Надявам се и вярвам

Надявам се и вярвам... е една песен, май на братя Аргирови. Лично аз я знам от репертоара на НЛО и по-специално "Как си ти, как си ти" - ааа който е слушал плочите на нло-то ще знае.
Ама мисълта ми е далеч от това да ви обяснявам за гения на нло, още през 80-те.
За първи път измислям заглавието преди поста. Всъщност при положение, че ми е едва втори-трети по-сериозен пост, всичко ще ми бъде за първи път:). А и за да бъда докрай честна от вчера съм го замислила този пост, така че все пак заглавието е измислено след поста. И въобще хронологията на написването не е важна, важна е идеята.
И така вчера времето беше повече от чудесно... за понеделник. Мрачно, студено, с едни много много ситни капчици дъжд, от този мокрещия вид. И понеже новата квартира е изпълнена и с нови преживявания, като плащането на сметки например, аз логично се бях насочила към най-близката каса на БТК снощи. Засега аз се занимавам със сметките, а пък да видим кога ще ми писне. Касата е в квартала на около километър от къщи. На отиване бях нацупена и гледах тъжно от трамвая мокрите улици. Слязох, намерих го този супер-модерен-център-каса и се заприбирах пеш към другия край на квартала.
Един от рядките моменти напоследък, когато съм се чувствала спокойна и в мир със себе си. Същите ситни мокри капчици вече повече освежаващи, сякаш природата лично се е захванала с хидратацията на моята кожа, и един обещаващ мирис - на свежо, зелено и възбуждащо, и тези напъпили листа по дърветата - въобще пробуждане с пълна сила. Не слънчевото време носи духа на пролетта, първият пролетен дъжд я прави истинска. И светлината - приглушена и срамежлива, едва проникваща зад облаците и същевременно толкова прекрасна - късен пролетен дъждовен следобед.
И се прибрах с нова енергия и нови сили - надяваааам се и вяяярвааам:))
Затова пък днеска - пълна катастрофа. Целия ден ми е криво и ми се спи. Единственото хубаво нещо беше статията, която прочетох. Линк утре ще дам днес ми се спи(ауу и се повтарям):)
Не знам, малко необичайно ми е това блогване - хем писане, хем не-насериозно. Нали отдавна не съм писала... Странно ми е изведнъж да почна и то в такива количества.
А и имам нужда от насърчение... Айде ма какооооу:Р