Без заглавие

Отказвам да се откривам, отказвам да предлагам, отказвам да чакам. Отказвам да се надявам. Отказвам да се влюбвам, отказвам да обичам.


Искам си сърцето обратно. Цяло.

Нина от Марс

Търся Земя. Земя, обади се.
Преди някой да си помисли, че вече съм тотално изтрещяла, бързам да обясня. Какъв ви е проблемът с общуването, бе хора? Защо зад всяко добро желание за разговор се търси задна мисъл? И докога ще продължава това?
Общуването се е изродило до такава степен, че за да започнеш разговор трябва да преминеш първо през онлайн варианта му. Лошото е, че става все по-лесно да говориш онлайн и все по-трудно на живо. Кое му е толкова привлекателното на това, аз все още не мога да разбера. Издигаш безкрайни бариери пред себе си, криеш самоличността зад хиляди никове, навсякъде ти трябва потребителско име и парола. Не, това не е проблем само на деветдесетте. Аз тогава още не можех да ползвам компютър, за Бога.
Наистина, сега е много по-лесно да откриваш приятели, но много по-трудно да ги запазиш. И сега приятелите ти са ей тука - на един клик разстояние, и все по-рядко на една ръка пред теб. Пък и бира виртуално е трудно да се пие.
Блогирането пък е едно форма на душевен ексхибиционизъм, при който границата между неприкосновеното и общодостъпното се обръща. И всичко това заради проблеми с общуването. Не че отричам интернет като глобална общност и дрън-дрън, просто когато това стане основния ти начин на живот, според мен трябва да поставиш край.
Да се върна там, откъдето се почна: защо зад всеки опит за подаване на ръка онлайн се търси скрито значение. А може би няма - мен ако ми подадат ръка в трамвая ще благодаря, ще се усмихна и ще си тръгна, няма да измислям хиляди причини. В трамвая, обаче, аз виждам човека, който е до мен, освен това виждам бабите и дядовците, които са истинската история на отношението между хората(част от тях поне). Те не само разговарят, те го правят с истински устрем.
Понякога нещата са много прости и желанието да общуваш си е... ами точно желание да общуваш. Не си отчаян, не си търсиш някой да те наебе (извинявайте за израза, ама), просто предлагаш и не търсиш нищо в замяна. Вярата в хората също никога не е излишна. Нали търсейки приятели, все пак намираш себе си.
В мен ли е проблемът или в останалите? Или аз изоставам. Писна ми да бъда нечие присъствие в кю-то, искам си обратно дългите летни вечери навън, на разговор, на бира.
А и последно - скъпи, уважеми мой читателю (имам съмнения, че си само ти, Пламко) проявете импулсивност някой път и просто се запознайте с някого. Не онлайн. Преподавам също така уроци по изчистване на задните мисли и доверие в хората. Ако някой има желание - тука съм, и дишам, и мърдам, и ми се пие бира.

PS. Обърканото ми словоизлеяние, естествено, отново е в резултат на нещо, което непрекъснато ми се случва и почва да ми омръзва. Аман!!! (умирах да го кажа)

Без излишен драматизъм

Много модерно е тия дни да се слагат разни логове насам натам - я по форуми, я по блогове. Интересното е, че все си мисля, че излагайки по този начин себе си на показ демонстрираш отчаяната нужда от внимание, която единствено и само е предизвикана от самота. Всъщност не е ли цялото блогиране такова? Някъде бях чела, че блоговете се делят на лични, социални и незнамкаквиси още. Е не е вярно всички са ужасно лични и авторите с всяка дума и дори запетайка се опитват да се домогнат до вниманието на останалата част от техния свят. Моят блог също не прави изключение.
В този дух да безжалостно оголване на душата се реших и аз да сложа един разговор. С малко хора не общувам често лице в лице и контактът с тях онлайн ми е много важен. Още по-малко хора пък упорито продължавам да търся, въпреки че се виждаме два пъти годишно. И понякога се чудя как възприемат вниманието ми и желанието да се чуваме. Не не се чудя, всъщност много добре знам, а в такива моменти още повече се присещам защо толкова рядко го правя.
Хайде сега без излишен драматизъм, тази вечер и без това съм доста непоследователна: аз съм с шльокавицата, става ясно името на другия в текста. Анализ на това поведение няма да правя, а за да не водим повече такива разговори, трябва да не се чуваме изобщо.

