5/21/2007

Образцов дом

Или наръчник за оцеляване при тежки житейски ситуации

Вече седма година, отделена от пъпната връв на мама, живея по разни квартири с разни хора. Вече седми месец, откакто се каня да започна този пост и може би от седем седмици съм му измислила това невероятно заглавие. Мислех, че съм подготвена да опиша всичко без прекъсване на мисълта и без особени усилия. Лъгала съм се - както и живеенето с разни хора по разни места, така и писането за това, не се оказва толкова лесно, колкото изглежда. Нещата не могат да бъдат точно систематизирани и изведени логично, когато става въпрос за отношения между хората, а това е нещото, което винаги най-много ме е плашило.
Затова реших да започна с предимствата. Винаги е весело, това не може да се отрече. Не е необходимо да се мъкнеш по кръчмите, когато си имаш няколко маймуна вкъщи, които да те забавляват също толкова много, както и където и да е. Понякога става толкова весело, че когато някой с блеснал поглед и завист в очите ти го спомене, само изсумтяваш от ужас. Освен това винаги може да разчиташ да ти се помогне за нещо - я тампоните са ти свършили, я нещо друго, а когато някой те е зарязал, спокойно можеш да приготвиш питиета за себе си и за останалите и да получиш топло съчувствие и донякъде искрена обич. Можеш да се посмееш с момичета и да се напиваш с момчетата, можеш да си следиш непрекъснато сериала, без да ти пречат, освен с глупави въпроси. Ако попаднеш и на хора, които готвят, даже няма нужда да държиш нещо в хладилника, освен бирите.
Недостатъците се познават от сутринта - когато изчезват всички предимства на хубавата ни чиста и просторна квартира. Същата се оказва тясна, шумна и пренаселена. Особено около банята. Вечер, когато отново не можеш да се добереш до нея и се оказваш леко поизлъган и в крайна сметка, ами миризлив. И когато вечер те осени мисълта, че дори и да живееш сам, не е като да живееш в нещо свое (мисли като тази докарват или силна жажда, или дълбока депресия) и се опиташ да си купиш универсалното лекарство и за двете (имам предвид тук-попълни-алкохол-по-избор) всъщност се сещаш, че няма нито един магазин работещ наоколо. Хазяйката, тази добра и усмихната старица, се оказва злобна и пресметлива бабичка, която непрекъснато ти се бърка, а наемът, ами наистина не е чак толкова добър.
Всъщност всичко е въпрос на общуване. Тези недостатъци са нищо, в сравнение с това, което може да доведе липсата на всякакви разговори за проблемите и неспособността в крайна сметка да се разбереш с хората. Защото не си сам и трябва непрекъснато да се съобразяваш. Защото знам, че колкото и мили и учтиви да са всички, те не са ти роднини и няма да търпят своеволия и безобразно отношение. Също така се оказва, че само ти го разбираш това. А и защото способността за общуване не е нещо, което се придобива по рождение. И тук отново опряхме до възпитанието. Самодисциплината също.
Изводите. Ситуация, при която приятелки от години се разделят, има ревност, има сълзи, има раздяла, има любов и всичко това се случва непрекъснато наоколо - това в никакъв случай не е сапунка по телевизията. Пък и всеки объркан сценарий не може да е по-объркан от собствения ти живот. Няма универсален съвет, който може да се даде тук. Но моите са няколко и работят, поне дотолкова, доколкото зависи от мен.
Не обръщайте внимание на дребните недостатъци, защото те са нещата, които преобръщат каруцата - кой не си миел чиниите, кой не си прибирал масата, кой не чистел тоалетната. Винаги се вглеждайте в голямата картинка - разбирате ли се, уважавате ли се, значи и ще се слушате.
Никога не се връзвайте на заяждания от сорта на "на ти куклата, дай си ми парцалките" - който не е доволен, прав му път.
Никога не се привързвайте чак пък толкова към хората, с които живеете. По-лесно е да запазите относително приятелски отношения, когато границите са ясно поставени. Имате ли си семейство - имате си, имате ли си приятели - имате си, имате ли си гадже - имате си, тях си обичайте, съквартирантите са на последно място. Естествено, тук си има големи изключения, ако попаднете на такива, още по-добре за вас.
Винаги бъдете коректни към задълженията вкъщи, така се дава пример и се възпитава добро отношение.
И последно, за Бога, говорете си за проблемите, не премълчавайте. Това, обаче и за не го спазвам.
А когато си имате и някой, при който да просто да избягате при нужда и да се наревете, тогава даже можете да бъдете и щастливи.
На това му викам аз морализаторстване. В крайна сметка колкото и малко да зависи от вас е хубаво да се направи, защото тогава наистина може да се говори за възпитание, дисциплина и умение да общуваш.

Някакси не можах да го докарам смешен този пост, както си го мислех. Ей така е хубаво човек да може да се посмее над повечето неща, но ще се смея тогава, когато се измъкна от сапунения сериал, в който живея.

PS. Хехе, позволете ми накрая да перефразирам древното китайско проклятие:
Дано живееш в сапунен сериал!
Всъщност само хората си мислят, че искат да им е интересен животът, защото понякога ти става толкова интересен, че ти сеебавамайката. (ето затова го турих туй в послеписа)

12 comments:

roro said...

Нино ма, ко ривьеш, ма, я по-сириозно, шот Бай Брадър шъ тъ изплющи, ма ни съ надявай, няма да йе онуй плющьенье, а по-лошуто.
И какво и да си говорим, и с когото и да живеем, винаги ще има предимства и недостатъци. Дали ще е приятел, състудент, роднина, съпруг или каквото там се падне, вечно ще има проблеми.
Важното е да се намира някакво разбирателство.

