие, каквото означава една сватба. Иска ми се да повярвам на варианта, в който толкова много ме обичат, че трябва завинаги да съм свидетел на тяхното щастие. Ха. Тогава какво правя на сватби на хора, които вече почти не познавам?
Човек е наистина самотен по сватби. Точно тогава самотата се навира в очите на всички и не стига това, че сам си потиснат, ами отгоре на всичко всеки, който познаваш на тази сватба, се занимава с твоята самота, че и малко от тези, които не познаваш. Така профилът на ходещите по сватби и необвързани хора, става ясен - те са просто мазохисти с много излишно време и пари. Толкова.
Колкото до приятелството - много ми е мило, че ме канят на сватби, но още по-мило ще ми е, ако през останалото време не ме държат дистанцирана от живота си. Защото колкото и сватби човек може да направи, не може вечно да смята, че поканата за една сватба ще го реабилитира за отминалото време. И, да, много съм щастлива за вас, наистина, наистина фактът, че не мога да откажа покана, трябва да е достатъчно показателен.

А за онази шега - с тези темпове, след 21 сватби и 7 години и аз ще срещна "любовта на живота си". Ей го къде е - пожелайте ми успех :)

ЗА-МИ-НА-ВААААААМ

на море!!!

Ето как

...стоят нещата.

Отдавна си мисля да прасна "Краят на света, какъвто го познавам" като заглавие. Драматично, стегнато, драматично. И абсолютно вярно. В духа на настоящото ми заглавие, обаче, което през последните няколко дни натежа, искам да ви изложа само няколко факти.
Преместих се, отново, след две години и половина почти. Този път съм се обзавела с кака и котка. И на тримата ни е трудно, повярвайте ми. Времето, което прекарах в свикването с предишната квартира ми се струва прекалено малко с това, което преживявам сега. Може да е от възрастта, може да е от умората, но най-вероятно е от навика. Засега никак не свиквам - любимите ми вещи са около мен, но не мирише като вкъщи. Малко изнервена, малко отчуждена все още отвиквам от присъствието на досадни съквартиранти и свиквам със странното присъствие на семейството след почти 12 годишна липса. Какви са резултатите: много викове, малко сълзи, един месец спане на надуваеми дюшеци, 2 месеца безсъние, котешки косми навсякъде, котешко великолепие по всяко време на денонощието и неограничени количества бира. Кошмарът при преместването е пълен, а ползите още съмнителни.

Понякога, когато всичко около нас се променя, въпрос на здрав разум, а и на силна интуиция, е да оцеляваш след всяка промяна вече със силно развита резистентност. Е при мен не се получава. Ама никак.

