5/11/2006

Another brick in the wall

Тази история започва преди около 3 месеца. Но не се знае как ще завърши.
Всъщност началото е от преди около 6 месеца. Но в такива подробности, аз няма да изпадам.
В един много мразовит януарски следобед аз пристигам за поредния оглед на квартира. Естествено сама. Болна съм от ангина и ужасно ме боли гърлото, както може би се досещате. Спомням си негативизма, който обичайно изпитвах, когато брокерката ми се обаждаше за поредния оглед. В случая попадам тук, на върха, на Бигла. И се оказвам смаяна от апартамента, който макар и в трагично състояние, беше с пъти по-добър от всички останали, които гледах. Обаче холът - преходен. Пълно нещастие. Иначе човекът, пълномощник на хазяйката, тук за краткост наричан майстора (той е главният герой да подскажа, но дори и като такъв не заслужава да го пиша с главна буква), се оказва далновиден. Ние имаме фирма, ние се занимаваме точно с това - ето тука по средата на хола ще ви преградя. Ще стане страхотно като истинска стена, казва той.
Блажени са вярващите.
Повярвахме му - той лесно убеждава, както и всички останали. Малко се чувствах виновна, че ги подведох. Вече не - аз останах най-разочарована и излъгана от всички, на другите май просто спря да им пука.
Последваха няколко проекта, премина се от най-удачната идея към най-безумната идея, ама която да се хареса на всички. Измислил съм го един път, каза той, всичко е на основата на гардероба, към него ще се прикрепят плоскости и в крайна сметката на стената ще има само 2 дупки. За пред хазяйката - един гардероб с надстройка. Всички доволни и щастливи, дадохме предплата и се разбрахме за след две седмици.
Мина се един месец - майсторът не си вдига телефона. Още половин месец - майсторът продължава да не го вдига. Стана известен сред апокрифните среди като "майстора, който не го вдига". Към края на втория месец се обади - идвам. И дойде - разпроби целия таван и две стени. Вкъщи стана като в "Топло". После още един месец му трябваше да приключи стената - накрая и сами си я боядисахме. Това е майсторът, който хем го не дига, хем бавно свършва. Изначалният майстор. Баш майсторът.
Всичко, което претърпяхме - пълния тормоз и от страна на съквартирантите, както и от майстора, последвани от притеснения, след като всичко се оказа не така както го искахме; две нощи не спах от ужас, че ще ни изгонят заради малоумието му, а на първата, за да се успокоя пих 3 ракии - големи; около двете седмици, в които живяхме със стълба по средата на стаята, кофа с латекс до нея и найлони по пода под разпиляните инструменти; поне стоте телефонни разговора с майстора - всичко това описва една съществена част от живота ми в последните три месеца. И всичко това е заради Стената.
И ето я стената - в своето величие е съизмерима само с Великата китайска стена, с мъката и нервите, които е причинила - с Берлинската стена (но това е зловещо сравнение, все пак я събориха).
А всъщност прилича на хладилник.

Иска ми се накрая да кажа, че сме отървали от майстора за вечни времена - но, уви, всичките комплекти инструменти стоят във фоайето, стълбата е на балкона, а не се знае какво ще му хрумне този път. Става малко като в разказите с неочакван край на Роалд Дал. Той даже не е неочакван, а по-скоро отворен. Изтръпвам.
А даже не сме казали на хазяйката...

7 comments:

Anonymous said...

MUAHAHAHAHAHA
Boqdisahte q znachi... Brawos.
Ama da si kaja mnenieto, shto be, stenata naistina e super originalna, extra kachestwo, s plyzgashti wrati (opa hrumna mi edna ideq, zashto ne razkrasish post-owete s malko snimki) E, pone edno hubawo neshto ima w cqlata rabota... 3-te rakii, golemi pri towa.
Ha nazdrawe i da wi e chestita stenata ;)

Anonymous said...

Ела на гости да видиш с очите си този монумент на творчество и инженерна мисъл:) Може и да пийнем по три(йсет) ракии да я полеем.

Anonymous said...

Idwam! 30 rakijki... idealno... za men. A wie kakwo shte piete? :P

Мъник said...

Не ни мисли нас. Ние първо ще те напием теб, а пък оттук нататък оставам само кошмарите да ти подскажат какво може да се случи...:P

Anonymous said...

Zaplashwash me s perwerzii... wse edno kuche s meso da strqskash.
BRING IT ON!!!!!!!!!!!!!!

Мъник said...

Уж не се плашиш, а ми се криеш, ааааа.
Какво ще кажеш разговора на живо да го продължим:P

Anonymous said...

Nie na jiwo nqma da goworim, a shte djstwame ;)