6/07/2007

До утре
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

PS. (доста по-късно) Ето тук има много от Блага Димитрова.

4 comments:

roro said...

Нино, ма, какви са тия лигавщини, няма това, няма онова. Колкото толкова, живей си там живота, пък каквото стане.....
Ко си седнала да ривеш....

Anonymous said...

Леле, това стихотворение е страхотно.

Anonymous said...

http://www.margaritta.dir.bg/2003/mai/07blagadim.htm

Това трябва да е от "Пътуване към себе си". Благоря ти, че ме насочи към Блага. Тя е страхотна, а този откъс ме накара да се влюбя в нея.

Мъник said...

От нея знам, че синьото е, когато зеленото се усмихва :)