Без да спи до сутринта

Сигурно не знаете, че обичам да чета любовни романи. Майка ми има стотици вкъщи и аз си имам любими, които като се прибера си ги препрочитам.
Всяка секс сцена се развива по един и същи начин. Той я целува по устните, след това пристъпва към гърдите, където тя изтръпва. Той се осмелява да я докосне до портата на женствеността й и казва "О, скъпа, ти си вече влажна!". Тя е девствена, но веднага след болката, изпитва нещо, което набъбва в нея и заплашва да избухне, докато накрая не се превръща в заслепяващо удоволствие и тя се разпада на хиляди парченца. И така - втория път тя вече е достатъчно опитна и придобила самочувствие да се пробва да му достави удоволствие. И какво прави? Първо докосва неговия език със своя, после го целува по зърната на гърдите,където той изсъсква от едва сдържан екстаз и накрая го докосва по мъжкото му достойнство. Тогава той не издържа и казва "Недей, скъпа, че не отговарям за последствията!". След което с нетърпение се потопява в нежната цепка.
Толкова. Излиза, че той върши цялата работа, за да достави удоволствие на жената, а за жената е достатъчно бегло да го пипне тук там и готово - той е повече от възбуден и изгарящ от нетърпение. И това го четат домакини, които до известна степен са толкова изперкали, че приемат всичко за чиста монета. Върхът в желанието на жената да достави удоволствие на мъжа е да поиска да му го лапне, тогава той пристъпя назад и с умиление и едва ли не със сълзи в очите казва "О, скъпа, не, не си длъжна!" и е готов да я яхне и да не я остави да спи до сутринта.
Добре, днес вярвам, че любовните романи не са толкова разпространени, но преди десетина години тийнейджърки, млади майки, не толкова млади и сексуално активни майки, както и сумати пенсионерки, за които не се знае дали са сексуално активни, си лягаха и ставаха с тези романи в ръка. Само и само да останат със заблуждението, че не само не са длъжни, но и не трябва да са активни в сексуалната игра - достатъчно е да оставят мъжа да си върши работа, а те да се надяват на неувяхващия си чар и вечно младото си тяло.
Наистина това е супер романтично - образът на жената любовница, която само с едно докосване може да накара любимият мъж да тръпне от възбуда, защото става въпрос, естествено, за любов. От друга страна - айде, моля?! Малоумното схващане, че мъжете не се нуждаят от същото усилие и всеотдайност, което те прилагат (или ако го приложат - тук малко ми се смесват понятието за реалност и любовния роман), се насажда в мозъка на не толкова опитните жени и стават доста неприятни неща. Знам, че сега любовните романи са малко четени, или поне са прераснали в нов жанр - нещо средно между трилър, крими и порно, но за сметка на това на пазара има десетки женски списания, които продължават да поддържат същата безсмислена теза. Освободеността на Саманта в леглото в "Секса и града" е донякъде осъждана и подлагана на критика. Пълно е с промивания на мозъка от този тип. Ами ако си срамежлива, ако се мислиш за скучна и ако не ти достига самочувствие? Тогава всякаква информация от такъв вид само влошава нещата.
Романтиката съществува извън книгите и филмите и е красива и жива, стига всичко да е споделено и да си готов да експериментираш - с тялото си, с желанието си, с всичко, което можеш да дадеш. Колко време трябва на една жена, за да достигне до този извод? Като тук не говорим за силно интуитивните и надарени в това отношение жени, а за по-стеснителните и позволете ми да използвам евфемизъма (как се пише тази дума) по-скромни :) такива. Колко време трябва на една жена да преодолее предразсъдъците и да действа с желание и воля? И дали изобщо някога успява?
Имам приятелки, които са спали само с един човек през живота си, които се ужасяват от нестандартните опити в секса и чиято сексуалност често издъхва от тежестта на предразсъдъците. Имам и такива, които спокойно говорят за себе си като за независимо сексуални от никого, защото се задоволяват по друг начин. Общото между тях е, че те се срамуват и страхуват от това, което може да се случи в леглото и до какво може да доведе - а, именно, до истинско и абсолютно заслужено удовлетворение.
Лесно е да се призове да сме силни и истински, трудно е да бъдем точно толкова независими и държащи контрола на нещата, когато искаме да обичаме. Защото колкото повече даваме, толкова повече получаваме. И сексът наистина е важен. Също колкото е важно да обичаш.
Да обичаш да експериментираш.

За морското момиче

Морското момиче в мен обича слънцето и вятъра. Обича вкуса на пот по лицето си и жегата под пръстите на краката си.
Морското момиче в мен не носи горнище, върви по плажа с мокри солени кичури коса и много изгорели глезени. Ще я познаете по леко изсветлялата на слънцето коса, мокрото дупе, полепнало с пясък, и широката усмивка, докато вълните се разбиват в краката й.
Морското момиче в мен само се подсмихва на проблемите и се смее с пълен глас на иронията на живота.
Морското момиче в мен не се притеснява да обича някого само за една вечер. Не се притеснява да обича завинаги.

Морското момиче е тук, диша, живее и е пълно с енергия, вече почти 8 години. Същото морско момиче, което е пред вас.

Разпиляна

Това е точното определение за това как се чувствам. Няколко думи накратко.

