В предишния си живот съм била сурикат

Открих, че мога да пиша само, когато съм щастлива.
Няколкото задължителни думи за последните месеци:

преместване, второ преместване
живот на стара мома с много котки
всички около мен се изпожениха
излъгаха ме за работа
животът е прекрасен!

Цитатът е от Боби и всичко е пълната истина, без второто (донякъде), третото (донякъде) и петото (донякъде) изречение, заклевам се :)

Но причината наистина да се разпиша отново е Джо и нейният призив да се чуят онези 6 малко важни неща, които ме правят щастлива.

А те са:

1. Първата бира. Няма нищо по-готино от това. После всичко става много по-плавно и лесно за възприемане.

2. Всяка следваща бира. Приемам с еднаква радост и първата, и всяка следваща бира. Естествено, има някои недостатъци - след дадена бира нататък приемам с радост доста неща освен бирата :)

3. Обичам да ходя без сутиен. Ей така, не знам каква е причината - или дълго време съм живяла в Ст. град или просто морското в мен все още държи фронта. Във всеки случай съм развила резистентност към сутиени - аз ги мразя, те ми отвръщат с достойнство. Всеки втори сутиен в моя гардероб има 5-годишна история, а всеки първи - 8-годишна. Общо са два.

4. Напоследък преоткрих четенето по автобуси, трамваи и спирки и това ми доставя страшно удоволствие. Нали знаете как всички книжки от Света на Диста на Пратчет са едни мънички и са идеални за изваждане и четене навсякъде. Всяка от тях съм я чела поне по 10 пъти, което е едно от другите неща, които ме правят щастлива - препрочитането де, или по-скоро откриването, че имаш нещо, което пак ти се иска да прочетеш. Същото е като гледането на един филм много пъти, ама малко по-хубаво. Дори сега като си купих Малката чанта, отново намирам начин да мъкна със себе си книга, яке и чадър.

5.Гледам цели сериали наведнъж. Като сбъдната мечта от детството. Навремето като даваха "Спешно отделение" и "Бриско Каунти Младши" или от по-рано епизодите на Дисни, или още от по-рано "Островът на съкровищата", ама фантастичния, исках да ги гледам нонстоп по цял ден. Сега го мога и страшно се кефя. Със същото настървение гледам всяко шоу за танци и песни и се вълнувам и се вдъхновявам.

6. Освен това обичам: слънцето, морето и пясъка, лятото, пролетта, есента и зимата, обичам да си пия кафето сутрин на терасата с книга в ръка, докато се пека; обичам просто да се препичам; обичам да си вдигам краката на бюрото, докато гледам филм; обичам да чета на нощната лампа, докато заспивам; обичам да чета блогове; обичам да откривам нещо, което обичам да правя.

Обичам да измислям хубави заглавия :)

27

Всичко започна с тази шега за 27-те рокли. Нали сте го гледали? Накратко едно момиче е шаферка на 27 сватби, докато най-накрая не среща "истинската любов". Когато преди известно време споменах, че съм канена на една сватба, не предполагах, че ще бъда поканена на още две. Е, фактите са си факти, миналата година кума, тази година... шаферка. Колкото до онази шега - всичките ми приятели се смеят, аз вдигам вежди.
Не се оплаквам, искам да си говорим за отношения. Приятелските такива. Какво става ако две години не сте се виждали с много близка приятелка от също толкова близкото минало? Когато ви се обади - ви кани на сватба. Какво става, когато разделяйки се със съкваратирантка, някак сте успели да се засегнете една друга и не се чувате 2-3 месеца? Когато ви се обади - ви кани сватба, на която сте шаферка. Какво става, когато в самотна съботна вечер, се обади някой, който не сте чували от много отдавна? Ясно, ще ви го спестя.
Нали когато държиш на някого си с него и в лошо и добро? Някакси успях да стигна до такъв момент, в който хора, които съм обичала, ми се обаждат само за сватби. Все още не мога да си отговоря на въпроса дали това е вид показване, или наистина се нуждаят от мен и дали възстановеното приятелство и близост ще се задържат повече - да речем дори и след първото дете? Така, дотук трябва да ми е проличала изненадата от поканите. Все още се питам с какво съм го заслужила? С какво съм заслужила размахването пред носа ми на безметежното семейно щастие и изобщо безоблачно съществуване, или съм заслужила с нещо навирането в носа на материално благополучие, каквото означава една сватба. Иска ми се да повярвам на варианта, в който толкова много ме обичат, че трябва завинаги да съм свидетел на тяхното щастие. Ха. Тогава какво правя на сватби на хора, които вече почти не познавам?
Човек е наистина самотен по сватби. Точно тогава самотата се навира в очите на всички и не стига това, че сам си потиснат, ами отгоре на всичко всеки, който познаваш на тази сватба, се занимава с твоята самота, че и малко от тези, които не познаваш. Така профилът на ходещите по сватби и необвързани хора, става ясен - те са просто мазохисти с много излишно време и пари. Толкова.
Колкото до приятелството - много ми е мило, че ме канят на сватби, но още по-мило ще ми е, ако през останалото време не ме държат дистанцирана от живота си. Защото колкото и сватби човек може да направи, не може вечно да смята, че поканата за една сватба ще го реабилитира за отминалото време. И, да, много съм щастлива за вас, наистина, наистина фактът, че не мога да откажа покана, трябва да е достатъчно показателен.

