Осени ме едно прозрение и бързам да го напиша, за да не забравя.
Никога не ми е вървяло с мъжете левичари.
Другите ми наблюдения са както следва: Сега пък живеем в тропиците! И това лято си прецаках отпуската :( Нищо не може да се сравни с хубава мазна баничка за закуска. Блогър вече и на български (публикуване на публикацията?! на това му викам тавтология)!
Моля, някой любезно да ме уведомли, ако аджеба е разбрал нещо от този пост. Следващият го замислям свързан.

До утре
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

PS. (доста по-късно) Ето тук има много от Блага Димитрова.

Твърдо не

За протокола: ако някой снощи ме е забелязал в Ориент 33 - никога не съм била там. Не пя Галена, не мятках дупе, не стоях до 3 и не си легнах в 4. Не мога да обещая, че няма да бъда там отново.
За сметка на това днес не мога да си отворя очите и единственото, което наистина не правя, е това да работя.
Извън протокола: Както Боби отбеляза там, където не бях снощи, беше пълно само с манекенки и хапове. А аз ескпертно си давам мнението, че винаги трябва да се оценява желанието на една жена да върти дупе. Това не е толкова показателно за характера й, както и за качествата й на домакиня, но на кой му трябва гадже да мрънка, като има гадже та дрънка (и върти дупе). Естествено всички тези наблюдения са абсолютно без всякакво основание и съответно нямат никаква фактологическа тежест, защото всъщност, аз не бях там. Чалга ли? Да, да - аз не слушам :)
Днес в контекста на събитията от снощи, които странно защо никога не ми са се случвали, докато пресичах надлежно едно голяма кръстовище - в едната ръка хванала телефона, с другата опънала крачола на дънкиТО, опитвайки се да се опазя от струите вода, с които миеха улиците, най-неочаквано дори за мен ... завърших изречението:) Да де и това, но ме пляснаха по дупето и се чу едно ОПААА. Поцко, с който случайно говорихме и обсъждахме какво не се случи снощи, ме пита "Какво става там при теб?".
Представете си само моето изумление - това е нещо, което не се е случавало от пуберитетските ми години. Е явно е имало нужда това дупе да бъде потупано и поощрено, твърдо заявявам, че го приемам като комплимент:) Ето вече втори път правя упражнения и си проличава.
Колкото до честотата на използване на думичката "дупе" в този пост и що се отнася до вероятността да ви е подразнила, можете да вините само себе си.

ПП. (без всякаква връзка) Честит първи юни! :)

Subject: Блага Димитрова

Към нея
Преди той още да се срещне с тебе,
аз вече те долавях като гръм -
далечен, приближаващ, неизбежен -
ти, всичко туй, което аз не съм.
Дали самата аз не те повиках
със моето предчувствие и страх?
И ти дойде до рамото, в което
аз най-безумните си тръпки влях.
И твойте топли нощи са пропити
с дъха дълбок, от който дишах аз.
И всяко твое утро се разпуква
от моя сън за неговия глас.
И твойта дневна светлина извира
от погледа, във който аз горях.
И ти живота мой ще изживееш,
и ще се слееш ти със моя смях.
Но както аз тогава те предчувствах,
така сега ще ме долавяш ти -
един далечен глъхнещ гръм след буря -
той няма никога да отехти.
И все така ще те предупреждава:
бъди нащрек под тихия покров,
и ако твоята любов не стига,
обичай го и с моята любов.

