2
Знаех си аз, че днеска е дата специална.
Какво да кажа - две години са си две години. Учудвайки се на постоянството си, мога само да се поздравя. Е, блогът сега навлиза в трудните си години. За двегодишно току-що проходило отроче единствената сигурна възпитателна мярка е чупливите предмети да се държат нависоко. За двегодишен блог нищо не е сигурно. Радвам се, че досега не сте се разочаровали от мен, и колкото камерна аудитория да сте - ви обичам. И да, относно другото, мисля и с всеки дъх, който поемам, правя истории, на които все някога ще им дойде времето. Дотогава - бъдете на линия :)