А за онази шега - с тези темпове, след 21 сватби и 7 години и аз ще срещна "любовта на живота си". Ей го къде е - пожелайте ми успех :)

ЗА-МИ-НА-ВААААААМ

на море!!!

Ето как

...стоят нещата.

Отдавна си мисля да прасна "Краят на света, какъвто го познавам" като заглавие. Драматично, стегнато, драматично. И абсолютно вярно. В духа на настоящото ми заглавие, обаче, което през последните няколко дни натежа, искам да ви изложа само няколко факти.
Преместих се, отново, след две години и половина почти. Този път съм се обзавела с кака и котка. И на тримата ни е трудно, повярвайте ми. Времето, което прекарах в свикването с предишната квартира ми се струва прекалено малко с това, което преживявам сега. Може да е от възрастта, може да е от умората, но най-вероятно е от навика. Засега никак не свиквам - любимите ми вещи са около мен, но не мирише като вкъщи. Малко изнервена, малко отчуждена все още отвиквам от присъствието на досадни съквартиранти и свиквам със странното присъствие на семейството след почти 12 годишна липса. Какви са резултатите: много викове, малко сълзи, един месец спане на надуваеми дюшеци, 2 месеца безсъние, котешки косми навсякъде, котешко великолепие по всяко време на денонощието и неограничени количества бира. Кошмарът при преместването е пълен, а ползите още съмнителни.

Понякога, когато всичко около нас се променя, въпрос на здрав разум, а и на силна интуиция, е да оцеляваш след всяка промяна вече със силно развита резистентност. Е при мен не се получава. Ама никак.

