7/11/2006

Нина от Марс

Търся Земя. Земя, обади се.
Преди някой да си помисли, че вече съм тотално изтрещяла, бързам да обясня. Какъв ви е проблемът с общуването, бе хора? Защо зад всяко добро желание за разговор се търси задна мисъл? И докога ще продължава това?
Общуването се е изродило до такава степен, че за да започнеш разговор трябва да преминеш първо през онлайн варианта му. Лошото е, че става все по-лесно да говориш онлайн и все по-трудно на живо. Кое му е толкова привлекателното на това, аз все още не мога да разбера. Издигаш безкрайни бариери пред себе си, криеш самоличността зад хиляди никове, навсякъде ти трябва потребителско име и парола. Не, това не е проблем само на деветдесетте. Аз тогава още не можех да ползвам компютър, за Бога.
Наистина, сега е много по-лесно да откриваш приятели, но много по-трудно да ги запазиш. И сега приятелите ти са ей тука - на един клик разстояние, и все по-рядко на една ръка пред теб. Пък и бира виртуално е трудно да се пие.
Блогирането пък е едно форма на душевен ексхибиционизъм, при който границата между неприкосновеното и общодостъпното се обръща. И всичко това заради проблеми с общуването. Не че отричам интернет като глобална общност и дрън-дрън, просто когато това стане основния ти начин на живот, според мен трябва да поставиш край.
Да се върна там, откъдето се почна: защо зад всеки опит за подаване на ръка онлайн се търси скрито значение. А може би няма - мен ако ми подадат ръка в трамвая ще благодаря, ще се усмихна и ще си тръгна, няма да измислям хиляди причини. В трамвая, обаче, аз виждам човека, който е до мен, освен това виждам бабите и дядовците, които са истинската история на отношението между хората(част от тях поне). Те не само разговарят, те го правят с истински устрем.
Понякога нещата са много прости и желанието да общуваш си е... ами точно желание да общуваш. Не си отчаян, не си търсиш някой да те наебе (извинявайте за израза, ама), просто предлагаш и не търсиш нищо в замяна. Вярата в хората също никога не е излишна. Нали търсейки приятели, все пак намираш себе си.
В мен ли е проблемът или в останалите? Или аз изоставам. Писна ми да бъда нечие присъствие в кю-то, искам си обратно дългите летни вечери навън, на разговор, на бира.
А и последно - скъпи, уважеми мой читателю (имам съмнения, че си само ти, Пламко) проявете импулсивност някой път и просто се запознайте с някого. Не онлайн. Преподавам също така уроци по изчистване на задните мисли и доверие в хората. Ако някой има желание - тука съм, и дишам, и мърдам, и ми се пие бира.

PS. Обърканото ми словоизлеяние, естествено, отново е в резултат на нещо, което непрекъснато ми се случва и почва да ми омръзва. Аман!!! (умирах да го кажа)

7 comments:

P. said...

Spored men nikak ne e lesno da otkriesh priqteli, osobeno pyk chrez net-a... Wqrno e, che ne wseki lyje i maje tam, no edno 98% skriwat istinata, a kakwa e weroqtnostta da popadnesh na nqkoj ot ostawashtite 2%? Ta dori i az, samoto olicetworenie na newinnostta :D, ponqkoga si pozwolqwam da goworq neistini.
I kwo da ti kaja... na koj ne mu lipswat dylgite letni wecheri nawyn, na razgowor, na vodka w moq sluchaj. Loshoto e, che edno wreme bqhme bukwalno gyz do gyz i da se widim beshe izkljuchitelno lesno, a sega... edni ugoworki, edno chudo.
A otnosno chitatelite na tozi blog, ne e wajno kolichestwoto, a kachestwoto :P. (eh, dnes qwno mnogo se hareswam)

Mynik said...

Ти се измъкваш само:) Тая седмица ще те замъкна някъде, ще видиш ти:P

P. said...

hehe ne se izmykwam, day den i chas i sym tam :)

Tattoos said...

Ami zaj4e, i az sym ti ot 4itatelite. Sega v nedelq, ste te vidq kolko biri mojesh da izpiesh. Az sym sega sym minala pove4e na vino, 4e e po-leko, pak nali ve4e prehvarlih, 4etvyrt vek,ne darja ve4e na mnogo piene, haha. Celuvki i stiga si se qdosvala i oplakvala za stqlo i nestqlo. Vsi4ko se promenq i ne moje da se jalvash postoqnno po dobrite stari vremena, tarsi polojitelnoto i se naslajdavaj na jivota, vinagi kogato mojesh. Sega stastlivite i bezgrijni migove sa po-malko, no pak za tova sa po-cenni,nali?!

Алекс Панов said...

Такива като тебе са безнадеждни като цяло.
Вярно сега ви е криво и малко гадно като изпълзяхте от студентски град, ама ще свикнете, на опън и на напън и на студ и на глад и на ебане. Няма какво да се оплаквате.
Мене като ми зададът някакъв тъп въпрос от рода:
- Ти тая офца от къде я докара?
Какво да отговарям? Да се обяснявам като на полицай? Айде да пфууу-пфуу (духах)... С която, където си искам такова ще правим... Живота е кратък, живейте си го.

Лека и мека (както казва Заякова)

Mynik said...

Ама вие всички сте били тук:) А аз се оплаквах, че ви няма да ме утешите.
Обичам ви всичките:)

Nikolay Vasilev said...

много хубав пост :) браво! :)