Въпрос

- Може ли човек да качи 4 (четири) килограма за 2 (два) дни?

- Може, ако в тези 2 дни е включено посещение вкъщи при мама и при татко.

Мъдра мисла на трета степен

Отново за косматите крака
Ми мързи ме и толкоз. Ако някой иска да ми направи забележка за това колко точно са ми космати краката - моля да заповяда. И аз имам пълното право да си ги държа такива точно колкото искам. Може да ми харесва да си ги почесвам или просто да наблюдавам как си растат. Ако искам да ходя вкъщи по къси гащи и космати крака - имам пълното право да го сторя. Пък и те могат да се окажат много полезни в някои случаи. Например за отказването на вредния навик за секс на първа среща. Понеже се е случвало вече, особено когато си пийна, другата в мен (тук сме много) взема надмощие над задръжките ми и после аз страдам. Затова най-умната мярка, която предприемам, е неизбръсването на краката - хитро, нали? Нещо като огромните гащи на Бриджет Джоунс, само че наобратно - аз наистина не искам да се случи.
Издигам манифест в името на косматите крака за запазване на емоционалното здраве! С мен ли сте?

И за шарката
Митична епопея в три действия.
Действие 1. Парти събота вечер
Много хора, музика, танци манци, голям кеф.

Действие 2. Заразата
На следващата сутрин единственият ни мъж в квартирата - болен от шарка. О, ужас. Масово прозвъняване на родителското тяло с въпроса - каква шарка съм карал. Масово прозвъняване на всички на партито с предупреждение за заразата. Масово връщане на обажданията с въпроси за симптомите.

Действие 3. Истерия
Понеделник вечер. Всички си мерим температурата. Едната ни съквартирантка влиза в кухнята с бледо лице, развети къдри и стиснала термометъра в едната ръка с тревожен глас запитва:
- 37,1 висока температура ли е?

Край. Отворен.

След като спрях да се смея й отговорих на въпроса, чийто отговор тя добре знае. В крайна сметка това е само дребна шарка, а не чума :)

Новата дума
Може да сте разбрали, а може и да не сте (ако все пак има случайно попаднали тук) в квартирата сме шестима (за момента) - ние, петте и нашия единствен мъж, който страда само за поза. Затова нежно я наричахме кокошарника - пък сме щастлив кокошарник, защото си имаме един петел. Сега обаче той е болен и е при майка си, тъй че ние петте сме самотни и в пристъп на истеричен смях онази вечер аз измислих думата, описваща ни прекрасно и еднозначно.
Добре дошли в КУКУШАРНИКА.