Благодарение на Hazel

Образцов дом

Или наръчник за оцеляване при тежки житейски ситуации

Вече седма година, отделена от пъпната връв на мама, живея по разни квартири с разни хора. Вече седми месец, откакто се каня да започна този пост и може би от седем седмици съм му измислила това невероятно заглавие. Мислех, че съм подготвена да опиша всичко без прекъсване на мисълта и без особени усилия. Лъгала съм се - както и живеенето с разни хора по разни места, така и писането за това, не се оказва толкова лесно, колкото изглежда. Нещата не могат да бъдат точно систематизирани и изведени логично, когато става въпрос за отношения между хората, а това е нещото, което винаги най-много ме е плашило.
Затова реших да започна с предимствата. Винаги е весело, това не може да се отрече. Не е необходимо да се мъкнеш по кръчмите, когато си имаш няколко маймуна вкъщи, които да те забавляват също толкова много, както и където и да е. Понякога става толкова весело, че когато някой с блеснал поглед и завист в очите ти го спомене, само изсумтяваш от ужас. Освен това винаги може да разчиташ да ти се помогне за нещо - я тампоните са ти свършили, я нещо друго, а когато някой те е зарязал, спокойно можеш да приготвиш питиета за себе си и за останалите и да получиш топло съчувствие и донякъде искрена обич. Можеш да се посмееш с момичета и да се напиваш с момчетата, можеш да си следиш непрекъснато сериала, без да ти пречат, освен с глупави въпроси. Ако попаднеш и на хора, които готвят, даже няма нужда да държиш нещо в хладилника, освен бирите.
Недостатъците се познават от сутринта - когато изчезват всички предимства на хубавата ни чиста и просторна квартира. Същата се оказва тясна, шумна и пренаселена. Особено около банята. Вечер, когато отново не можеш да се добереш до нея и се оказваш леко поизлъган и в крайна сметка, ами миризлив. И когато вечер те осени мисълта, че дори и да живееш сам, не е като да живееш в нещо свое (мисли като тази докарват или силна жажда, или дълбока депресия) и се опиташ да си купиш универсалното лекарство и за двете (имам предвид тук-попълни-алкохол-по-избор) всъщност се сещаш, че няма нито един магазин работещ наоколо. Хазяйката, тази добра и усмихната старица, се оказва злобна и пресметлива бабичка, която непрекъснато ти се бърка, а наемът, ами наистина не е чак толкова добър.
Всъщност всичко е въпрос на общуване. Тези недостатъци са нищо, в сравнение с това, което може да доведе липсата на всякакви разговори за проблемите и неспособността в крайна сметка да се разбереш с хората. Защото не си сам и трябва непрекъснато да се съобразяваш. Защото знам, че колкото и мили и учтиви да са всички, те не са ти роднини и няма да търпят своеволия и безобразно отношение. Също така се оказва, че само ти го разбираш това. А и защото способността за общуване не е нещо, което се придобива по рождение. И тук отново опряхме до възпитанието. Самодисциплината също.
Изводите. Ситуация, при която приятелки от години се разделят, има ревност, има сълзи, има раздяла, има любов и всичко това се случва непрекъснато наоколо - това в никакъв случай не е сапунка по телевизията. Пък и всеки объркан сценарий не може да е по-объркан от собствения ти живот. Няма универсален съвет, който може да се даде тук. Но моите са няколко и работят, поне дотолкова, доколкото зависи от мен.
Не обръщайте внимание на дребните недостатъци, защото те са нещата, които преобръщат каруцата - кой не си миел чиниите, кой не си прибирал масата, кой не чистел тоалетната. Винаги се вглеждайте в голямата картинка - разбирате ли се, уважавате ли се, значи и ще се слушате.
Никога не се връзвайте на заяждания от сорта на "на ти куклата, дай си ми парцалките" - който не е доволен, прав му път.
Никога не се привързвайте чак пък толкова към хората, с които живеете. По-лесно е да запазите относително приятелски отношения, когато границите са ясно поставени. Имате ли си семейство - имате си, имате ли си приятели - имате си, имате ли си гадже - имате си, тях си обичайте, съквартирантите са на последно място. Естествено, тук си има големи изключения, ако попаднете на такива, още по-добре за вас.
Винаги бъдете коректни към задълженията вкъщи, така се дава пример и се възпитава добро отношение.
И последно, за Бога, говорете си за проблемите, не премълчавайте. Това, обаче и за не го спазвам.
А когато си имате и някой, при който да просто да избягате при нужда и да се наревете, тогава даже можете да бъдете и щастливи.
На това му викам аз морализаторстване. В крайна сметка колкото и малко да зависи от вас е хубаво да се направи, защото тогава наистина може да се говори за възпитание, дисциплина и умение да общуваш.

