6/19/2006

Представяне

Мислейки как да наваксам, затова че не съм писала 20 дена, всъщност ми хрумна, че не съм се представила.

Здравейте, всички. Казвам се Нина и съм на 24. Това като че ли не е най-подходящото начало.
Добре, казвам се Нина и преди не-много години прекарвах най-щастливите лета в живота ми. Лета с мирис на море и печени миди и вкус на солена морска вода, с вечните ожулени колена и порязани от миди стъпала, с жегата на нагрятите калдъръми и изсъхващата на слънце мокра солена глава. Слънчевите лета на моето детство.
Научих се да плувам чак на 12, от срам от пояса. Заради този пояс, пък и за по-бързо се къпехме на камънаците под нас. А те ни се отплащаха с ъгловата топлота и успокояваха водите на морето. Как ми липсва безметежността и безгрижието. Липсва ми и усещането на топлата земя под краката ми и успокояващата мисъл, че винаги, когато пожелаеш можеш просто да си хванеш сандалите в едната ръка и да наджапаш в дълбокото.
Същите тези дружелюбни камънаци през зимите замръзваха и се превръщата в преграда между разлютеното море и брега. На замръзналите локви се пързаляхме и палехме огън. И бой много съм яла заради това. Ама нищо не може да се сравни с миризмата на пушек и крехката илюзия за топлина.
Разбира се, съм далече от мисълта да пиша мемоари. Дано само съм успяла да ви въведа в атмосферата. А сега и фактите.
Научих се да чета с "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", сричайки на кака, докато се къпеше в банята. Тогава много я мразех, да знаете (и книгата, и кака). Научих таблицата за умножение като декламирах по всяко време пак пред кака.
Счупих си предния зъб на 11 - стената на църквата до нас ми се изпречи на пътя. На нея нищо й нямаше, а мен татко ме успокояваше с "юнак без рана не може".
После се научих да правя балони с дъвката и малко след това да плувам. Все фундаметални за моето израстване знания. Мама ми каза, че ще стана много глупава, защото не чета и книги и някакси успя да ме накара да прочета първата си книга. Мама е най-мъдрата жена на света. Не съм спирала да чета оттогава.
После нещата шеметно се завъртяха. Имаше ги тези дълги лета и забавни зими и колкото повече пораствах, толкова летата ставаха по-къси, а зимите по-малко забавни.
Ето ме сега оттам - откъдето започнах.
Аз съм Нина и съм на 24. Обичам: лятото и зимата, слънцето и снега; да чета и да смея; мама, татко и кака. Плача на филми, пия много бира и понякога се напивам. Мразя: хората да ме виждат как плача, да се чувствам самотна и да ми е скучно; мразя състоянието си в момента, защото съм несигурна и озлобена, а и се страхувам. Умна съм, освен това съм хубава и скромна. (И знам, че винаги ще има по-умни и по-хубави от мен, но едва ли толкова скромни.:))
Това е душата ми на показ - наивна, гола и беззащитна. Споделям, без да очаквам да разберете. Просто имам нужда. Не бъдете лоши - откровеността е рядка добродетел.

2 comments:

Данчо said...

Ех, Нинче, ако можех да пиша като теб, щях книга да напиша, а може би и не е една. Представих си всичко в ярки цветове. Душата ми стопли. Просто нямам думи повече сега.

Mynik said...

Радвам се, Данчо:))