9/02/2008

27

Всичко започна с тази шега за 27-те рокли. Нали сте го гледали? Накратко едно момиче е шаферка на 27 сватби, докато най-накрая не среща "истинската любов". Когато преди известно време споменах, че съм канена на една сватба, не предполагах, че ще бъда поканена на още две. Е, фактите са си факти, миналата година кума, тази година... шаферка. Колкото до онази шега - всичките ми приятели се смеят, аз вдигам вежди.
Не се оплаквам, искам да си говорим за отношения. Приятелските такива. Какво става ако две години не сте се виждали с много близка приятелка от също толкова близкото минало? Когато ви се обади - ви кани на сватба. Какво става, когато разделяйки се със съкваратирантка, някак сте успели да се засегнете една друга и не се чувате 2-3 месеца? Когато ви се обади - ви кани сватба, на която сте шаферка. Какво става, когато в самотна съботна вечер, се обади някой, който не сте чували от много отдавна? Ясно, ще ви го спестя.
Нали когато държиш на някого си с него и в лошо и добро? Някакси успях да стигна до такъв момент, в който хора, които съм обичала, ми се обаждат само за сватби. Все още не мога да си отговоря на въпроса дали това е вид показване, или наистина се нуждаят от мен и дали възстановеното приятелство и близост ще се задържат повече - да речем дори и след първото дете? Така, дотук трябва да ми е проличала изненадата от поканите. Все още се питам с какво съм го заслужила? С какво съм заслужила размахването пред носа ми на безметежното семейно щастие и изобщо безоблачно съществуване, или съм заслужила с нещо навирането в носа на материално благополучие, каквото означава една сватба. Иска ми се да повярвам на варианта, в който толкова много ме обичат, че трябва завинаги да съм свидетел на тяхното щастие. Ха. Тогава какво правя на сватби на хора, които вече почти не познавам?
Човек е наистина самотен по сватби. Точно тогава самотата се навира в очите на всички и не стига това, че сам си потиснат, ами отгоре на всичко всеки, който познаваш на тази сватба, се занимава с твоята самота, че и малко от тези, които не познаваш. Така профилът на ходещите по сватби и необвързани хора, става ясен - те са просто мазохисти с много излишно време и пари. Толкова.
Колкото до приятелството - много ми е мило, че ме канят на сватби, но още по-мило ще ми е, ако през останалото време не ме държат дистанцирана от живота си. Защото колкото и сватби човек може да направи, не може вечно да смята, че поканата за една сватба ще го реабилитира за отминалото време. И, да, много съм щастлива за вас, наистина, наистина фактът, че не мога да откажа покана, трябва да е достатъчно показателен.

А за онази шега - с тези темпове, след 21 сватби и 7 години и аз ще срещна "любовта на живота си". Ей го къде е - пожелайте ми успех :)

7 comments:

Боби Димитров said...

Повече Шедьовър, по-малко депресии. Не си търси причини да посърваш. Напротив - оглеждай се за хубавите неща.

Мъник said...

Лесно е да се каже :)

Боби Димитров said...

Започни с казването. Често пъти караме нещата да се случват с изразените си дори наум намерения.

Препоръчвам и гледане на филмчето "What the fuck do we know?" - не е задължително да го асимилираш, но ако повярваш, нещата наистина започват да стават както ги искаш.

Иначе не е лесно, затова има наргиле с мента!

Anonymous said...

Нина, не мога да разбера дали наистина не разбираш идеята за сватбите. Сватбите са представления за пред другите. Младоженците са хората, на които им е най-напрегнато на сватбите. Не знам дали е признак за благополучие, доколкото 5-10 хил лв могат да се нарекат благополучие, но нали така правят всички...
А и за сватби настояват жените в 90% от случаите. Какво повече да кажа.
И стига си мрънкала - не си поискала, не си се омъжила. Въпросът е в компромиса и какъв си готова да направиш.

hazel said...

В интерес на истината, много познати се запознаха с бъдещите си съпрузи на сватба, включително собственият ми брат. Имало някакво такова поверие...
:) Усмихни се.

Мъник said...

:)
Здравей, hazel! Къде се губиш? Блогът ти силно ми липсва.

море в турция said...

За мен свадбата е личен повод и ако не си някаква супер звезда или клечка са те поканили искренно. Радвай се, че споделят един от най-хубавите моменти в живота с теб!