4/26/2006

Още има люлякови нощи...

Люляците са цъфнали. Навън е едно такова романтично, чак сърцето ти плаче за щастие.
Неповторим е мирисът на пролет иии (тук ще ви изненадам) още нещо...
Още ми е трудно да пиша в блога, защото съм ужасно отвикнала да пиша. Трябва да имам Идея. Но тя винаги е някакси недооформена и след премислянето изчезва. Затова реших да пренебрегна Идеята, а да наблегна на Спонтанността (ех, че сложна дума). И да се водя от Настроението. Същото е малко носталгично, с тъга към нещо отминало и същевременно близко. Уча се отново да бъда сама - зимата е лесно и без това цялото време е мрачно, заедно с настроението. Но сега през пролетта, когато сърцето тръпне и претръпва, когато искам или не - виждам красотата навсякъде, и когато изглежда толкова лесно да бъдеш щастлив, именно сега нещо те дърпа назад и ти припомня, че някак-си-нещо-си се изплъзва.
Люляците са цъфнали. Небето е точно този отенък на синьото, който много обичам (а вие нали знаете, че синьото идва, когато зеленото се усмихва). И всичко е в правилните цветове - любимите ми.
Люляците са цъфнали. И това наистина е последното нещо-като-оплакване-и-самосъжаление, което ще чуете от мен. Обещавам! И се заклевам на вас, многобройни мой читателю, събрал всичко в едно тяло, мила ми како:) (Вземи коментирай най-сетне, аман ма како, без тва само ти четеш:Р)
И да излезете да ги видите тези люляци. НЕПРЕМЕННО!

No comments: