Защитих!

Пея песни на радостта и облекчението:) Като че ли облекчението е преобладаваща - то стана дипломна работа за чудо и приказ - 5 месеца апокалиптични мъки и накрая пак не беше готова. Нищо де, главното е крайният резултат. Защитих УРААААААААААААААААА!
Защитата мина нормално гадно - бях последна дванайсета, техниката ме предаде точно в момента на почването на защитата (мамка му и лаптоп, да ме прощавате за израза), комисията гледа сякаш се подготвяше за заколение, в което аз бях жертвения агнец, но накрая въпросите бяха разочароващо глупави. Всъщност имам шессссст.
И в момента току се сетя че съм защитила, току се подхилквам от кеф. Смятам да се наслаждавам на правеното на нищо и на липсата на чувството за вина от това поне до края на тази година. А после ще му мисля.
Е, ако сте се надявали на повече подробности - няма да ги получите. Безжалостния разказ за презентацията с всички унищожителни подробрости ще ви го разкажа на по бира. А дотогава искам да чувам само как звъни телефона ми, и на него пише "Попълни-тук-своето-име calling". И това се отнася с пълна сила за теб, Пламко.