Някакси не можах да го докарам смешен този пост, както си го мислех. Ей така е хубаво човек да може да се посмее над повечето неща, но ще се смея тогава, когато се измъкна от сапунения сериал, в който живея.

PS. Хехе, позволете ми накрая да перефразирам древното китайско проклятие:
Дано живееш в сапунен сериал!
Всъщност само хората си мислят, че искат да им е интересен животът, защото понякога ти става толкова интересен, че ти сеебавамайката. (ето затова го турих туй в послеписа)

Трудно е всяко .... начало

Вече една седмица и малко на новата работа и съм прекалено развълнувана, за да напиша нещо смислено. Затова по същество:
1. Обичам я тази пролет
2. Още повече обичам как се усеща че идва лятото
3. Може би по огромните количества джин с тоник, които ме връхлитат напоследък
4. Зарязвам я тази номерация
Достигнах до покъртителни разкрития за детството си, които най-вероятно са участвали до голяма степен във формирането ми като личност. Най-после разбрах каква метафора се крие зад толкова често пяната от татко песен Моите две съседки:

Аз си имам две съседки,
две съседки, две кокетки,
чернооката е Гинка,
а пък русата - Калинка.

Фактът че са две, вече би трябвало да ви е подсказал истината.
Наистина порастнах, когато осъзнах, че изразът "Правя ги моряци, татко" за малките сиви мишки от капана, не означава "пускам ги в някой кораб".
Сексуалният живот освен това не свършва на 50, дори и на родителите ви.

Сега можете да си поемете дъх - добре съм, днес е петък.

Време за промяна

Тази пролет се разви някакси шеметно. Когато видях белите цветове, покрили тераса, разбрах, че съм пропуснала цъфтящата череша отвън. Стана ми тъжно и странно. Дори не разбрах кога са цъфнали люляците, да не говорим, че ми липсват и пролетните дъждове.
Времето за промяна настъпи и при мен - след две години работа на едно и също място, най-сетне се реших да напусна. През тези две години: успях да сменя квартирата, отивайки си от обичания и също толкова силно омразния ми Ст. град, разбиха ми сърцето, дипломирах се някакси случайно, въпреки всичко, и разбрах на кого истински мога да разчитам (броят се на пръстите на едната ми ръка). Всичко това незадължително в този ред. Миналата година беше някакъв кошмар за мен и все си мислих, че никога няма да се измъкна. Сега моментът е настъпил да се отърся от всякакви лоши мисли и да започна отначало, или поне от някакво относително начало. Не знам дали ще успея. Всяка промяна при мен е много трудна. Иска ми се да бъда оптимист, но във всички случаи се пазя, защото доверя ли се много на нещо и краят е катастрофален.
Трябва да споделя всичко това, защото иначе ще се пръсна, а и имам нужда от подкрепа.
А иначе лятото идва - не ви ли сърбят пръстите на краката да ги заровите в пясъка? Хайде да видим това лято каква почивка ще се получи - нямам дипломна работа да пиша, няма да ходя в чужбина, имам пари :) Май се очертава хубаво лято.

ПП. Хороскоп за днес: Не се срамувайте да поискате съвет.:)

А вие?

Така както е тръгнало всяка седмица по един обобщаващ пост. Тази седмица той ще е много кратък. Питате ме какво правих цяла седмица? - Забавлявах се.
А вие?
Сега с бодра стъпка и песен на уста към козунаците, яйцата и ваклото ягне. И не забравяйте: Пазете се от настинка и не преяждайте :)

Тази седмица

Тази седмица открих какво е истинско женско парти, ама не от тези алкохолните, а от искрените. Открих как може с часове да разглеждаш снимки и да си говориш и да се смееш, хем и леко тъжно. Открих как снимките от нечия сватба могат да докарат умиление във всяка от нас - ей така без да искаме, колкото и учудващо е, защото ние все пак сме доста разумни момичета.
Тази седмица разбрах и какво значи да си истински пораснала и няма да кажа остаряла (ох, ето казах го) - когато майка ти се обажда по телефона и завършва всеки разговор с "принцове, мама, няма".
Тази седмица изпратих двама от най-близките ми хора - единия по-далече, другият уж на близко, но разстоянието си е разстояние. И разбрах, че колкото и да не искам нещата се променят, хората си отиват и някакви периоди от живота ти просто трябва да завършат. Знам го отдавна, но от това не боли по-малко.
И накрая разбрах, че дори и годините да минават и нещата да се променят, трябва да се борим да запазим някои неща такива, каквито винаги са били - чувството за близост и топлина, искрите смях в погледа на вечните изтъркани шеги, на спомените "а помниш ли онази вечер с текилата..." и как всеки се наслаждава на компанията на другия.
Тази седмица ми хрумна най-хубавия тост на света: Да пием за нещата, които никога няма да се променят.

