1:44
И животът някакси продължава,
и светът е все така същият,
и минутите бавно минават,
и всичко се връща, се връща
И когато мигът отмине, не помисляй за отново.
Пак не страдаш, но завинаги не си същата.
Пак не плачеш, сякаш навикът хванал гърлото
и стискайки,
връща сълзите обратно и тихо.
Пак не плачеш,
преглъщайки.
Лека нощ и хубави сънища
3 comments:
Някак си... познато
Какви сънища, това хвърля в размисъл
А ти как така си буден по това време, Данчо?:)
Аз се питах същото за теб :-)
Спах през деня, както и днес, да си отспя за снощи :-)
Post a Comment