Предполагам е заради пролетта

Мога да изброя няколкото теми, за които никога не бих писала. Едната е за състоянието на страната ни в момента - това е помийна яма, която никога не бих разровила. Другата е за политика - предполагам, защото нищо не разбирам, пък и изглежда двете теми са взаимно свързани. И третата ми е любима - за мъжете. Сега обаче искам да напиша точно нещо във връзка с моите отношения с мъже, каквато и роля да изпълняват в живота ми.
Предполагам е заради пролетта.
Иска ми се да напиша, че отдавна съм спряла да се надявам истинският мъж да връхлети ненадейно в живота ми, ей така иззад ъгъла. Това не е истина. Как може да съм жена, ако не се надявам на именно такава случайност. Истината е, че за мъжете, навъртащи се около мен, трудно може да се каже, че са рицари на бял кон (пък бил той куц и сляп). Това, което не правят е да ме карат да се чувствам добре. Знам, че това може да се приеме като поредна превземка на едно малко разочаровано момиче. Но аз даже не искам твърде много - искам само да се чувствам добре с даден човек. И понеже се уморих от игрички, не толкова отдавна (а как ми се иска да беше по-рано) взех решение. Да пазя себе си. Твърде дълго бях отстъпчива и толерантна, без всякакъв резултат. Ето сега, мога да бъда тъкмо такава жена, каквото искам. Малко тъжна, малко рязка, много искрена и в никакъв случай объркана.
Преди доста време, един мъж ми каза, че не съжалява за нито секунда, изкарана с мен. Тогава, объркана и наранена, му захвърлих думите обратно в очите. Чак сега осъзнавам, че това е едно от най-хубавите неща, които мъж може да каже на една жена на раздяла. Че това е не само комплимент, но и признание и макар да не е в любов, то сянката на отминалата звучи в думите му и по този начин ти не си отхвърлена, а спасена.
Колкото за мъжете в моя живот - излишно е да казвам, че ми се иска да могат да са толкова добри, за да разберат какво имат насреща. Не вярвам, че вината е изцяло тяхна и не смятам, че "мъжете са свине". Просто ми е омръзнало аз да съм повече мъж от тях. За Бога момчета, кой има топки?

Пролетта дойде много рано тази година - настъпи времето, когато черешата на балкона е цъфнала и мирисът на цветовете се смесва с този на току-що проснатото ми пране. Настъпи и времето, когато не е хубаво да се взимаме много насериозно и да гледаме по-така на живота си.

Да и ако ме питате твърдо осъзнавам, че съм написала цялото това нещо, без никаква конкретика - но това е то, поетът по душа е в оковите на един белетристичен ум.

PS. Отношението ми към секса, обаче, си го бива :)

2

Знаех си аз, че днеска е дата специална.
Какво да кажа - две години са си две години. Учудвайки се на постоянството си, мога само да се поздравя. Е, блогът сега навлиза в трудните си години. За двегодишно току-що проходило отроче единствената сигурна възпитателна мярка е чупливите предмети да се държат нависоко. За двегодишен блог нищо не е сигурно. Радвам се, че досега не сте се разочаровали от мен, и колкото камерна аудитория да сте - ви обичам. И да, относно другото, мисля и с всеки дъх, който поемам, правя истории, на които все някога ще им дойде времето. Дотогава - бъдете на линия :)

Across the Universe

През и над и отвъд. Страшна работа

Здравейте ...

