Без да спи до сутринта

Сигурно не знаете, че обичам да чета любовни романи. Майка ми има стотици вкъщи и аз си имам любими, които като се прибера си ги препрочитам.
Всяка секс сцена се развива по един и същи начин. Той я целува по устните, след това пристъпва към гърдите, където тя изтръпва. Той се осмелява да я докосне до портата на женствеността й и казва "О, скъпа, ти си вече влажна!". Тя е девствена, но веднага след болката, изпитва нещо, което набъбва в нея и заплашва да избухне, докато накрая не се превръща в заслепяващо удоволствие и тя се разпада на хиляди парченца. И така - втория път тя вече е достатъчно опитна и придобила самочувствие да се пробва да му достави удоволствие. И какво прави? Първо докосва неговия език със своя, после го целува по зърната на гърдите,където той изсъсква от едва сдържан екстаз и накрая го докосва по мъжкото му достойнство. Тогава той не издържа и казва "Недей, скъпа, че не отговарям за последствията!". След което с нетърпение се потопява в нежната цепка.
Толкова. Излиза, че той върши цялата работа, за да достави удоволствие на жената, а за жената е достатъчно бегло да го пипне тук там и готово - той е повече от възбуден и изгарящ от нетърпение. И това го четат домакини, които до известна степен са толкова изперкали, че приемат всичко за чиста монета. Върхът в желанието на жената да достави удоволствие на мъжа е да поиска да му го лапне, тогава той пристъпя назад и с умиление и едва ли не със сълзи в очите казва "О, скъпа, не, не си длъжна!" и е готов да я яхне и да не я остави да спи до сутринта.
Добре, днес вярвам, че любовните романи не са толкова разпространени, но преди десетина години тийнейджърки, млади майки, не толкова млади и сексуално активни майки, както и сумати пенсионерки, за които не се знае дали са сексуално активни, си лягаха и ставаха с тези романи в ръка. Само и само да останат със заблуждението, че не само не са длъжни, но и не трябва да са активни в сексуалната игра - достатъчно е да оставят мъжа да си върши работа, а те да се надяват на неувяхващия си чар и вечно младото си тяло.
Наистина това е супер романтично - образът на жената любовница, която само с едно докосване може да накара любимият мъж да тръпне от възбуда, защото става въпрос, естествено, за любов. От друга страна - айде, моля?! Малоумното схващане, че мъжете не се нуждаят от същото усилие и всеотдайност, което те прилагат (или ако го приложат - тук малко ми се смесват понятието за реалност и любовния роман), се насажда в мозъка на не толкова опитните жени и стават доста неприятни неща. Знам, че сега любовните романи са малко четени, или поне са прераснали в нов жанр - нещо средно между трилър, крими и порно, но за сметка на това на пазара има десетки женски списания, които продължават да поддържат същата безсмислена теза. Освободеността на Саманта в леглото в "Секса и града" е донякъде осъждана и подлагана на критика. Пълно е с промивания на мозъка от този тип. Ами ако си срамежлива, ако се мислиш за скучна и ако не ти достига самочувствие? Тогава всякаква информация от такъв вид само влошава нещата.
Романтиката съществува извън книгите и филмите и е красива и жива, стига всичко да е споделено и да си готов да експериментираш - с тялото си, с желанието си, с всичко, което можеш да дадеш. Колко време трябва на една жена, за да достигне до този извод? Като тук не говорим за силно интуитивните и надарени в това отношение жени, а за по-стеснителните и позволете ми да използвам евфемизъма (как се пише тази дума) по-скромни :) такива. Колко време трябва на една жена да преодолее предразсъдъците и да действа с желание и воля? И дали изобщо някога успява?
Имам приятелки, които са спали само с един човек през живота си, които се ужасяват от нестандартните опити в секса и чиято сексуалност често издъхва от тежестта на предразсъдъците. Имам и такива, които спокойно говорят за себе си като за независимо сексуални от никого, защото се задоволяват по друг начин. Общото между тях е, че те се срамуват и страхуват от това, което може да се случи в леглото и до какво може да доведе - а, именно, до истинско и абсолютно заслужено удовлетворение.
Лесно е да се призове да сме силни и истински, трудно е да бъдем точно толкова независими и държащи контрола на нещата, когато искаме да обичаме. Защото колкото повече даваме, толкова повече получаваме. И сексът наистина е важен. Също колкото е важно да обичаш.
Да обичаш да експериментираш.