ПП. Понеже изцяло днес ми е сантиментално и зелено точно сега ще завърша поста така:
Неви, желая ти цялото щастие на света!
Данчо, ти си знаеш, след толкова години от думи няма нужда.

Съществителните в седмицата

нова съквартирантка, петък вечер, торянска сливова, счупена лампа, огромна цицина, изгубен пръстен, намерен пръстен, скандал, скандал номер две и нерви, нерви, нерви.

Няма само съществителни естествено, но заглавието звучи добре така пък. Някак по средата на всичко това се намерих една сутрин в такси с шофьор, който ми обясняваше как не бива да се прекалява с алкохола през уикенда, защото цялата седмица ти е крива, без да подозира, че аз хванала изчервената си главица в ръце се измъчвам от същите мисли. Е, оказа се прав - хаха.
Добре съм, само съм ужасно изнервена. Кой ще ме спасява този път? Пак ли сама себе си...
Повече няма да правя така, мамо, обещавам.

ПС.
Хороскоп за днес: Слънцето ви съветва да се замислите и да си признаете, ако онова, което ви привлича неудържимо в партньора ви е финансовото му състояние. Пари се печелят и се губят, но няма ли истинска любов, то няма и щастие.
(Направо ме убива този хороскоп - важи за всички на света)

Днешният хороскоп:
Днес спокойно можете да се осланяте на вашата интуиция.

Моят коментар:
И не само днес.

Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо почива.
Можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапки с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ти ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама,
а подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка -
умна и силна ще идеш далече,
можеш без мама ти вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва - три думички само
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!

Честит 8-ми март, мамо!

Ха ха

Знам, че обещах да не пиша стихове, но този няма нищо общо с пиянско самосъжаление, а по-скоро с пиянско каквото-и-да-е-там.

Мъж с пишка като пушка -
хем да стреля, хем да мушка

Мисля, че някакъв народен гений дреме в мен, защото никой не може да отрече, че алитерацията в тези два стиха придава ритъм и дълбочина, характерна и запомняща се, сравнима единствено с ...
Добре де, това е пожелание и да за рожден ден и да определено е на шега, но това не означава, че не е искрено:) Хм, хм и на вас ви го пожелавам, момичета:)

Честит рожден ден на мен

В суматохата около търсенето на нова съквартирантка и поредната битова криза, с която започва втора година вече, забравих да напиша, че мойта свидна рожба - блогът, стана на 1 годинка. Ами радвам се, нищо, че имам едва около 30 поста - тази година повече. Роден на 20.02.2006 , риби, неговият хороскоп за тази година е

"През 2007 година ритъмът на живота ви ще се ускори. Звездните транзити предричат пари, власт, реализация на плановете. С две думи, животът става по-мащабен и по-интересен. "

Така е, ритъмът на живота му ВЕЧЕ се ускорява, а и става по-мащабен и по-интересен. (хороскопите са изключително верни, стига да изтълкуваш нещата така, както ти отърва)
Говорейки за хороскоп, тук е мястото да обявя нещо като нова рубрика, нещо като съвети, нещо като нищо-на-света. Когато се сетя си проверявам дневния хоросксоп в dnes.bg и то не за нещо друго, а защото винаги съдържа някакви универсални съвети, не само за деня, а и за живота като цяло. Например днес съветът ми е:

"Престанете да се съмнявате във верността на половинката си. Прогонете натрапчивите мисли от главата си и се насладете на прекрасните мигове, прекарани с любимия човек."