P. said...

Ami kwo da ti kaja Nina, poznawam i teb i sykwartirantite..., ta shte go ostawq bez komentar ;)

Мъник said...

Не е лесна моята с тези съквартиранти, особено с някои от тях. Пък и кого заблуждавам - половината неща, които съм написала, сама не си ги спазвам :(

Anonymous said...

q da vidq

Anonymous said...

Хубаво значи става. Много си готина ще знаеш. Да започна с тези думи, понеже после може би ще те изкритикувам, а може би пак ще те похваля. Но като цяло трябва да знаеш, че те харесвам. Чудя се за какво си го написала това. Какво се опитваш да кажеш. Какво искаш от нас. Което разбрах или си помислих, че съм разбрал, е че се чувстваш преебена. Има хора, но няма хора. Тоест хора бол общуване никакво. (Колко ли може да е дълга реакцията ми минава ми момента през мозъка)

Anonymous said...

Май може. Но да продължима. За самотота и общуването. Хубаво, че си се замислила за това. Аз също мисля отдавна. Я да видим сега как се виждат нещата. Човек има много групи през живота си. Група в даскало, група в квартала, група вякакви. Сега по интересното е как една група се превръща в общество. Значи да започнем, че всяка група не може да стане общество. Както и да. Почвам да се губя (все още ги мисля тези неща) Повечето групи създават, чувството на самота. Може би без тях човек би бил по щастлив. И заради този стремеж да намери любов във групата той става нещастен. Понеже групата е различно от нещото което се нарича общество. Една група общува повърхностно и всеки се страхува от всеки. Всеки вижда външност и се страхува да види наистиа другия. Хората очакват любов от такива хора, които по стечение на обстоятелствата са срещнали, но повечето такива хора търсят любов и ся се затворили в себе си. Ние несигурните в себе си приемаме тази затвореност като неуважение към нас. Като това, че не сме харесвани. Наистина ти можеш да почнеш да се самоуважаваш и да почнеш да избягваш това другите да те харесват. Да почнеш сама да се харесваш. Жалко е, искам да ти помогна, а на себе си не мога. Може би ти си жена и всичко което искаш да чуеш е.- Колко ти е трудно. Милата, аз те харесвам. Колко си силна. - Обаче мъжете реагират по мъжки. Та така написах го това май повече за мен отколкото за теб, но благодаря ти за поста. Много е хубав. Общо взето много хубаво пишеш.

Anonymous said...

Забравих съвета. Сега се сетих. За да стане едно нещо общество трябава да има желание. Да остане общество. Тоест ако решиш да превърнеш съквартирантите в общество, те трябва да го искат. ахам.

Anonymous said...

Забравих съвета. Сега се сетих. За да стане едно нещо общество трябава да има желание. Да остане общество. Тоест ако решиш да превърнеш съквартирантите в общество, те трябва да го искат. ахам.

Мъник said...

Anonymous, ти започваш една съвсем нова тема, за която аз никога не бих се сетила. Чак толкова не исках да задълбавам, защото нещата вече стават прекалено лични. В собствения си блог човек поставя границата на това, което иска да сподели. Благодаря ти за страхотните коментари :)

д. said...

Нинче, днес намерих 10-на минути, колкото да прочета поста. Сега отделих време и на коментарите и гледам - хората вече са ти го написали :-)
Roro е прав, който и да е - винаги ще има проблеми.
Ще поясня. На мен специално на моменти не ми е лесно, че живея с брат си само, камо ли със съквартиранти. А премълчаването си го има и вкъщи, щото с него пък изобщо не искам да си развалям отношенията, защото знам, че ако се наложи вече само на него мога да разчитам, макар и да не приемам много от съветите му. Отклоних се, както и да е, идеята ми беше, че го карам на компромиси, редовно, при липса на съквартиранти. Сигурен съм, че това бледнее пред нещата, за които пишеш, но е споделен опит :-)
Изкарал съм само 3-4 месеца в съжителстване с познати и непознати - търпи се, като нямаш избор. Да, търпи се е точното описание.
Това, което мога да ти пожелая е възможно по-скоро да си имаш собствено местенце, само твое ( как ще се сдобиеш с него си е твоя работа :-) ), в което да пускаш когото искаш и докогато искаш :-)
Успех :-)

PS
Anonymous, хубаво е човек да се замисля върху живота си, стига до интересни изводи съвсем случайно.
Прости ми покровителствения тон, но ако често стигаш до едни и същи изводи, спокойно можеш да разредиш мисленето по въпроса, на свежа глава можеш да стигнеш до още по-проникновени умозаключения.

PPS
Ха-ха, тук май сме се събрали все отбор юнаци, дето не си спазват съветите :-)

Хайде, че вече едва гледам, лека, Нинче ( и на всички останали ) :-)

Anonymous said...

[color=#000000]
Не знаеш сколько времени я тут сижу? мм.. есть cупер предложение по[url=http://www.pi7.ru] видео[/url] порталу Думаю вам понравится
[url=http://www.pi7.ru/multy/]Мульты[/url]
aнекдот для разнообразия :)

Защемив себе пальцы руки, сантехник Иванов как всегда хотел было рассказать об ужасной боли которая терзала все нервные окончания его распухших пальцев и о том как его тонкая и чувствительная натура страдает, но как обычно получилось всего-лишь “Ёб... мать!"

Я 6 часов блуждала по сети, пока не вышела на ваш форум! Думаю, я здесь останусь надолго!
прошу прощения за опечатки.... чоень маленькая клавиатура у DPA!

[/color]

Anonymous said...

това, което търсех, благодаря