5/05/2006

За убиване на времето...

Петъчно съм разсеяна и разхвърлена, в прибавка ме боли главата. Имам вече много сериозни резерви към Загорката. Не може да има вкус на спирт и всички да ми твърдят, че това е най-хубавата бира в България. Моля ви се тогава ми обяснете как от 4 бири и половина ме цепи главата вече цял ден, ако не е чист спирт това.
И така мама пристигна:) Довечера ще я водим на театър, а утре заминаваме за Мелник, почти нямам търпение. И понеже си изпускам за пореден път урока по рисуване, ще гледам да наваксам със снимане. Жалко, че нямам по-хубав фотоапарат. Мислех да взема служебния, ама кака ми вкара някакви резерви и паранои. Всъщност има още време да реша. Този път обаче Ния, моята художничка, ми заръча за домашна работа да рисувам по снимките. Това ще бъде интересно - някакво сериозно предизвикателство за мен изглежда.
И естествено днеска тотално пренебрегнах дипломната работа. В момента в главата ми е страшна каша от разните му там ЧДУ, шейп функции и метода на Галеркин. Аман! Един приятел вчера ме попита дали съм забърсала някое гадже. Аз казах не, ама за сметка на това забърсах няколко уравнения, даже десетки:)
Отново се разсеях - бях си намислила точно какво ще напиша го забравих. Лидия често правеше така (тя и сега е такава де) - влиза в редакцията и казва "Измислих страхотно заглавие за първа страница снощи... Ама го забравих.":)
А, да, сетих се - един приятел днес ми напомни за цитата, който ми висеше на вратата на стаята в общежитието. Беше на Кърт Вонегът от словото му пред випуск '97 на MIT. И си висеше там с ясна цел - за самоуспокоение и самозаблуждение:

Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота. Най-интересните хора, които познавам не са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някои от най-интересните на 40 год. все още не знаят.
Аз непрекъснато ги сменях тия цитати - по едно време, когато ме опукаха на изпитите втори-трети курс, там имаше цитат на Пратчет и по-точно на Смърт:
Не съществува справедливост, съществувам само аз.
Но този на Вонегът се позадържа до края мисля:) Ами съвсем актуален е и досега, макар че си мисля, че знам донякъде какво искам да направя със себе си. Това обаче си е цяла тема за пост и не е за сега. Цялото слово е доста добро всъщност. Това
Understand that friends come and go, but with a precious few you should hold on. Work hard to bridge the gaps in geography and lifestyle, because the older you get, the more you need the people who knew you when you were young.
е страхотно. Струва си точно този съвет да последваш:)
Ами разпилян се получи този пост, малко като за отбиване на номера. Но следващия път - повече.

7 comments:

Tattoos said...

Даа, този последният съвет наистина си струва да последваш. Започнах осезателно да чуствам липсата на стари приятели и познати още през първата година откакто смених lifestyle -a и географското местоположение. Не можех да си обясня огромният трепет, който изпитвах когато се случваше по някаква случайност да се запозная с познати на стари приятели или да просто да чуя новини за стари приятели и познати. Струва ти се невероятно, но е факт - светът е малък! Обаче, както и всичко друго на този свят, хората се променят и този съвет може да ти докара и големи разочарования. Така една вечер, през първата и най-трудна година от емигрантския ми живот, както си говорих по телефона с Андрей - един стар познат от родината, се оказа, че той прекарва доста време в компания от общи приятели с мой много добър приятел от тинейджърските години. Страшно се зарадвах, защото бях загубила връзката с него и естествено му препратих специални поздрави и дори поисках да получа телефон за контакт. При следващият ни разговор аз естествено първо попитах за Наско и дали е получил моите поздрави. Моят отдавна загубен приятел Наско от детските години, с когото сме ходили на много партита, стотици пъти сме излизали заедно двамата или с общи приятели, водили сме много лични разговори, споделяли сме си любовните ни радости и болки. Да, Наско ми споделяше и най-съкровенни тайни, за които почти никой не знаеше - като например как е бил изнасилен когато е бил само на 7 год. от 14 год. негов приятел. Звучи доста тежко за разбиране, плакала съм за него и съм го подкрепяла морално. Както казах, споделяли сме и радост и мъка. На Андрей не му беше никак лесно и много неудобно да ми каже за реакцията на Наско пред приятели: "Ех, ами тя какво ми праща много поздрави, като аз не съм я ебал!!!???" Полудях като го чух това, много ме вбеси и нарани. Не съм от тези, които ще седнат да плюят по българското, даже точно обратното - сега много повче го ценя, обаче в БГ е проблем, че все още една голяма част от хората не са научени да оценяват и уважават личността на другия и нуждата му от лично пространство. Както и да е, поне си научих урока, загубените приятели, било то и добри, са за съжаление загубени и усилието е да запазим и подкрепяме тези, които са още до нас - като тебе Мъниче :)

Tattoos said...

............

Tattoos said...

Mynik, iskam da ti blagodarq za priqtelstvoto i podkrepata. Ti si edin ot naj-strahotnite hora, koito sam srestala i stiga si gubi vremeto da se 4udish kakvo da pravish s jivota si - jivota e da se jivee. Mojesh da se zaemash s mnogo i razli4ni na4inaniq v jivota si, ne e neobhodimo da poemesh v edna posoka i da sledvash slqpo samo neq, nali?!

Mynik said...

Диди, много те обичам

Mynik said...

И забравих да кажа, че сърцето ми се пълни всеки път като се чуем по какъвто и да било начин

Anonymous said...

Да, вероятно така че е

Anonymous said...

защо не:)