Напоследък ми е все по-трудно да давам отговор на въпроса "Какво става с теб?". Защото нищо не става. Мразя да отговарям "Работя" - това е отговор за хора без всякакви други интереси. Случването на разни неща май ме отбягва този месец.

Днес разгледах центъра на Париж отгоре. Усилено практикувам гугъл мапс туризма. Очаквайте скоро най-новата ми продукция "7 минути в Тибет" - със специалното ми участие.

За пръв път от четири месеца отидох на рисуване. Бях забравила колко ми харесва.

Знаете ли коя е най-хубавата гимнастика за бебета? Подводното плуване. Малката Ирина вече се учи да плува :)

Наистина е пролет - не стига, че свалих ботушите, което ме прави с около 2 пъти по-подвижна, ми отгоре на всичко си пуснах и косите.

Днес за пръв път от две години осъзнах, че Ст. град не ми липсва вече. Чаках маршрутка и когато се огледах наоколо разбрах, че нищо от това, което беше през шестте години, прекарани там, не е останало. Ст. град е нашенският Лас Вегас. Вива Лас Вегас!

Тази година съм поканена само на една сватба. Все още. Добрата новина е, че е през август в Бургас. Странното е, че е на приятелка, с която не сме се виждали от 2 години. Но сериозно, ОЩЕ ЕДНА СВАТБА? Няма ли това най-после да свърши?

И накрая официално заявление: Нина обещава да се вземе в ръце, да съсредоточи разпилелите се мисли и винаги да има непосредствен отговор на въпроса какво става с нея.
А какво става с вас?

Предполагам е заради пролетта

Мога да изброя няколкото теми, за които никога не бих писала. Едната е за състоянието на страната ни в момента - това е помийна яма, която никога не бих разровила. Другата е за политика - предполагам, защото нищо не разбирам, пък и изглежда двете теми са взаимно свързани. И третата ми е любима - за мъжете. Сега обаче искам да напиша точно нещо във връзка с моите отношения с мъже, каквато и роля да изпълняват в живота ми.
Предполагам е заради пролетта.
Иска ми се да напиша, че отдавна съм спряла да се надявам истинският мъж да връхлети ненадейно в живота ми, ей така иззад ъгъла. Това не е истина. Как може да съм жена, ако не се надявам на именно такава случайност. Истината е, че за мъжете, навъртащи се около мен, трудно може да се каже, че са рицари на бял кон (пък бил той куц и сляп). Това, което не правят е да ме карат да се чувствам добре. Знам, че това може да се приеме като поредна превземка на едно малко разочаровано момиче. Но аз даже не искам твърде много - искам само да се чувствам добре с даден човек. И понеже се уморих от игрички, не толкова отдавна (а как ми се иска да беше по-рано) взех решение. Да пазя себе си. Твърде дълго бях отстъпчива и толерантна, без всякакъв резултат. Ето сега, мога да бъда тъкмо такава жена, каквото искам. Малко тъжна, малко рязка, много искрена и в никакъв случай объркана.
Преди доста време, един мъж ми каза, че не съжалява за нито секунда, изкарана с мен. Тогава, объркана и наранена, му захвърлих думите обратно в очите. Чак сега осъзнавам, че това е едно от най-хубавите неща, които мъж може да каже на една жена на раздяла. Че това е не само комплимент, но и признание и макар да не е в любов, то сянката на отминалата звучи в думите му и по този начин ти не си отхвърлена, а спасена.
Колкото за мъжете в моя живот - излишно е да казвам, че ми се иска да могат да са толкова добри, за да разберат какво имат насреща. Не вярвам, че вината е изцяло тяхна и не смятам, че "мъжете са свине". Просто ми е омръзнало аз да съм повече мъж от тях. За Бога момчета, кой има топки?

Пролетта дойде много рано тази година - настъпи времето, когато черешата на балкона е цъфнала и мирисът на цветовете се смесва с този на току-що проснатото ми пране. Настъпи и времето, когато не е хубаво да се взимаме много насериозно и да гледаме по-така на живота си.