Без да спи до сутринта

Сигурно не знаете, че обичам да чета любовни романи. Майка ми има стотици вкъщи и аз си имам любими, които като се прибера си ги препрочитам.
Всяка секс сцена се развива по един и същи начин. Той я целува по устните, след това пристъпва към гърдите, където тя изтръпва. Той се осмелява да я докосне до портата на женствеността й и казва "О, скъпа, ти си вече влажна!". Тя е девствена, но веднага след болката, изпитва нещо, което набъбва в нея и заплашва да избухне, докато накрая не се превръща в заслепяващо удоволствие и тя се разпада на хиляди парченца. И така - втория път тя вече е достатъчно опитна и придобила самочувствие да се пробва да му достави удоволствие. И какво прави? Първо докосва неговия език със своя, после го целува по зърната на гърдите,където той изсъсква от едва сдържан екстаз и накрая го докосва по мъжкото му достойнство. Тогава той не издържа и казва "Недей, скъпа, че не отговарям за последствията!". След което с нетърпение се потопява в нежната цепка.
Толкова. Излиза, че той върши цялата работа, за да достави удоволствие на жената, а за жената е достатъчно бегло да го пипне тук там и готово - той е повече от възбуден и изгарящ от нетърпение. И това го четат домакини, които до известна степен са толкова изперкали, че приемат всичко за чиста монета. Върхът в желанието на жената да достави удоволствие на мъжа е да поиска да му го лапне, тогава той пристъпя назад и с умиление и едва ли не със сълзи в очите казва "О, скъпа, не, не си длъжна!" и е готов да я яхне и да не я остави да спи до сутринта.
Добре, днес вярвам, че любовните романи не са толкова разпространени, но преди десетина години тийнейджърки, млади майки, не толкова млади и сексуално активни майки, както и сумати пенсионерки, за които не се знае дали са сексуално активни, си лягаха и ставаха с тези романи в ръка. Само и само да останат със заблуждението, че не само не са длъжни, но и не трябва да са активни в сексуалната игра - достатъчно е да оставят мъжа да си върши работа, а те да се надяват на неувяхващия си чар и вечно младото си тяло.
Наистина това е супер романтично - образът на жената любовница, която само с едно докосване може да накара любимият мъж да тръпне от възбуда, защото става въпрос, естествено, за любов. От друга страна - айде, моля?! Малоумното схващане, че мъжете не се нуждаят от същото усилие и всеотдайност, което те прилагат (или ако го приложат - тук малко ми се смесват понятието за реалност и любовния роман), се насажда в мозъка на не толкова опитните жени и стават доста неприятни неща. Знам, че сега любовните романи са малко четени, или поне са прераснали в нов жанр - нещо средно между трилър, крими и порно, но за сметка на това на пазара има десетки женски списания, които продължават да поддържат същата безсмислена теза. Освободеността на Саманта в леглото в "Секса и града" е донякъде осъждана и подлагана на критика. Пълно е с промивания на мозъка от този тип. Ами ако си срамежлива, ако се мислиш за скучна и ако не ти достига самочувствие? Тогава всякаква информация от такъв вид само влошава нещата.
Романтиката съществува извън книгите и филмите и е красива и жива, стига всичко да е споделено и да си готов да експериментираш - с тялото си, с желанието си, с всичко, което можеш да дадеш. Колко време трябва на една жена, за да достигне до този извод? Като тук не говорим за силно интуитивните и надарени в това отношение жени, а за по-стеснителните и позволете ми да използвам евфемизъма (как се пише тази дума) по-скромни :) такива. Колко време трябва на една жена да преодолее предразсъдъците и да действа с желание и воля? И дали изобщо някога успява?
Имам приятелки, които са спали само с един човек през живота си, които се ужасяват от нестандартните опити в секса и чиято сексуалност често издъхва от тежестта на предразсъдъците. Имам и такива, които спокойно говорят за себе си като за независимо сексуални от никого, защото се задоволяват по друг начин. Общото между тях е, че те се срамуват и страхуват от това, което може да се случи в леглото и до какво може да доведе - а, именно, до истинско и абсолютно заслужено удовлетворение.
Лесно е да се призове да сме силни и истински, трудно е да бъдем точно толкова независими и държащи контрола на нещата, когато искаме да обичаме. Защото колкото повече даваме, толкова повече получаваме. И сексът наистина е важен. Също колкото е важно да обичаш.
Да обичаш да експериментираш.

За морското момиче

Морското момиче в мен обича слънцето и вятъра. Обича вкуса на пот по лицето си и жегата под пръстите на краката си.
Морското момиче в мен не носи горнище, върви по плажа с мокри солени кичури коса и много изгорели глезени. Ще я познаете по леко изсветлялата на слънцето коса, мокрото дупе, полепнало с пясък, и широката усмивка, докато вълните се разбиват в краката й.
Морското момиче в мен само се подсмихва на проблемите и се смее с пълен глас на иронията на живота.
Морското момиче в мен не се притеснява да обича някого само за една вечер. Не се притеснява да обича завинаги.

Морското момиче е тук, диша, живее и е пълно с енергия, вече почти 8 години. Същото морско момиче, което е пред вас.

Разпиляна

Това е точното определение за това как се чувствам. Няколко думи накратко.

Напоследък ми е все по-трудно да давам отговор на въпроса "Какво става с теб?". Защото нищо не става. Мразя да отговарям "Работя" - това е отговор за хора без всякакви други интереси. Случването на разни неща май ме отбягва този месец.

Днес разгледах центъра на Париж отгоре. Усилено практикувам гугъл мапс туризма. Очаквайте скоро най-новата ми продукция "7 минути в Тибет" - със специалното ми участие.

За пръв път от четири месеца отидох на рисуване. Бях забравила колко ми харесва.

Знаете ли коя е най-хубавата гимнастика за бебета? Подводното плуване. Малката Ирина вече се учи да плува :)

Наистина е пролет - не стига, че свалих ботушите, което ме прави с около 2 пъти по-подвижна, ми отгоре на всичко си пуснах и косите.

Днес за пръв път от две години осъзнах, че Ст. град не ми липсва вече. Чаках маршрутка и когато се огледах наоколо разбрах, че нищо от това, което беше през шестте години, прекарани там, не е останало. Ст. град е нашенският Лас Вегас. Вива Лас Вегас!

Тази година съм поканена само на една сватба. Все още. Добрата новина е, че е през август в Бургас. Странното е, че е на приятелка, с която не сме се виждали от 2 години. Но сериозно, ОЩЕ ЕДНА СВАТБА? Няма ли това най-после да свърши?

И накрая официално заявление: Нина обещава да се вземе в ръце, да съсредоточи разпилелите се мисли и винаги да има непосредствен отговор на въпроса какво става с нея.
А какво става с вас?