За морското момиче

Морското момиче в мен обича слънцето и вятъра. Обича вкуса на пот по лицето си и жегата под пръстите на краката си.
Морското момиче в мен не носи горнище, върви по плажа с мокри солени кичури коса и много изгорели глезени. Ще я познаете по леко изсветлялата на слънцето коса, мокрото дупе, полепнало с пясък, и широката усмивка, докато вълните се разбиват в краката й.
Морското момиче в мен само се подсмихва на проблемите и се смее с пълен глас на иронията на живота.
Морското момиче в мен не се притеснява да обича някого само за една вечер. Не се притеснява да обича завинаги.

Морското момиче е тук, диша, живее и е пълно с енергия, вече почти 8 години. Същото морско момиче, което е пред вас.

Разпиляна

Това е точното определение за това как се чувствам. Няколко думи накратко.

Напоследък ми е все по-трудно да давам отговор на въпроса "Какво става с теб?". Защото нищо не става. Мразя да отговарям "Работя" - това е отговор за хора без всякакви други интереси. Случването на разни неща май ме отбягва този месец.

Днес разгледах центъра на Париж отгоре. Усилено практикувам гугъл мапс туризма. Очаквайте скоро най-новата ми продукция "7 минути в Тибет" - със специалното ми участие.

За пръв път от четири месеца отидох на рисуване. Бях забравила колко ми харесва.

Знаете ли коя е най-хубавата гимнастика за бебета? Подводното плуване. Малката Ирина вече се учи да плува :)

Наистина е пролет - не стига, че свалих ботушите, което ме прави с около 2 пъти по-подвижна, ми отгоре на всичко си пуснах и косите.

Днес за пръв път от две години осъзнах, че Ст. град не ми липсва вече. Чаках маршрутка и когато се огледах наоколо разбрах, че нищо от това, което беше през шестте години, прекарани там, не е останало. Ст. град е нашенският Лас Вегас. Вива Лас Вегас!

Тази година съм поканена само на една сватба. Все още. Добрата новина е, че е през август в Бургас. Странното е, че е на приятелка, с която не сме се виждали от 2 години. Но сериозно, ОЩЕ ЕДНА СВАТБА? Няма ли това най-после да свърши?

И накрая официално заявление: Нина обещава да се вземе в ръце, да съсредоточи разпилелите се мисли и винаги да има непосредствен отговор на въпроса какво става с нея.
А какво става с вас?

Предполагам е заради пролетта

Мога да изброя няколкото теми, за които никога не бих писала. Едната е за състоянието на страната ни в момента - това е помийна яма, която никога не бих разровила. Другата е за политика - предполагам, защото нищо не разбирам, пък и изглежда двете теми са взаимно свързани. И третата ми е любима - за мъжете. Сега обаче искам да напиша точно нещо във връзка с моите отношения с мъже, каквато и роля да изпълняват в живота ми.
Предполагам е заради пролетта.
Иска ми се да напиша, че отдавна съм спряла да се надявам истинският мъж да връхлети ненадейно в живота ми, ей така иззад ъгъла. Това не е истина. Как може да съм жена, ако не се надявам на именно такава случайност. Истината е, че за мъжете, навъртащи се около мен, трудно може да се каже, че са рицари на бял кон (пък бил той куц и сляп). Това, което не правят е да ме карат да се чувствам добре. Знам, че това може да се приеме като поредна превземка на едно малко разочаровано момиче. Но аз даже не искам твърде много - искам само да се чувствам добре с даден човек. И понеже се уморих от игрички, не толкова отдавна (а как ми се иска да беше по-рано) взех решение. Да пазя себе си. Твърде дълго бях отстъпчива и толерантна, без всякакъв резултат. Ето сега, мога да бъда тъкмо такава жена, каквото искам. Малко тъжна, малко рязка, много искрена и в никакъв случай объркана.
Преди доста време, един мъж ми каза, че не съжалява за нито секунда, изкарана с мен. Тогава, объркана и наранена, му захвърлих думите обратно в очите. Чак сега осъзнавам, че това е едно от най-хубавите неща, които мъж може да каже на една жена на раздяла. Че това е не само комплимент, но и признание и макар да не е в любов, то сянката на отминалата звучи в думите му и по този начин ти не си отхвърлена, а спасена.
Колкото за мъжете в моя живот - излишно е да казвам, че ми се иска да могат да са толкова добри, за да разберат какво имат насреща. Не вярвам, че вината е изцяло тяхна и не смятам, че "мъжете са свине". Просто ми е омръзнало аз да съм повече мъж от тях. За Бога момчета, кой има топки?