Да и ако ме питате твърдо осъзнавам, че съм написала цялото това нещо, без никаква конкретика - но това е то, поетът по душа е в оковите на един белетристичен ум.

PS. Отношението ми към секса, обаче, си го бива :)

2

Знаех си аз, че днеска е дата специална.
Какво да кажа - две години са си две години. Учудвайки се на постоянството си, мога само да се поздравя. Е, блогът сега навлиза в трудните си години. За двегодишно току-що проходило отроче единствената сигурна възпитателна мярка е чупливите предмети да се държат нависоко. За двегодишен блог нищо не е сигурно. Радвам се, че досега не сте се разочаровали от мен, и колкото камерна аудитория да сте - ви обичам. И да, относно другото, мисля и с всеки дъх, който поемам, правя истории, на които все някога ще им дойде времето. Дотогава - бъдете на линия :)

Across the Universe

През и над и отвъд. Страшна работа

Здравейте ...

И честита Нова година! Знам какво искам да ви пожелая, но ви моля да изчакате до края на поста.
Миналата година си отиде без всякакви дълбоки сътресения. Естествено, две мои много близки приятелки се омъжиха. А това, понякога, за едно момиче, Е твърде много. Аз си смених работата, това е, може би, най-хубавото нещо, което ми се случи. Освен това мъдреците ми израстнаха, запознах се с (в последствие) близки приятели, смених всички възможни съквартиранти, и не съм качила нито килограм.
И докато някои от моите приятели си купуват клиторни лубриканти, а други си бръснат (великолепните, приличащи на момичешки) крака, аз, в началото на тази година, реших да си остана същата. Имам една досадна сестра и куп приятели, с които сме си омръзнали, както и абсолютната и безпрекословна любов един към друг (и към тебе, како, естествено :)), неподдаващата се на времето привързаност към бирата, една не-толкова-чувствителна, колкото-сантиментална-душа, ... иии най-вече имам себе си.
Разполагайки с тези начални условия, се чувствам вече достатъчно сигурна и от тази позиция мога да ви пожелая нещо за новата година.
И то е: ВДЪХНОВЕНИЕ. Във всичко, независимо с какво се занимавате. Защото ако наистина ви трябва едно нещо, което да ви бута и да продължавате напред, то това е вдъхновението и увереността, която то ви дава, в това, което правите.

За тази година съм толкова поумняла, колкото нетърпелива :)

Това е Нина. Тя е 60 кг, 167 см и току що навърши 26 години и три дни. Тя е перфектна все още само за щастливите мама и татко. И за кака си понякога. Никой не иска да я гушка.
Нина официално заявява, че партито по случай рождения ден мина страхотно. Освен с пришки по краката и мускулна треска от танцуване, тя се сдоби със страхотен фотоапарат, страхотни подаръци и още повече поводи за усмивки през следващата година.
Нина се обръща към своите приятели, за да им каже, че ги обича и са най- най- най-страхотните приятели на света!
Нина освен това се кефи на думата СТРАХОТНО!
:)

Да си жива и здрава, Ирина!

Това е Ирина. Тя е 3,62 кг, 50 см и точно на 1 ден. Тя е перфектна. Мога само да предполагам щастливите мама и татко - Неви и Васко, как се чувстват. Аз знам само, че искам да я гушна.

