3/23/2008

Предполагам е заради пролетта

Мога да изброя няколкото теми, за които никога не бих писала. Едната е за състоянието на страната ни в момента - това е помийна яма, която никога не бих разровила. Другата е за политика - предполагам, защото нищо не разбирам, пък и изглежда двете теми са взаимно свързани. И третата ми е любима - за мъжете. Сега обаче искам да напиша точно нещо във връзка с моите отношения с мъже, каквато и роля да изпълняват в живота ми.
Предполагам е заради пролетта.
Иска ми се да напиша, че отдавна съм спряла да се надявам истинският мъж да връхлети ненадейно в живота ми, ей така иззад ъгъла. Това не е истина. Как може да съм жена, ако не се надявам на именно такава случайност. Истината е, че за мъжете, навъртащи се около мен, трудно може да се каже, че са рицари на бял кон (пък бил той куц и сляп). Това, което не правят е да ме карат да се чувствам добре. Знам, че това може да се приеме като поредна превземка на едно малко разочаровано момиче. Но аз даже не искам твърде много - искам само да се чувствам добре с даден човек. И понеже се уморих от игрички, не толкова отдавна (а как ми се иска да беше по-рано) взех решение. Да пазя себе си. Твърде дълго бях отстъпчива и толерантна, без всякакъв резултат. Ето сега, мога да бъда тъкмо такава жена, каквото искам. Малко тъжна, малко рязка, много искрена и в никакъв случай объркана.
Преди доста време, един мъж ми каза, че не съжалява за нито секунда, изкарана с мен. Тогава, объркана и наранена, му захвърлих думите обратно в очите. Чак сега осъзнавам, че това е едно от най-хубавите неща, които мъж може да каже на една жена на раздяла. Че това е не само комплимент, но и признание и макар да не е в любов, то сянката на отминалата звучи в думите му и по този начин ти не си отхвърлена, а спасена.
Колкото за мъжете в моя живот - излишно е да казвам, че ми се иска да могат да са толкова добри, за да разберат какво имат насреща. Не вярвам, че вината е изцяло тяхна и не смятам, че "мъжете са свине". Просто ми е омръзнало аз да съм повече мъж от тях. За Бога момчета, кой има топки?

Пролетта дойде много рано тази година - настъпи времето, когато черешата на балкона е цъфнала и мирисът на цветовете се смесва с този на току-що проснатото ми пране. Настъпи и времето, когато не е хубаво да се взимаме много насериозно и да гледаме по-така на живота си.

Да и ако ме питате твърдо осъзнавам, че съм написала цялото това нещо, без никаква конкретика - но това е то, поетът по душа е в оковите на един белетристичен ум.

PS. Отношението ми към секса, обаче, си го бива :)

5 comments:

P. said...

Ми така е... принцове няма, а и да има вече са си намерили принцесите. Ама к'во да се прави... важното е секса да е качествен ;)

Боби Димитров said...

За това, което ти "казал един мъж преди доста време"... замисли се как работи ентропията срещу всичко. Започнали сме да отбелязваме като светъл лъч надежда най-нормалната и човешка реакция. Кой би съжалил за връзката си с теб, с мен, с който да е?! Що за интимни човешки отношения са тези, които приключват със скандали, крясъци "мразя те!" или с мълчаливо игнориране и неловко избягване на погледа при случайна среща?

Напомня ми на секретарката ми. "Уфф, едвам го изтраях тоя три месеца!" - пухти недоволно, адресирайки поредното бившо гадже-мутра. Зачудих се: щом говорим за "издържане", все едно е някакво непоносимо изпитание, заслужава ли си дори да се мисли за подобна връзка?

Аз искам да се радвам на всички радващи неща - и малки, и големи, без да ги съпоставям и оценям по система. Но със всичката гадост наоколо сме почнали да се радваме не на хубавото, а на по-малко лошото...

Шоп описва заря: "Е, па... немА, немА... па си отебА мамата!"

И в живота е така - няма, няма, пък по някое време като взема да заима и ти се завива свят. Дебни ги тия моменти. На тях си заслужава да се радва човек.

Anonymous said...

Пролетта дойде и с нея май дамите започват да се разпъпват и да цъфтят.
Ти си една истинска дама, която пие бира колкото си иска ;-)
А за това кога, къде и каво ще те/ни връхлети - никой не знае! Само да се надяваме да имаме каска в този момент, че после много боли глава и понякога държи с месеци.. идва ти да си напълниш ушите с барут и да си фраснеш главата в стената.
.. и после идва пролетта :)
Пък ти не се пази много, само си носи каската. Целта е да не вземем да изпуснем нещо, заради което наистина си залужава да бъдеш цапнат. Чат ли си?! ;-)
А това за несъжаляването и аз съм го чувала, но толкова по върпоса...
Относно топките :-) ... Момчета, много се извинявам, ама на Нинка топките са по-хубави! :-)
Каквито и рицари да се навъртат около теб, товят има отличителен белег зелен кон. И да знаеш, че само ти ще забележиш зеленият кон. Оглеждай се! Може да е съвсем наблизо!
А за секса, колкото и да е качествен, няма ли любовна лудост винаги ще липсва нещо, ако не по време то след това...
- А! И да не забравя - за главата каска, за сърцето ризница и винаги с едни гърди напред :)

Мъник said...

Боби, за съжаление си прав и ти благодаря за това, че обобщи почти жалкото ми хленчене в извод с общочовешко значение :)

Джи, като една истинска дама на една друга по-истинска дама ("кат бисер между мъниста тя била между момите") се радвам на готиния коментар и на страхотното настроение в него! Остава само да се оглеждаме :P

Unknown said...

Не губи надежда Нина :) Просто не се фокусирай върху "връхлитането" и се наслаждавай на останалите неща които ни предоставя живота :) При мен се случи точно това - въпреки че много силно исках да срещна Момичето, спрях да мисля за това, започнах да се занимавам с любимите ми неща, да опитвам нови и ненадейно, след месец-два, точно когато най-малко очаквах, дойде удърът с парния чук хахаха :) Още ми "държи влага", въпреки че минаха 2 години от тогава :) Да ми е жива и здрава девойката, а на теб успех :) Стискам ти палци :)))