[20:01:14]откъде го включваш?
[20:01:43]ot volume-to
[20:01:52]хмм...
[20:02:11]аз имах подобен проблем, но не със скайп, оказа се че имам два контрола върху микрофона...
[20:02:21]ама това под линукс...
[20:03:02]mi toi predi si rabote6e po edno wreme totalno otkaza oba4e
[20:03:39]хммм
[20:03:58]не знам Нина. Не можеш да се справиш с един уиндоус
[20:07:04]eto wijda6 li zatwa se qdosah oniq den
[20:07:11]wednaga po4wa6 da se zaqjda6
[20:07:31]wednaga go obry6ta6 na"kakyw komp injener si kato ne moje6 da se sprawi6 s edin windows"
[20:07:35]mi mersi andrey
[20:07:44]за к'во ми благодариш?
[20:08:24]mi za otno6enieto
[20:08:33]аха
[20:08:35]моля
[20:08:38]пак заповядай
[20:11:09]kakwo to4no te e qd w momenta na men samo ne moga da razbera?
[20:11:27]че не ти работи микрофона
[20:11:28]iznerwen li si ne6to?
[20:11:29]т'ва ме е яд
[20:11:39]e kwo da naprawim sega kato ne raboti
[20:12:25]ами събереТЕ се дружинката и групово го оправете
[20:13:02]Галя, фенката на Уиндоус без проблеми би трябвало да се справи
[20:14:02]andrei kakwo to4no ti stawa?
[20:14:17]nqkakyw problem li ima6? iznerwen li si ne6to
[20:14:19]Какво да ми става?
[20:14:31]Казах ти защо съм изнервен, Нина
[20:14:51]i za6to se nerwi6 moje6 li da mi obqsni6??
[20:15:09]ЗАЩОТО НЕ ТИ РАБОТИ МИКРОФОНЪТ!
[20:15:27]i kakwo ti puka na teb dali 6te mi raboti ili nqma da mi raboti mikrofona?
[20:15:49]pri polojenie 4e na men en mi puka ne wijdam 6to trqbwa na teb
[20:15:50]така, пука ми
[20:16:03]щото например не мога да те чуя
[20:16:23]там горе не може ли да прещрака малко?
[20:16:42]i misli6 li 4e sled cqlata taq kawga kogato mi se cupi6 i mi se zaqjda6 kato malko mom4e az 6te iskam da te 4uq?
[20:16:53]днес едва ли
[20:17:04]то ти ще ме чуеш, аз няма да те чуя...
[20:17:43]a smqta6 li 4e towa e prawilnoto otno6enie kym men izob6to?
[20:17:58]i az 6te tyrpq takiwa ne6ta ot koito i da bilo
[20:18:22]dori sestra mi ne si pozwolqwa da mi dyrji takyw ton
[20:18:37]bilo to i pi6eiki
[20:18:38]аз да не съм сестра ти?
[20:19:30]imenno ne si
[20:19:34]тогава
[20:19:40]ne si mi tolkkoz blizyk kato neq uwerqwam te
[20:19:47]щом тя не може да си позволи, може аз да си позволя
[20:20:16]naprotiw towa koeto moje ili ne moje da si pozwoli6 sprqmo men az go opredelqm ne zabrawqi
[20:20:30]хаха
[20:23:03]айде
[20:23:18]отивам на пазар

Това е. Все пак се опитвам да разбера.