Предполагам е заради пролетта

Мога да изброя няколкото теми, за които никога не бих писала. Едната е за състоянието на страната ни в момента - това е помийна яма, която никога не бих разровила. Другата е за политика - предполагам, защото нищо не разбирам, пък и изглежда двете теми са взаимно свързани. И третата ми е любима - за мъжете. Сега обаче искам да напиша точно нещо във връзка с моите отношения с мъже, каквато и роля да изпълняват в живота ми.
Предполагам е заради пролетта.
Иска ми се да напиша, че отдавна съм спряла да се надявам истинският мъж да връхлети ненадейно в живота ми, ей така иззад ъгъла. Това не е истина. Как може да съм жена, ако не се надявам на именно такава случайност. Истината е, че за мъжете, навъртащи се около мен, трудно може да се каже, че са рицари на бял кон (пък бил той куц и сляп). Това, което не правят е да ме карат да се чувствам добре. Знам, че това може да се приеме като поредна превземка на едно малко разочаровано момиче. Но аз даже не искам твърде много - искам само да се чувствам добре с даден човек. И понеже се уморих от игрички, не толкова отдавна (а как ми се иска да беше по-рано) взех решение. Да пазя себе си. Твърде дълго бях отстъпчива и толерантна, без всякакъв резултат. Ето сега, мога да бъда тъкмо такава жена, каквото искам. Малко тъжна, малко рязка, много искрена и в никакъв случай объркана.
Преди доста време, един мъж ми каза, че не съжалява за нито секунда, изкарана с мен. Тогава, объркана и наранена, му захвърлих думите обратно в очите. Чак сега осъзнавам, че това е едно от най-хубавите неща, които мъж може да каже на една жена на раздяла. Че това е не само комплимент, но и признание и макар да не е в любов, то сянката на отминалата звучи в думите му и по този начин ти не си отхвърлена, а спасена.
Колкото за мъжете в моя живот - излишно е да казвам, че ми се иска да могат да са толкова добри, за да разберат какво имат насреща. Не вярвам, че вината е изцяло тяхна и не смятам, че "мъжете са свине". Просто ми е омръзнало аз да съм повече мъж от тях. За Бога момчета, кой има топки?

Пролетта дойде много рано тази година - настъпи времето, когато черешата на балкона е цъфнала и мирисът на цветовете се смесва с този на току-що проснатото ми пране. Настъпи и времето, когато не е хубаво да се взимаме много насериозно и да гледаме по-така на живота си.

Да и ако ме питате твърдо осъзнавам, че съм написала цялото това нещо, без никаква конкретика - но това е то, поетът по душа е в оковите на един белетристичен ум.

PS. Отношението ми към секса, обаче, си го бива :)