Това се отнася колкото за моята зодия, толкова и за всички останали хора на света. И понеже мама е прекалено далече от мен, пък не е много наясно с начина ми на живот, ето ви едни майчински загрижени за вас съвети, които се хем общи, хем философски, хем приятни за чуване. Така че своевременно ще ви уведомявам какъв е съветът за днес - денят, в който аджеба се реша и да напиша нещо :) И да слушате, ей! (размахвам с пръст:P)

Понеже се получи по-дълъг, отколкото исках, този пост, пък и ознаменуването на радостното събие, заслужава да е отделен и даже да си има и заглавие.

Откраднато време

Не мога да разбера къде ми изчезват уикендите. В петък вечерта се прибирам вкъщи след работа, оправям се и излизам и после се събуждам в понеделник. До сряда вече забравям какво съм правила в съботата и неделята и ги считам за тотално пропилени. Миналата година се занимавах с нещо сериозно, което ми носеше удовлетворение поне някакво, въпреки огромното нежелание, с което го вършех (за дипломната работа става дума :)). А сега по-често се разкарвам по гащи по цяла неделя и се почесвам и там, където не ме сърби, гледайки филми. Има и моменти на проникновение, когато откривам дупки в боксерките, с които спя. Тогава ме наляга един екзистенциализъм, не ми се говори. И се обличам. Но дотук - никакво усилие за нещо полезно.
Така си почивам, знам, макар че не смятам, че кой знае колко съм се преуморила през седмицата, а може и да си почивам научавайки нещо ново. Сега, когато окончателно завърших, инерцията от последните 6 години ми липсва - фактът, че на всеки 4 месеца няма ужасяващо тежка сесия и не полагам никакви умствени усилия, започва да ме потиска. Чувствам се затъпяла.
Затова искам да ви попитам вие как се справяте с уикендите - как си разпределяте времето и правите ли изобщо нещо странично от това да се разхождате по голо дупе и да си почесвате там кой каквото има? А въобще можете ли да се организирате през двата свободни дни?
Въобще споделяне на какъвто и да било опит ще ми е от полза, нали знаете, че си ви слушам:)

Въпрос

- Може ли човек да качи 4 (четири) килограма за 2 (два) дни?

- Може, ако в тези 2 дни е включено посещение вкъщи при мама и при татко.

Мъдра мисла на трета степен

Отново за косматите крака
Ми мързи ме и толкоз. Ако някой иска да ми направи забележка за това колко точно са ми космати краката - моля да заповяда. И аз имам пълното право да си ги държа такива точно колкото искам. Може да ми харесва да си ги почесвам или просто да наблюдавам как си растат. Ако искам да ходя вкъщи по къси гащи и космати крака - имам пълното право да го сторя. Пък и те могат да се окажат много полезни в някои случаи. Например за отказването на вредния навик за секс на първа среща. Понеже се е случвало вече, особено когато си пийна, другата в мен (тук сме много) взема надмощие над задръжките ми и после аз страдам. Затова най-умната мярка, която предприемам, е неизбръсването на краката - хитро, нали? Нещо като огромните гащи на Бриджет Джоунс, само че наобратно - аз наистина не искам да се случи.
Издигам манифест в името на косматите крака за запазване на емоционалното здраве! С мен ли сте?

И за шарката
Митична епопея в три действия.
Действие 1. Парти събота вечер
Много хора, музика, танци манци, голям кеф.

Действие 2. Заразата
На следващата сутрин единственият ни мъж в квартирата - болен от шарка. О, ужас. Масово прозвъняване на родителското тяло с въпроса - каква шарка съм карал. Масово прозвъняване на всички на партито с предупреждение за заразата. Масово връщане на обажданията с въпроси за симптомите.

Действие 3. Истерия
Понеделник вечер. Всички си мерим температурата. Едната ни съквартирантка влиза в кухнята с бледо лице, развети къдри и стиснала термометъра в едната ръка с тревожен глас запитва:
- 37,1 висока температура ли е?

Край. Отворен.