Пролетта дойде много рано тази година - настъпи времето, когато черешата на балкона е цъфнала и мирисът на цветовете се смесва с този на току-що проснатото ми пране. Настъпи и времето, когато не е хубаво да се взимаме много насериозно и да гледаме по-така на живота си.

Да и ако ме питате твърдо осъзнавам, че съм написала цялото това нещо, без никаква конкретика - но това е то, поетът по душа е в оковите на един белетристичен ум.

PS. Отношението ми към секса, обаче, си го бива :)

2

Знаех си аз, че днеска е дата специална.
Какво да кажа - две години са си две години. Учудвайки се на постоянството си, мога само да се поздравя. Е, блогът сега навлиза в трудните си години. За двегодишно току-що проходило отроче единствената сигурна възпитателна мярка е чупливите предмети да се държат нависоко. За двегодишен блог нищо не е сигурно. Радвам се, че досега не сте се разочаровали от мен, и колкото камерна аудитория да сте - ви обичам. И да, относно другото, мисля и с всеки дъх, който поемам, правя истории, на които все някога ще им дойде времето. Дотогава - бъдете на линия :)

Across the Universe

През и над и отвъд. Страшна работа

Здравейте ...

И честита Нова година! Знам какво искам да ви пожелая, но ви моля да изчакате до края на поста.
Миналата година си отиде без всякакви дълбоки сътресения. Естествено, две мои много близки приятелки се омъжиха. А това, понякога, за едно момиче, Е твърде много. Аз си смених работата, това е, може би, най-хубавото нещо, което ми се случи. Освен това мъдреците ми израстнаха, запознах се с (в последствие) близки приятели, смених всички възможни съквартиранти, и не съм качила нито килограм.
И докато някои от моите приятели си купуват клиторни лубриканти, а други си бръснат (великолепните, приличащи на момичешки) крака, аз, в началото на тази година, реших да си остана същата. Имам една досадна сестра и куп приятели, с които сме си омръзнали, както и абсолютната и безпрекословна любов един към друг (и към тебе, како, естествено :)), неподдаващата се на времето привързаност към бирата, една не-толкова-чувствителна, колкото-сантиментална-душа, ... иии най-вече имам себе си.
Разполагайки с тези начални условия, се чувствам вече достатъчно сигурна и от тази позиция мога да ви пожелая нещо за новата година.
И то е: ВДЪХНОВЕНИЕ. Във всичко, независимо с какво се занимавате. Защото ако наистина ви трябва едно нещо, което да ви бута и да продължавате напред, то това е вдъхновението и увереността, която то ви дава, в това, което правите.

За тази година съм толкова поумняла, колкото нетърпелива :)

Това е Нина. Тя е 60 кг, 167 см и току що навърши 26 години и три дни. Тя е перфектна все още само за щастливите мама и татко. И за кака си понякога. Никой не иска да я гушка.
Нина официално заявява, че партито по случай рождения ден мина страхотно. Освен с пришки по краката и мускулна треска от танцуване, тя се сдоби със страхотен фотоапарат, страхотни подаръци и още повече поводи за усмивки през следващата година.
Нина се обръща към своите приятели, за да им каже, че ги обича и са най- най- най-страхотните приятели на света!
Нина освен това се кефи на думата СТРАХОТНО!
:)