И честита Нова година! Знам какво искам да ви пожелая, но ви моля да изчакате до края на поста.
Миналата година си отиде без всякакви дълбоки сътресения. Естествено, две мои много близки приятелки се омъжиха. А това, понякога, за едно момиче, Е твърде много. Аз си смених работата, това е, може би, най-хубавото нещо, което ми се случи. Освен това мъдреците ми израстнаха, запознах се с (в последствие) близки приятели, смених всички възможни съквартиранти, и не съм качила нито килограм.
И докато някои от моите приятели си купуват клиторни лубриканти, а други си бръснат (великолепните, приличащи на момичешки) крака, аз, в началото на тази година, реших да си остана същата. Имам една досадна сестра и куп приятели, с които сме си омръзнали, както и абсолютната и безпрекословна любов един към друг (и към тебе, како, естествено :)), неподдаващата се на времето привързаност към бирата, една не-толкова-чувствителна, колкото-сантиментална-душа, ... иии най-вече имам себе си.
Разполагайки с тези начални условия, се чувствам вече достатъчно сигурна и от тази позиция мога да ви пожелая нещо за новата година.
И то е: ВДЪХНОВЕНИЕ. Във всичко, независимо с какво се занимавате. Защото ако наистина ви трябва едно нещо, което да ви бута и да продължавате напред, то това е вдъхновението и увереността, която то ви дава, в това, което правите.

За тази година съм толкова поумняла, колкото нетърпелива :)

Това е Нина. Тя е 60 кг, 167 см и току що навърши 26 години и три дни. Тя е перфектна все още само за щастливите мама и татко. И за кака си понякога. Никой не иска да я гушка.
Нина официално заявява, че партито по случай рождения ден мина страхотно. Освен с пришки по краката и мускулна треска от танцуване, тя се сдоби със страхотен фотоапарат, страхотни подаръци и още повече поводи за усмивки през следващата година.
Нина се обръща към своите приятели, за да им каже, че ги обича и са най- най- най-страхотните приятели на света!
Нина освен това се кефи на думата СТРАХОТНО!
:)

Да си жива и здрава, Ирина!

Това е Ирина. Тя е 3,62 кг, 50 см и точно на 1 ден. Тя е перфектна. Мога само да предполагам щастливите мама и татко - Неви и Васко, как се чувстват. Аз знам само, че искам да я гушна.

Отново луд след толкова години

И когато ти тръгне на сватби... Последната беше по-специална. Младоженката не беше облечена в бяло, а младоженецът - изнервен и зачервен. Попът пропусна частта с пожеланията и напътствията към семейството, просто защото семейството беше младо само по дух, а гостите, е, те да кажем, че се брояха на пръстите на ръката, но се забавляваха с цялото си сърце. Когато за пръв път мама и татко са се женили, по думите на татко мама е била 30 кила с мокри гащи. Татко отишъл да я иска от дядо, както си му е редът, и за кураж обърнали малко повече чашки отколкото било необходимо. Стигнало се дотам дядо сам да предлага булката. 31 години по-късно сватбата на мама и татко беше в една малка църква в Севлиево. И мога да кажа, че мина страшно добре :) Съвети за първата брачна нощ булката отказа да получава от която и да е от дъщерите си, а младоженецът си отдъхна, че вече законно са венчани пред Бог. И след това всичко си дойде по реда си, да де, имам предвид - пълненото агне в стомасите ни :)

Да присъстваш на сватбата на родителите си след 31-годишен съвместен живот носи много повече от чисто щастие и любов. Носи и надежда, и обещание, и успокоение. Почти на 26 и почти сама трябва само да погледна мама и татко и да не се страхувам. Дали това се предава по наследство - да продължаваш да си луд след толкова години?

Сватбен сезон

Човек и добре да живее се жени.
Човек и добре да живее някога настъпва момента, в който приятелките му се женят.
Особено ако са ти толкова близки, трудно се разказва, защото е толкова емоционално преживяване. Мога да разкажа как си поплаках, как си попийнах, как се смях и как танцувах, колко се радвах. Но мога ли да опиша щастието и любовта им и тази сигурност, с която казаха ДА и начинът, по който се гледаха. Момичета, все ми се иска да напиша нещо специално за вас, но всичко което мога от цялото си сърце да кажа е, че ви обичам и ви желая много щастие.

Колкото до мен, научих доста неща: никога не ходете с нови обувки на сватба, как се организира моминско парти с ЖИВ стриптизьор (снимки и контакти предоставям при запитване), как се маха кринолин, как се разменят пръстени в църквата и колко е трудно да си кума. Липсвах ли ви този месец? Е, вкъщи съм си вече.

