Ето как

...стоят нещата.

Отдавна си мисля да прасна "Краят на света, какъвто го познавам" като заглавие. Драматично, стегнато, драматично. И абсолютно вярно. В духа на настоящото ми заглавие, обаче, което през последните няколко дни натежа, искам да ви изложа само няколко факти.
Преместих се, отново, след две години и половина почти. Този път съм се обзавела с кака и котка. И на тримата ни е трудно, повярвайте ми. Времето, което прекарах в свикването с предишната квартира ми се струва прекалено малко с това, което преживявам сега. Може да е от възрастта, може да е от умората, но най-вероятно е от навика. Засега никак не свиквам - любимите ми вещи са около мен, но не мирише като вкъщи. Малко изнервена, малко отчуждена все още отвиквам от присъствието на досадни съквартиранти и свиквам със странното присъствие на семейството след почти 12 годишна липса. Какви са резултатите: много викове, малко сълзи, един месец спане на надуваеми дюшеци, 2 месеца безсъние, котешки косми навсякъде, котешко великолепие по всяко време на денонощието и неограничени количества бира. Кошмарът при преместването е пълен, а ползите още съмнителни.

Понякога, когато всичко около нас се променя, въпрос на здрав разум, а и на силна интуиция, е да оцеляваш след всяка промяна вече със силно развита резистентност. Е при мен не се получава. Ама никак.