Или наръчник за оцеляване при тежки житейски ситуации
Вече седма година, отделена от пъпната връв на мама, живея по разни квартири с разни хора. Вече седми месец, откакто се каня да започна този пост и може би от седем седмици съм му измислила това невероятно заглавие. Мислех, че съм подготвена да опиша всичко без прекъсване на мисълта и без особени усилия. Лъгала съм се - както и живеенето с разни хора по разни места, така и писането за това, не се оказва толкова лесно, колкото изглежда. Нещата не могат да бъдат точно систематизирани и изведени логично, когато става въпрос за отношения между хората, а това е нещото, което винаги най-много ме е плашило.
Затова реших да започна с предимствата. Винаги е весело, това не може да се отрече. Не е необходимо да се мъкнеш по кръчмите, когато си имаш няколко маймуна вкъщи, които да те забавляват също толкова много, както и където и да е. Понякога става толкова весело, че когато някой с блеснал поглед и завист в очите ти го спомене, само изсумтяваш от ужас. Освен това винаги може да разчиташ да ти се помогне за нещо - я тампоните са ти свършили, я нещо друго, а когато някой те е зарязал, спокойно можеш да приготвиш питиета за себе си и за останалите и да получиш топло съчувствие и донякъде искрена обич. Можеш да се посмееш с момичета и да се напиваш с момчетата, можеш да си следиш непрекъснато сериала, без да ти пречат, освен с глупави въпроси. Ако попаднеш и на хора, които готвят, даже няма нужда да държиш нещо в хладилника, освен бирите.
Недостатъците се познават от сутринта - когато изчезват всички предимства на хубавата ни чиста и просторна квартира. Същата се оказва тясна, шумна и пренаселена. Особено около банята. Вечер, когато отново не можеш да се добереш до нея и се оказваш леко поизлъган и в крайна сметка, ами миризлив. И когато вечер те осени мисълта, че дори и да живееш сам, не е като да живееш в нещо свое (мисли като тази докарват или силна жажда, или дълбока депресия) и се опиташ да си купиш универсалното лекарство и за двете (имам предвид тук-попълни-алкохол-по-избор) всъщност се сещаш, че няма нито един магазин работещ наоколо. Хазяйката, тази добра и усмихната старица, се оказва злобна и пресметлива бабичка, която непрекъснато ти се бърка, а наемът, ами наистина не е чак толкова добър.
Всъщност всичко е въпрос на общуване. Тези недостатъци са нищо, в сравнение с това, което може да доведе липсата на всякакви разговори за проблемите и неспособността в крайна сметка да се разбереш с хората. Защото не си сам и трябва непрекъснато да се съобразяваш. Защото знам, че колкото и мили и учтиви да са всички, те не са ти роднини и няма да търпят своеволия и безобразно отношение. Също така се оказва, че само ти го разбираш това. А и защото способността за общуване не е нещо, което се придобива по рождение. И тук отново опряхме до възпитанието. Самодисциплината също.
Изводите. Ситуация, при която приятелки от години се разделят, има ревност, има сълзи, има раздяла, има любов и всичко това се случва непрекъснато наоколо - това в никакъв случай не е сапунка по телевизията. Пък и всеки объркан сценарий не може да е по-объркан от собствения ти живот. Няма универсален съвет, който може да се даде тук. Но моите са няколко и работят, поне дотолкова, доколкото зависи от мен.
Не обръщайте внимание на дребните недостатъци, защото те са нещата, които преобръщат каруцата - кой не си миел чиниите, кой не си прибирал масата, кой не чистел тоалетната. Винаги се вглеждайте в голямата картинка - разбирате ли се, уважавате ли се, значи и ще се слушате.
Никога не се връзвайте на заяждания от сорта на "на ти куклата, дай си ми парцалките" - който не е доволен, прав му път.
Никога не се привързвайте чак пък толкова към хората, с които живеете. По-лесно е да запазите относително приятелски отношения, когато границите са ясно поставени. Имате ли си семейство - имате си, имате ли си приятели - имате си, имате ли си гадже - имате си, тях си обичайте, съквартирантите са на последно място. Естествено, тук си има големи изключения, ако попаднете на такива, още по-добре за вас.
Винаги бъдете коректни към задълженията вкъщи, така се дава пример и се възпитава добро отношение.
И последно, за Бога, говорете си за проблемите, не премълчавайте. Това, обаче и за не го спазвам.
А когато си имате и някой, при който да просто да избягате при нужда и да се наревете, тогава даже можете да бъдете и щастливи.
На това му викам аз морализаторстване. В крайна сметка колкото и малко да зависи от вас е хубаво да се направи, защото тогава наистина може да се говори за възпитание, дисциплина и умение да общуваш.
Някакси не можах да го докарам смешен този пост, както си го мислех. Ей така е хубаво човек да може да се посмее над повечето неща, но ще се смея тогава, когато се измъкна от сапунения сериал, в който живея.
PS. Хехе, позволете ми накрая да перефразирам древното китайско проклятие:
Дано живееш в сапунен сериал!
Всъщност само хората си мислят, че искат да им е интересен животът, защото понякога ти става толкова интересен, че ти сеебавамайката. (ето затова го турих туй в послеписа)