Нина да си обуе чорапи

Искам да живея в страна, където минималните температури да са 18 градуса, а максималните 36. Това време на годината ме кара да си спомням мрачните дни от края на летата като малка, когато с наближаването на училището настроението ми падаше по-бързо от барометъра. Мама всеки ден ни оставяше бележки със списък какво да правим през деня за къщата. През цялото лято беше едно и също - "оправете си леглата, изхвърлете цукалата и ви чакам за обяд в станцията", но на края на лятото добавяше послепис: "Нина да си обуе чорапи, че навън е хладно."
Е, Нина днес не си обу чорапи, мамо, дано не ми се караш :)
Иначе кипи трескава подготовка за сватбите този месец. Малко цифри: 3 сватби (едната е днес), 2 рокли, 1 развален цип, 0 (нула) обувки, 1/2 организирано моминско парти с 1 танц на стриптизьор. Тази нула дали ви притеснява точно толкова колкото и мен? Втората сватба е в събота и за нея задължително ми трябват обувки, желателно е да са под 100 лева, защото само толкова скъпи обувки си харесвам :( Колкото за моминското парти и стриптизьора - обещавам всичко да си кажа като мине.
Толкова. Подготвям се за сватбения маратон от 3 месеца и единственото, за което мога да мисля в момента е това.

Кой живее в гаража?

Все не ми се искаше да започвам със защо все на мен ми се случват такива нелепи ситуации, ама няма как. Вчера, бързайки да изляза от дворчето на сградата, където ни е офисът, един чичко ме пресрещна с думите:
- Бързай, бързай, че след малко му махам надморника!
- На кое? - попитах аз, докато заковала се на място се оглеждах парадоксално за някакви огромни кучета наоколо.
- Как на кое - на питоня!
Ей тука, поне, викам си, знам как да отговоря:
- Аааа, той питонът е в гаража, аз не се притеснявам!
Оставих го да се хили изумено и да ми вика чао :)


ПП. ами ако все още се чудите ето

БААААМ

и когато стане събираш парчетата на разбитото доверие у хората в себе си и опитваш да се възстановиш. Не искам да опитвам повече

Да, днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.

Праскови или лимони?

Отговорът: нито едно от двете.
Ето какво получава човек, като си го търси - задълбочен и съвсем неочакван анализ на особено чувствителна към метафори част от тялото. С най-добри чувства, естествено:

him: А бе по презумция прасковата е нещо кръгло и мъхнато, но не ми се навлиза в спор за семантика :)
me: хахаха ства въпрос само за форма
:)))
е във всеки случай не са като круши
за щастие :)
him: А бе не зная, явно че има някакво разминаване в понятията
him: Според мен за да ги наречеш "прасковки" трябва да са с близка форма до половин праскова, което ще рече нещо като леко сплесната, правилна полу-сфера. Докато твоите са по-скоро pointy, отколкото round. Но в крайна сметка са си твоите, така че ако искаш може да ги наричаш и кокоски...
him: http://www.007b.com/breast_gallery.php
На тоя сайт има галерия (не-сексуална) с всякакви женски гърди. Ето извадка на най-малкото, което бих оприличил на праскова - кръгли и не прекалено малки:
http://www.007b.com/breasts/19_135lbs.jpg
me: мн задълбочен анализ получих
това ще ми е за урок

I'm only happy when it rains...

