Това е точното определение за това как се чувствам. Няколко думи накратко.
Напоследък ми е все по-трудно да давам отговор на въпроса "Какво става с теб?". Защото нищо не става. Мразя да отговарям "Работя" - това е отговор за хора без всякакви други интереси. Случването на разни неща май ме отбягва този месец.
Днес разгледах центъра на Париж отгоре. Усилено практикувам гугъл мапс туризма. Очаквайте скоро най-новата ми продукция "7 минути в Тибет" - със специалното ми участие.
За пръв път от четири месеца отидох на рисуване. Бях забравила колко ми харесва.
Знаете ли коя е най-хубавата гимнастика за бебета? Подводното плуване. Малката Ирина вече се учи да плува :)
Наистина е пролет - не стига, че свалих ботушите, което ме прави с около 2 пъти по-подвижна, ми отгоре на всичко си пуснах и косите.
Днес за пръв път от две години осъзнах, че Ст. град не ми липсва вече. Чаках маршрутка и когато се огледах наоколо разбрах, че нищо от това, което беше през шестте години, прекарани там, не е останало. Ст. град е нашенският Лас Вегас. Вива Лас Вегас!
Тази година съм поканена само на една сватба. Все още. Добрата новина е, че е през август в Бургас. Странното е, че е на приятелка, с която не сме се виждали от 2 години. Но сериозно, ОЩЕ ЕДНА СВАТБА? Няма ли това най-после да свърши?
И накрая официално заявление: Нина обещава да се вземе в ръце, да съсредоточи разпилелите се мисли и винаги да има непосредствен отговор на въпроса какво става с нея.
А какво става с вас?