След като спрях да се смея й отговорих на въпроса, чийто отговор тя добре знае. В крайна сметка това е само дребна шарка, а не чума :)

Новата дума
Може да сте разбрали, а може и да не сте (ако все пак има случайно попаднали тук) в квартирата сме шестима (за момента) - ние, петте и нашия единствен мъж, който страда само за поза. Затова нежно я наричахме кокошарника - пък сме щастлив кокошарник, защото си имаме един петел. Сега обаче той е болен и е при майка си, тъй че ние петте сме самотни и в пристъп на истеричен смях онази вечер аз измислих думата, описваща ни прекрасно и еднозначно.
Добре дошли в КУКУШАРНИКА.

Анонс, анонс

Имам да направя 3 (три) кратки съобщения:
1. Моят най-верен читател-почитател, този извор на мъдрост и опит, съдникът на низките ни дела най- ама наааай-после си има блог. Пламко, Пламко ти си моят герой! Урааа :P
2. Вторият ми верен читател-почитател, известен още сред апокрифните среди като галя-а-какъв-е-твоят-чипсет, но иначе нежна и чувствителна душа (Роско, това си тиии) също си има блог.
Чувствам се също като Кирил и Методий, също като Климент и Ангелари, също като ...ъъъ както и да е...:) , откривайки ги за таз нова култура и тез невероятни възможности и хоризонти. Трепетно любопитство ме обзема в момента, в който гугъл рийдъра ми светва жълтичко - с гордост и обич гледам на написаното от тях - рожби мои, творете, творете!
И...
3. Търся си съквартирант(ка), който (която) е достатъчно смел(а) и самоотвержен(а) да:
- живее с 3 (три) жени и още един също толкоз смел и самоотвержен младеж,
- живее в една стая с мен, което не е толкова лесно, колкото на пръв поглед,
- се примири с една ненормална, пресметлива и нахална хазяйка,
- бъде обгрижван(а) от същите тези три момичета и един младеж,
- бъде готов(а) всяка вечер да се забавлява и пиииии бира,
- пие бира всяка вечер (това споменах ли го?),
- чисти наравно с другите, за което си има Образцов График,
- (това само, ако е мъж) да има плочки и да се разхожда гол до кръста, за да радва обичната си съквартирантка (и тя е човек, все пак), да може да танцува не е задължително, но е желателно,
- пие бира (това май не го уточних достатъчно).
Готови ли сте да приемете предизвикателството? Мястото е вакантно от март - бързайте, да сте първи :P
Със съжаление оставяме Неви да си тръгне, като се надяваме, че няма да й липсваме много, както и тя на нас. Говорейки от името на всички съквартиранти, и казвам, че я обичаме и ще роним сълзи, след партито по случай заминаването й:Р
И да ни праща картички от Виена. И бира. И билети за самолет. И богати, неженени, млади и Убави австрийци. И бира. И стига толкоз.

Честита нова година...

...на всички - с един месец закъснение, но все пак :) Аз се самоупрекнах затова, че въобще не пиша, въпреки че искам и имам идеи. Тъй че реших да си направя новогодишните блогови обещания сега, преди да е изтекъл и януари:
- обещавам да слушам и да пиша,
- обещавам да не почвам всеки пост с извинение затова, че не съм писала отдавна,
- обещавам да заспивам с мисъл за блога и да се събуждам с нова идея,
- обещавам да не пиша стихове.
Докато първите две са лесно изпълними, с поледните няма как да не се измъча:) Особено когато в пристъп на пиянски ентусиазъм и самосъжаление, не ми дойде някоя строфа изненадващо изодзадзе и не ме принуди да я напиша със заплаха за съня ми. Вие нали знаете, че се шегувам? Че съм лош поет, лош съм, надявам се обаче да не съм лош разказвач.
Трудно ще наваксам с новите неща около мен в този пост, затова оставяйки го сравнително подреден и смислен искам да ви пожелая и аз нещо за новата година:

Пазете се от настинка и не преяждайте :)


ПП. Това е днешният ми хороскоп, но смятам, че ако има също толкова универсално пожелание като "живи и здрави", то това е точно то.

Измислих как ще празнувам догодина - 2 каси бира и крака на масата. И мезета. Никви партита - така и така одъртях вече :)
ОХ, ама партито беше суперрр!