Чакам ви, ДИДИ, идвайте си по-скоро. Толкова се радвам и нямам търпение!
Откога чакам...:)

Представяне

Мислейки как да наваксам, затова че не съм писала 20 дена, всъщност ми хрумна, че не съм се представила.

Здравейте, всички. Казвам се Нина и съм на 24. Това като че ли не е най-подходящото начало.
Добре, казвам се Нина и преди не-много години прекарвах най-щастливите лета в живота ми. Лета с мирис на море и печени миди и вкус на солена морска вода, с вечните ожулени колена и порязани от миди стъпала, с жегата на нагрятите калдъръми и изсъхващата на слънце мокра солена глава. Слънчевите лета на моето детство.
Научих се да плувам чак на 12, от срам от пояса. Заради този пояс, пък и за по-бързо се къпехме на камънаците под нас. А те ни се отплащаха с ъгловата топлота и успокояваха водите на морето. Как ми липсва безметежността и безгрижието. Липсва ми и усещането на топлата земя под краката ми и успокояващата мисъл, че винаги, когато пожелаеш можеш просто да си хванеш сандалите в едната ръка и да наджапаш в дълбокото.
Същите тези дружелюбни камънаци през зимите замръзваха и се превръщата в преграда между разлютеното море и брега. На замръзналите локви се пързаляхме и палехме огън. И бой много съм яла заради това. Ама нищо не може да се сравни с миризмата на пушек и крехката илюзия за топлина.
Разбира се, съм далече от мисълта да пиша мемоари. Дано само съм успяла да ви въведа в атмосферата. А сега и фактите.
Научих се да чета с "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", сричайки на кака, докато се къпеше в банята. Тогава много я мразех, да знаете (и книгата, и кака). Научих таблицата за умножение като декламирах по всяко време пак пред кака.
Счупих си предния зъб на 11 - стената на църквата до нас ми се изпречи на пътя. На нея нищо й нямаше, а мен татко ме успокояваше с "юнак без рана не може".
После се научих да правя балони с дъвката и малко след това да плувам. Все фундаметални за моето израстване знания. Мама ми каза, че ще стана много глупава, защото не чета и книги и някакси успя да ме накара да прочета първата си книга. Мама е най-мъдрата жена на света. Не съм спирала да чета оттогава.
После нещата шеметно се завъртяха. Имаше ги тези дълги лета и забавни зими и колкото повече пораствах, толкова летата ставаха по-къси, а зимите по-малко забавни.
Ето ме сега оттам - откъдето започнах.
Аз съм Нина и съм на 24. Обичам: лятото и зимата, слънцето и снега; да чета и да смея; мама, татко и кака. Плача на филми, пия много бира и понякога се напивам. Мразя: хората да ме виждат как плача, да се чувствам самотна и да ми е скучно; мразя състоянието си в момента, защото съм несигурна и озлобена, а и се страхувам. Умна съм, освен това съм хубава и скромна. (И знам, че винаги ще има по-умни и по-хубави от мен, но едва ли толкова скромни.:))
Това е душата ми на показ - наивна, гола и беззащитна. Споделям, без да очаквам да разберете. Просто имам нужда. Не бъдете лоши - откровеността е рядка добродетел.

Честит първи юни!!!

За малко да ви забравя, малки, големи и още по-големи момичета и момчета!:)

Срещи от третия вид или колко печелят таксиметровите шофьори

Да, знам, че от 10 дни не съм писала - чувствам се виновна, доволни ли сте:P
Обаче днес страшен и още по-странен ден. Върви ми на срещи. Първо срещнах супер случайно един стар близък познат. Второ една приятелка, която ме зарадва, че е станала докторантка и то в Германия - точно за това, за което се бореше. После една бивша съученичка - в автобуса, на път за Ст. град. Там естествено отивах при дипломния ми ръководител.
И накрая за капак на връщане към вкъщи ме кара таксиметров шофьор-системен администратор. Ами да, правилно сте разбрали - системен администратор. Той всъщност не си призна много направо, че е сисадмин. Първо се заприказвахме за мен и меи-то, естествено, и разказвайки, че е завършил електроника, някак си вмъкна, че до ден днешен се занимавал с компютри. И така до края и до моето възклицание: "Ама верно ли сте системен администратор". Страхотен тип. Усмихнат, мустакат и интелигентен. Знаех си аз, че не е типичният таксиджия като ме посрещна с думите: "Аз никого не съм връщал досега за адрес." Оказа се, че замествал съседа си таксиметров шофьор, който лесно бил решил проблема със семейния си бюджет, карайки такси. Дневните смени жената, нощните той. За нещастие си счупил ръката. И така близкият семеен приятел и забележете СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР предложил той да поеме нощните смени. Всъщност мотивът му точно не е ясен - ако има работа за хубава заплата през деня, как му остава сили и през нощта да кара. Явно не е само личната услуга, а нещо друго.
Обичал и вярвал в свободния софтуер. Водил курсове в меи-то за мрежова сигурност. Защо всички таксиджии не са като него? А и оправда едно мое подозрение - колко всъщност взимат бакшишите: Ми колкото един системен администратор, колко!
В крайна сметка парите не са най-важните, това мисля, че съм го казвала нейде си.
А казах ли, че ми е личното мото за близките от 2 до 5 години:)