3/28/2007

Тази седмица

Тази седмица открих какво е истинско женско парти, ама не от тези алкохолните, а от искрените. Открих как може с часове да разглеждаш снимки и да си говориш и да се смееш, хем и леко тъжно. Открих как снимките от нечия сватба могат да докарат умиление във всяка от нас - ей така без да искаме, колкото и учудващо е, защото ние все пак сме доста разумни момичета.
Тази седмица разбрах и какво значи да си истински пораснала и няма да кажа остаряла (ох, ето казах го) - когато майка ти се обажда по телефона и завършва всеки разговор с "принцове, мама, няма".
Тази седмица изпратих двама от най-близките ми хора - единия по-далече, другият уж на близко, но разстоянието си е разстояние. И разбрах, че колкото и да не искам нещата се променят, хората си отиват и някакви периоди от живота ти просто трябва да завършат. Знам го отдавна, но от това не боли по-малко.
И накрая разбрах, че дори и годините да минават и нещата да се променят, трябва да се борим да запазим някои неща такива, каквито винаги са били - чувството за близост и топлина, искрите смях в погледа на вечните изтъркани шеги, на спомените "а помниш ли онази вечер с текилата..." и как всеки се наслаждава на компанията на другия.
Тази седмица ми хрумна най-хубавия тост на света: Да пием за нещата, които никога няма да се променят.

ПП. Понеже изцяло днес ми е сантиментално и зелено точно сега ще завърша поста така:
Неви, желая ти цялото щастие на света!
Данчо, ти си знаеш, след толкова години от думи няма нужда.

6 comments:

Anonymous said...

Хубаво си го казала :-)

Наздраве за нещата, които не трябва да се променят :-)

Много ми хареса - наистина :-)

Мъник said...

Благодаря :)
и наздраве!

P. said...

Eeee, Zaqkowa, izpratihte li Newi weche?
Nali znaesh, horata idwat i si otiwat, istinskite priqteli si prolichawat imeno w takiwa momenti.

roro said...

Наздраве, Нина, хубав тост.
Да пием за здравето на всички онези, които си заслужава да си спомняме.
Да пием и за здравето и на онези, които си спомняме, въпреки, че не искаме.

Боби Димитров said...

"Да пием за нещата, които никога няма да се променят."

(със заканителен тон) Ша пием, ша пием... и не само! Ша ядем! Муахаха, само мисълта за пълното комби на Хунта ме крепи цяла седмица!

Макар че ще имаш да даваш отчет защо си такава тъжна онлайн, а съвсем различна - офлайн. Или тук, или там - преструваш се! Или едното избива в другото. Или трябва да отворя бирата. Айде пак станá проблема...

Anonymous said...

За нещата, които няма да се променят