4/26/2006

Още има люлякови нощи...

Люляците са цъфнали. Навън е едно такова романтично, чак сърцето ти плаче за щастие.
Неповторим е мирисът на пролет иии (тук ще ви изненадам) още нещо...
Още ми е трудно да пиша в блога, защото съм ужасно отвикнала да пиша. Трябва да имам Идея. Но тя винаги е някакси недооформена и след премислянето изчезва. Затова реших да пренебрегна Идеята, а да наблегна на Спонтанността (ех, че сложна дума). И да се водя от Настроението. Същото е малко носталгично, с тъга към нещо отминало и същевременно близко. Уча се отново да бъда сама - зимата е лесно и без това цялото време е мрачно, заедно с настроението. Но сега през пролетта, когато сърцето тръпне и претръпва, когато искам или не - виждам красотата навсякъде, и когато изглежда толкова лесно да бъдеш щастлив, именно сега нещо те дърпа назад и ти припомня, че някак-си-нещо-си се изплъзва.
Люляците са цъфнали. Небето е точно този отенък на синьото, който много обичам (а вие нали знаете, че синьото идва, когато зеленото се усмихва). И всичко е в правилните цветове - любимите ми.
Люляците са цъфнали. И това наистина е последното нещо-като-оплакване-и-самосъжаление, което ще чуете от мен. Обещавам! И се заклевам на вас, многобройни мой читателю, събрал всичко в едно тяло, мила ми како:) (Вземи коментирай най-сетне, аман ма како, без тва само ти четеш:Р)
И да излезете да ги видите тези люляци. НЕПРЕМЕННО!

4/25/2006

Търся си...

мъж. Висок, хубав и синеок.
Ааайде от мен да мине - може да не е синеок, да е висок е важно.
А мои снимки може и да приложа при поискване;) А най-добре на живо и на по бира:)

Предложения?

4/18/2006

За ползата от косматите крака

Понеже този пост го почвам сигурно от месец - сега много бързо ще го завърша.
Косматите крака най-сигурно предпазват от секс на първа и единствена среща. В крайна сметка при такъв секс може да се достигне до безкрайни усложнения.
Момичета, ако не сте сигурни, не си бръснете краката. Моля.:)

4/14/2006

Devil. Inside. Enjoy.

И ето ме отново:) Възнамерявах да напиша ознаменуващ пост за името на блога. Ето вече е кръстен и гордо се показва наляво надясно, но все пак само на подбрани хора. Devil Inside ми е прякор, подарен от един приятел, както и всички останали мои прякори. Както си възнемарявах мина повече от една седмица, затова сега анонсът е кратък, но дълбоко информационен!
Честитo, блогче, да си ми живо и здравооооо:)

4/05/2006

А аа аааа
Защо така ми слага датата и часа???
Снощи нещо се е объркало, вчерашния пост го дава все едно е от първи април:)

4/01/2006

Надявам се и вярвам

Надявам се и вярвам... е една песен, май на братя Аргирови. Лично аз я знам от репертоара на НЛО и по-специално "Как си ти, как си ти" - ааа който е слушал плочите на нло-то ще знае.
Ама мисълта ми е далеч от това да ви обяснявам за гения на нло, още през 80-те.
За първи път измислям заглавието преди поста. Всъщност при положение, че ми е едва втори-трети по-сериозен пост, всичко ще ми бъде за първи път:). А и за да бъда докрай честна от вчера съм го замислила този пост, така че все пак заглавието е измислено след поста. И въобще хронологията на написването не е важна, важна е идеята.
И така вчера времето беше повече от чудесно... за понеделник. Мрачно, студено, с едни много много ситни капчици дъжд, от този мокрещия вид. И понеже новата квартира е изпълнена и с нови преживявания, като плащането на сметки например, аз логично се бях насочила към най-близката каса на БТК снощи. Засега аз се занимавам със сметките, а пък да видим кога ще ми писне. Касата е в квартала на около километър от къщи. На отиване бях нацупена и гледах тъжно от трамвая мокрите улици. Слязох, намерих го този супер-модерен-център-каса и се заприбирах пеш към другия край на квартала.
Един от рядките моменти напоследък, когато съм се чувствала спокойна и в мир със себе си. Същите ситни мокри капчици вече повече освежаващи, сякаш природата лично се е захванала с хидратацията на моята кожа, и един обещаващ мирис - на свежо, зелено и възбуждащо, и тези напъпили листа по дърветата - въобще пробуждане с пълна сила. Не слънчевото време носи духа на пролетта, първият пролетен дъжд я прави истинска. И светлината - приглушена и срамежлива, едва проникваща зад облаците и същевременно толкова прекрасна - късен пролетен дъждовен следобед.
И се прибрах с нова енергия и нови сили - надяваааам се и вяяярвааам:))
Затова пък днеска - пълна катастрофа. Целия ден ми е криво и ми се спи. Единственото хубаво нещо беше статията, която прочетох. Линк утре ще дам днес ми се спи(ауу и се повтарям):)
Не знам, малко необичайно ми е това блогване - хем писане, хем не-насериозно. Нали отдавна не съм писала... Странно ми е изведнъж да почна и то в такива количества.
А и имам нужда от насърчение... Айде ма какооооу:Р