Не знам какво толкова съм му се зарадвала на този ден, но не мога да си изтрия глупавата усмивка от устата. Не че няма причина, ама тя не е толкова съществена. Иначе краката са ми мокри, сутринта се събудих стресната от гръмотевиците и хубаво се сетих да изкарам кабела на компютъра от контакта, ами и да бях се сетила и лан кабела да изкарам.
Хайде сега да наваксам пропуснатия месец накратко. Скучна и кратка почивка, с която вече се примирих. Поне за пръв път от години постигнах перфектния тен включително и на моите невероятни "прасковки", по които всички така се прехласват (майка ми най-вече, колкото и да е чудно). Няма да предоставям снимков материал. Трябва да ги видите на живо, ама бързичко, че нищо хубаво не е вечно :)
Поредната стресова ситуация в квартирата, затова най-вероятно нищо няма да напиша. Чао, Веси (най-после)
Открих, че септември е месецът на многото сватби. Тази година всички се женят. Знам за четири сватби (и нито едно погребение). На две от тях лично ще присъствам, на едната съм кума. Моля, не ме търсете за нищо (освен за по един Vanilla Julep) до септември. Нямам пари :)
Кратко обобщение: Снощи за първи път се прибирах вкъщи, без да бързам и се сетих, че лятото още не е свършило - дори предстои най-хубавото от него. Месец август - идеален за бири, барове и добро настроение. Майната им на всички задължения - лято е :)

Колко инженера трябват да се смени една фасонка?

История с поука и без продължение
Оказа се, че НУЛА. И то не че няма - има и в изобилие, вкъщи сме четирима. Всичките дипломирани, някои и магистри. Колко инженера трябват да се смени един бушон? Ами нула. Пак. И понеже до края мога така да задавам въпроси с един и същи отговор ще обясня.
Знам как да изчисля синусоидалния ток в клон от веригата, капацитета на кондензатора по три различни числени метода, включително и аналитично, на какво е равно електродвижещото напрежение и кой по дяволите е този Кирхоф. Знам и какво и четириполюсник и забележете тригер (по-добре не питайте). Тия преубразования звезда-триъгълник триъгълник-звезда за нищо ги нямам. Но повярвайте ми, когато ни изгърмя бушона на три последователни пъти, никой от нас не можа да разбере защо го прави. После някой може да ми каже, че като светнеш лампата в банята и осветлението загасва, може би е от лампата в банята. А може би просто трябва един момък да помогне на бедните девойки, като им смени фасонката, бушона и крушката в банята, не непременно в тази последователност.
Поуката е отговорът на въпроса какво научихте в ТУ?

Осени ме едно прозрение и бързам да го напиша, за да не забравя.
Никога не ми е вървяло с мъжете левичари.
Другите ми наблюдения са както следва: Сега пък живеем в тропиците! И това лято си прецаках отпуската :( Нищо не може да се сравни с хубава мазна баничка за закуска. Блогър вече и на български (публикуване на публикацията?! на това му викам тавтология)!
Моля, някой любезно да ме уведомли, ако аджеба е разбрал нещо от този пост. Следващият го замислям свързан.

До утре
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

PS. (доста по-късно) Ето тук има много от Блага Димитрова.

Твърдо не

За протокола: ако някой снощи ме е забелязал в Ориент 33 - никога не съм била там. Не пя Галена, не мятках дупе, не стоях до 3 и не си легнах в 4. Не мога да обещая, че няма да бъда там отново.
За сметка на това днес не мога да си отворя очите и единственото, което наистина не правя, е това да работя.
Извън протокола: Както Боби отбеляза там, където не бях снощи, беше пълно само с манекенки и хапове. А аз ескпертно си давам мнението, че винаги трябва да се оценява желанието на една жена да върти дупе. Това не е толкова показателно за характера й, както и за качествата й на домакиня, но на кой му трябва гадже да мрънка, като има гадже та дрънка (и върти дупе). Естествено всички тези наблюдения са абсолютно без всякакво основание и съответно нямат никаква фактологическа тежест, защото всъщност, аз не бях там. Чалга ли? Да, да - аз не слушам :)
Днес в контекста на събитията от снощи, които странно защо никога не ми са се случвали, докато пресичах надлежно едно голяма кръстовище - в едната ръка хванала телефона, с другата опънала крачола на дънкиТО, опитвайки се да се опазя от струите вода, с които миеха улиците, най-неочаквано дори за мен ... завърших изречението:) Да де и това, но ме пляснаха по дупето и се чу едно ОПААА. Поцко, с който случайно говорихме и обсъждахме какво не се случи снощи, ме пита "Какво става там при теб?".
Представете си само моето изумление - това е нещо, което не се е случавало от пуберитетските ми години. Е явно е имало нужда това дупе да бъде потупано и поощрено, твърдо заявявам, че го приемам като комплимент:) Ето вече втори път правя упражнения и си проличава.
Колкото до честотата на използване на думичката "дупе" в този пост и що се отнася до вероятността да ви е подразнила, можете да вините само себе си.

