5/08/2008

Без да спи до сутринта

Сигурно не знаете, че обичам да чета любовни романи. Майка ми има стотици вкъщи и аз си имам любими, които като се прибера си ги препрочитам.
Всяка секс сцена се развива по един и същи начин. Той я целува по устните, след това пристъпва към гърдите, където тя изтръпва. Той се осмелява да я докосне до портата на женствеността й и казва "О, скъпа, ти си вече влажна!". Тя е девствена, но веднага след болката, изпитва нещо, което набъбва в нея и заплашва да избухне, докато накрая не се превръща в заслепяващо удоволствие и тя се разпада на хиляди парченца. И така - втория път тя вече е достатъчно опитна и придобила самочувствие да се пробва да му достави удоволствие. И какво прави? Първо докосва неговия език със своя, после го целува по зърната на гърдите,където той изсъсква от едва сдържан екстаз и накрая го докосва по мъжкото му достойнство. Тогава той не издържа и казва "Недей, скъпа, че не отговарям за последствията!". След което с нетърпение се потопява в нежната цепка.
Толкова. Излиза, че той върши цялата работа, за да достави удоволствие на жената, а за жената е достатъчно бегло да го пипне тук там и готово - той е повече от възбуден и изгарящ от нетърпение. И това го четат домакини, които до известна степен са толкова изперкали, че приемат всичко за чиста монета. Върхът в желанието на жената да достави удоволствие на мъжа е да поиска да му го лапне, тогава той пристъпя назад и с умиление и едва ли не със сълзи в очите казва "О, скъпа, не, не си длъжна!" и е готов да я яхне и да не я остави да спи до сутринта.
Добре, днес вярвам, че любовните романи не са толкова разпространени, но преди десетина години тийнейджърки, млади майки, не толкова млади и сексуално активни майки, както и сумати пенсионерки, за които не се знае дали са сексуално активни, си лягаха и ставаха с тези романи в ръка. Само и само да останат със заблуждението, че не само не са длъжни, но и не трябва да са активни в сексуалната игра - достатъчно е да оставят мъжа да си върши работа, а те да се надяват на неувяхващия си чар и вечно младото си тяло.
Наистина това е супер романтично - образът на жената любовница, която само с едно докосване може да накара любимият мъж да тръпне от възбуда, защото става въпрос, естествено, за любов. От друга страна - айде, моля?! Малоумното схващане, че мъжете не се нуждаят от същото усилие и всеотдайност, което те прилагат (или ако го приложат - тук малко ми се смесват понятието за реалност и любовния роман), се насажда в мозъка на не толкова опитните жени и стават доста неприятни неща. Знам, че сега любовните романи са малко четени, или поне са прераснали в нов жанр - нещо средно между трилър, крими и порно, но за сметка на това на пазара има десетки женски списания, които продължават да поддържат същата безсмислена теза. Освободеността на Саманта в леглото в "Секса и града" е донякъде осъждана и подлагана на критика. Пълно е с промивания на мозъка от този тип. Ами ако си срамежлива, ако се мислиш за скучна и ако не ти достига самочувствие? Тогава всякаква информация от такъв вид само влошава нещата.
Романтиката съществува извън книгите и филмите и е красива и жива, стига всичко да е споделено и да си готов да експериментираш - с тялото си, с желанието си, с всичко, което можеш да дадеш. Колко време трябва на една жена, за да достигне до този извод? Като тук не говорим за силно интуитивните и надарени в това отношение жени, а за по-стеснителните и позволете ми да използвам евфемизъма (как се пише тази дума) по-скромни :) такива. Колко време трябва на една жена да преодолее предразсъдъците и да действа с желание и воля? И дали изобщо някога успява?
Имам приятелки, които са спали само с един човек през живота си, които се ужасяват от нестандартните опити в секса и чиято сексуалност често издъхва от тежестта на предразсъдъците. Имам и такива, които спокойно говорят за себе си като за независимо сексуални от никого, защото се задоволяват по друг начин. Общото между тях е, че те се срамуват и страхуват от това, което може да се случи в леглото и до какво може да доведе - а, именно, до истинско и абсолютно заслужено удовлетворение.
Лесно е да се призове да сме силни и истински, трудно е да бъдем точно толкова независими и държащи контрола на нещата, когато искаме да обичаме. Защото колкото повече даваме, толкова повече получаваме. И сексът наистина е важен. Също колкото е важно да обичаш.
Да обичаш да експериментираш.

3 comments:

P. said...

Като типичен представител на споменатите "независимо сексуални от никого, защото се задоволяват по друг начин" жени, искам да кажа... хайде да не се обиждаме и принизяваме. Няма нищо странно и неестествено една жена да не чака удоволствие от друг, напротив, това може да доведе до увеличаване на удоволствието в леглото, защото опознаваш тялото си и знаеш какво, къде и как! Не съм съгласна, че групата от жени, към която и аз принадлежа "се срамуват и страхуват от това, което може да се случи в леглото и до какво може да доведе". Лично аз познавам жени, които са експериментирали доста както с, така и без партньор. Аз не твърдя, че аз съм напълно освободена в леглото, но фактът, че мастурбирам няма нищо общо с каквито и да било страхове и т.н.

Боби Димитров said...

P., сигурен съм, че страхове у теб няма, освен може би страхът да не спреш да маструбираш :D

Иначе авторката ми звучи като прекарала доста време на слънце през почивните дни - нещо загар избива :) !

P. said...

Хах, няма такава опастност :).
А може би ти, Боби, имаш страхове от жени, които открито говорят за мастурбацията?