Отново луд след толкова години

И когато ти тръгне на сватби... Последната беше по-специална. Младоженката не беше облечена в бяло, а младоженецът - изнервен и зачервен. Попът пропусна частта с пожеланията и напътствията към семейството, просто защото семейството беше младо само по дух, а гостите, е, те да кажем, че се брояха на пръстите на ръката, но се забавляваха с цялото си сърце. Когато за пръв път мама и татко са се женили, по думите на татко мама е била 30 кила с мокри гащи. Татко отишъл да я иска от дядо, както си му е редът, и за кураж обърнали малко повече чашки отколкото било необходимо. Стигнало се дотам дядо сам да предлага булката. 31 години по-късно сватбата на мама и татко беше в една малка църква в Севлиево. И мога да кажа, че мина страшно добре :) Съвети за първата брачна нощ булката отказа да получава от която и да е от дъщерите си, а младоженецът си отдъхна, че вече законно са венчани пред Бог. И след това всичко си дойде по реда си, да де, имам предвид - пълненото агне в стомасите ни :)

Да присъстваш на сватбата на родителите си след 31-годишен съвместен живот носи много повече от чисто щастие и любов. Носи и надежда, и обещание, и успокоение. Почти на 26 и почти сама трябва само да погледна мама и татко и да не се страхувам. Дали това се предава по наследство - да продължаваш да си луд след толкова години?

Сватбен сезон

Човек и добре да живее се жени.
Човек и добре да живее някога настъпва момента, в който приятелките му се женят.
Особено ако са ти толкова близки, трудно се разказва, защото е толкова емоционално преживяване. Мога да разкажа как си поплаках, как си попийнах, как се смях и как танцувах, колко се радвах. Но мога ли да опиша щастието и любовта им и тази сигурност, с която казаха ДА и начинът, по който се гледаха. Момичета, все ми се иска да напиша нещо специално за вас, но всичко което мога от цялото си сърце да кажа е, че ви обичам и ви желая много щастие.

Колкото до мен, научих доста неща: никога не ходете с нови обувки на сватба, как се организира моминско парти с ЖИВ стриптизьор (снимки и контакти предоставям при запитване), как се маха кринолин, как се разменят пръстени в църквата и колко е трудно да си кума. Липсвах ли ви този месец? Е, вкъщи съм си вече.

Нина да си обуе чорапи

Искам да живея в страна, където минималните температури да са 18 градуса, а максималните 36. Това време на годината ме кара да си спомням мрачните дни от края на летата като малка, когато с наближаването на училището настроението ми падаше по-бързо от барометъра. Мама всеки ден ни оставяше бележки със списък какво да правим през деня за къщата. През цялото лято беше едно и също - "оправете си леглата, изхвърлете цукалата и ви чакам за обяд в станцията", но на края на лятото добавяше послепис: "Нина да си обуе чорапи, че навън е хладно."
Е, Нина днес не си обу чорапи, мамо, дано не ми се караш :)
Иначе кипи трескава подготовка за сватбите този месец. Малко цифри: 3 сватби (едната е днес), 2 рокли, 1 развален цип, 0 (нула) обувки, 1/2 организирано моминско парти с 1 танц на стриптизьор. Тази нула дали ви притеснява точно толкова колкото и мен? Втората сватба е в събота и за нея задължително ми трябват обувки, желателно е да са под 100 лева, защото само толкова скъпи обувки си харесвам :( Колкото за моминското парти и стриптизьора - обещавам всичко да си кажа като мине.
Толкова. Подготвям се за сватбения маратон от 3 месеца и единственото, за което мога да мисля в момента е това.

Кой живее в гаража?

Все не ми се искаше да започвам със защо все на мен ми се случват такива нелепи ситуации, ама няма как. Вчера, бързайки да изляза от дворчето на сградата, където ни е офисът, един чичко ме пресрещна с думите:
- Бързай, бързай, че след малко му махам надморника!
- На кое? - попитах аз, докато заковала се на място се оглеждах парадоксално за някакви огромни кучета наоколо.
- Как на кое - на питоня!
Ей тука, поне, викам си, знам как да отговоря:
- Аааа, той питонът е в гаража, аз не се притеснявам!
Оставих го да се хили изумено и да ми вика чао :)


ПП. ами ако все още се чудите ето

БААААМ

и когато стане събираш парчетата на разбитото доверие у хората в себе си и опитваш да се възстановиш. Не искам да опитвам повече

Да, днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.