ПП. (без всякаква връзка) Честит първи юни! :)

Subject: Блага Димитрова

Към нея
Преди той още да се срещне с тебе,
аз вече те долавях като гръм -
далечен, приближаващ, неизбежен -
ти, всичко туй, което аз не съм.
Дали самата аз не те повиках
със моето предчувствие и страх?
И ти дойде до рамото, в което
аз най-безумните си тръпки влях.
И твойте топли нощи са пропити
с дъха дълбок, от който дишах аз.
И всяко твое утро се разпуква
от моя сън за неговия глас.
И твойта дневна светлина извира
от погледа, във който аз горях.
И ти живота мой ще изживееш,
и ще се слееш ти със моя смях.
Но както аз тогава те предчувствах,
така сега ще ме долавяш ти -
един далечен глъхнещ гръм след буря -
той няма никога да отехти.
И все така ще те предупреждава:
бъди нащрек под тихия покров,
и ако твоята любов не стига,
обичай го и с моята любов.

Благодарение на Hazel

Образцов дом

Или наръчник за оцеляване при тежки житейски ситуации

Вече седма година, отделена от пъпната връв на мама, живея по разни квартири с разни хора. Вече седми месец, откакто се каня да започна този пост и може би от седем седмици съм му измислила това невероятно заглавие. Мислех, че съм подготвена да опиша всичко без прекъсване на мисълта и без особени усилия. Лъгала съм се - както и живеенето с разни хора по разни места, така и писането за това, не се оказва толкова лесно, колкото изглежда. Нещата не могат да бъдат точно систематизирани и изведени логично, когато става въпрос за отношения между хората, а това е нещото, което винаги най-много ме е плашило.
Затова реших да започна с предимствата. Винаги е весело, това не може да се отрече. Не е необходимо да се мъкнеш по кръчмите, когато си имаш няколко маймуна вкъщи, които да те забавляват също толкова много, както и където и да е. Понякога става толкова весело, че когато някой с блеснал поглед и завист в очите ти го спомене, само изсумтяваш от ужас. Освен това винаги може да разчиташ да ти се помогне за нещо - я тампоните са ти свършили, я нещо друго, а когато някой те е зарязал, спокойно можеш да приготвиш питиета за себе си и за останалите и да получиш топло съчувствие и донякъде искрена обич. Можеш да се посмееш с момичета и да се напиваш с момчетата, можеш да си следиш непрекъснато сериала, без да ти пречат, освен с глупави въпроси. Ако попаднеш и на хора, които готвят, даже няма нужда да държиш нещо в хладилника, освен бирите.
Недостатъците се познават от сутринта - когато изчезват всички предимства на хубавата ни чиста и просторна квартира. Същата се оказва тясна, шумна и пренаселена. Особено около банята. Вечер, когато отново не можеш да се добереш до нея и се оказваш леко поизлъган и в крайна сметка, ами миризлив. И когато вечер те осени мисълта, че дори и да живееш сам, не е като да живееш в нещо свое (мисли като тази докарват или силна жажда, или дълбока депресия) и се опиташ да си купиш универсалното лекарство и за двете (имам предвид тук-попълни-алкохол-по-избор) всъщност се сещаш, че няма нито един магазин работещ наоколо. Хазяйката, тази добра и усмихната старица, се оказва злобна и пресметлива бабичка, която непрекъснато ти се бърка, а наемът, ами наистина не е чак толкова добър.
Всъщност всичко е въпрос на общуване. Тези недостатъци са нищо, в сравнение с това, което може да доведе липсата на всякакви разговори за проблемите и неспособността в крайна сметка да се разбереш с хората. Защото не си сам и трябва непрекъснато да се съобразяваш. Защото знам, че колкото и мили и учтиви да са всички, те не са ти роднини и няма да търпят своеволия и безобразно отношение. Също така се оказва, че само ти го разбираш това. А и защото способността за общуване не е нещо, което се придобива по рождение. И тук отново опряхме до възпитанието. Самодисциплината също.
Изводите. Ситуация, при която приятелки от години се разделят, има ревност, има сълзи, има раздяла, има любов и всичко това се случва непрекъснато наоколо - това в никакъв случай не е сапунка по телевизията. Пък и всеки объркан сценарий не може да е по-объркан от собствения ти живот. Няма универсален съвет, който може да се даде тук. Но моите са няколко и работят, поне дотолкова, доколкото зависи от мен.
Не обръщайте внимание на дребните недостатъци, защото те са нещата, които преобръщат каруцата - кой не си миел чиниите, кой не си прибирал масата, кой не чистел тоалетната. Винаги се вглеждайте в голямата картинка - разбирате ли се, уважавате ли се, значи и ще се слушате.
Никога не се връзвайте на заяждания от сорта на "на ти куклата, дай си ми парцалките" - който не е доволен, прав му път.
Никога не се привързвайте чак пък толкова към хората, с които живеете. По-лесно е да запазите относително приятелски отношения, когато границите са ясно поставени. Имате ли си семейство - имате си, имате ли си приятели - имате си, имате ли си гадже - имате си, тях си обичайте, съквартирантите са на последно място. Естествено, тук си има големи изключения, ако попаднете на такива, още по-добре за вас.
Винаги бъдете коректни към задълженията вкъщи, така се дава пример и се възпитава добро отношение.
И последно, за Бога, говорете си за проблемите, не премълчавайте. Това, обаче и за не го спазвам.
А когато си имате и някой, при който да просто да избягате при нужда и да се наревете, тогава даже можете да бъдете и щастливи.
На това му викам аз морализаторстване. В крайна сметка колкото и малко да зависи от вас е хубаво да се направи, защото тогава наистина може да се говори за възпитание, дисциплина и умение да общуваш.

Някакси не можах да го докарам смешен този пост, както си го мислех. Ей така е хубаво човек да може да се посмее над повечето неща, но ще се смея тогава, когато се измъкна от сапунения сериал, в който живея.

PS. Хехе, позволете ми накрая да перефразирам древното китайско проклятие:
Дано живееш в сапунен сериал!
Всъщност само хората си мислят, че искат да им е интересен животът, защото понякога ти става толкова интересен, че ти сеебавамайката. (ето затова го турих туй в послеписа)

Трудно е всяко .... начало

Вече една седмица и малко на новата работа и съм прекалено развълнувана, за да напиша нещо смислено. Затова по същество:
1. Обичам я тази пролет
2. Още повече обичам как се усеща че идва лятото
3. Може би по огромните количества джин с тоник, които ме връхлитат напоследък
4. Зарязвам я тази номерация
Достигнах до покъртителни разкрития за детството си, които най-вероятно са участвали до голяма степен във формирането ми като личност. Най-после разбрах каква метафора се крие зад толкова често пяната от татко песен Моите две съседки:

Аз си имам две съседки,
две съседки, две кокетки,
чернооката е Гинка,
а пък русата - Калинка.

Фактът че са две, вече би трябвало да ви е подсказал истината.
Наистина порастнах, когато осъзнах, че изразът "Правя ги моряци, татко" за малките сиви мишки от капана, не означава "пускам ги в някой кораб".
Сексуалният живот освен това не свършва на 50, дори и на родителите ви.

Сега можете да си поемете дъх - добре съм, днес е петък.