5/30/2007

Subject: Блага Димитрова

Към нея
Преди той още да се срещне с тебе,
аз вече те долавях като гръм -
далечен, приближаващ, неизбежен -
ти, всичко туй, което аз не съм.
Дали самата аз не те повиках
със моето предчувствие и страх?
И ти дойде до рамото, в което
аз най-безумните си тръпки влях.
И твойте топли нощи са пропити
с дъха дълбок, от който дишах аз.
И всяко твое утро се разпуква
от моя сън за неговия глас.
И твойта дневна светлина извира
от погледа, във който аз горях.
И ти живота мой ще изживееш,
и ще се слееш ти със моя смях.
Но както аз тогава те предчувствах,
така сега ще ме долавяш ти -
един далечен глъхнещ гръм след буря -
той няма никога да отехти.
И все така ще те предупреждава:
бъди нащрек под тихия покров,
и ако твоята любов не стига,
обичай го и с моята любов.

Благодарение на Hazel

5/21/2007

Образцов дом

Или наръчник за оцеляване при тежки житейски ситуации

Вече седма година, отделена от пъпната връв на мама, живея по разни квартири с разни хора. Вече седми месец, откакто се каня да започна този пост и може би от седем седмици съм му измислила това невероятно заглавие. Мислех, че съм подготвена да опиша всичко без прекъсване на мисълта и без особени усилия. Лъгала съм се - както и живеенето с разни хора по разни места, така и писането за това, не се оказва толкова лесно, колкото изглежда. Нещата не могат да бъдат точно систематизирани и изведени логично, когато става въпрос за отношения между хората, а това е нещото, което винаги най-много ме е плашило.
Затова реших да започна с предимствата. Винаги е весело, това не може да се отрече. Не е необходимо да се мъкнеш по кръчмите, когато си имаш няколко маймуна вкъщи, които да те забавляват също толкова много, както и където и да е. Понякога става толкова весело, че когато някой с блеснал поглед и завист в очите ти го спомене, само изсумтяваш от ужас. Освен това винаги може да разчиташ да ти се помогне за нещо - я тампоните са ти свършили, я нещо друго, а когато някой те е зарязал, спокойно можеш да приготвиш питиета за себе си и за останалите и да получиш топло съчувствие и донякъде искрена обич. Можеш да се посмееш с момичета и да се напиваш с момчетата, можеш да си следиш непрекъснато сериала, без да ти пречат, освен с глупави въпроси. Ако попаднеш и на хора, които готвят, даже няма нужда да държиш нещо в хладилника, освен бирите.
Недостатъците се познават от сутринта - когато изчезват всички предимства на хубавата ни чиста и просторна квартира. Същата се оказва тясна, шумна и пренаселена. Особено около банята. Вечер, когато отново не можеш да се добереш до нея и се оказваш леко поизлъган и в крайна сметка, ами миризлив. И когато вечер те осени мисълта, че дори и да живееш сам, не е като да живееш в нещо свое (мисли като тази докарват или силна жажда, или дълбока депресия) и се опиташ да си купиш универсалното лекарство и за двете (имам предвид тук-попълни-алкохол-по-избор) всъщност се сещаш, че няма нито един магазин работещ наоколо. Хазяйката, тази добра и усмихната старица, се оказва злобна и пресметлива бабичка, която непрекъснато ти се бърка, а наемът, ами наистина не е чак толкова добър.
Всъщност всичко е въпрос на общуване. Тези недостатъци са нищо, в сравнение с това, което може да доведе липсата на всякакви разговори за проблемите и неспособността в крайна сметка да се разбереш с хората. Защото не си сам и трябва непрекъснато да се съобразяваш. Защото знам, че колкото и мили и учтиви да са всички, те не са ти роднини и няма да търпят своеволия и безобразно отношение. Също така се оказва, че само ти го разбираш това. А и защото способността за общуване не е нещо, което се придобива по рождение. И тук отново опряхме до възпитанието. Самодисциплината също.
Изводите. Ситуация, при която приятелки от години се разделят, има ревност, има сълзи, има раздяла, има любов и всичко това се случва непрекъснато наоколо - това в никакъв случай не е сапунка по телевизията. Пък и всеки объркан сценарий не може да е по-объркан от собствения ти живот. Няма универсален съвет, който може да се даде тук. Но моите са няколко и работят, поне дотолкова, доколкото зависи от мен.
Не обръщайте внимание на дребните недостатъци, защото те са нещата, които преобръщат каруцата - кой не си миел чиниите, кой не си прибирал масата, кой не чистел тоалетната. Винаги се вглеждайте в голямата картинка - разбирате ли се, уважавате ли се, значи и ще се слушате.
Никога не се връзвайте на заяждания от сорта на "на ти куклата, дай си ми парцалките" - който не е доволен, прав му път.
Никога не се привързвайте чак пък толкова към хората, с които живеете. По-лесно е да запазите относително приятелски отношения, когато границите са ясно поставени. Имате ли си семейство - имате си, имате ли си приятели - имате си, имате ли си гадже - имате си, тях си обичайте, съквартирантите са на последно място. Естествено, тук си има големи изключения, ако попаднете на такива, още по-добре за вас.
Винаги бъдете коректни към задълженията вкъщи, така се дава пример и се възпитава добро отношение.
И последно, за Бога, говорете си за проблемите, не премълчавайте. Това, обаче и за не го спазвам.
А когато си имате и някой, при който да просто да избягате при нужда и да се наревете, тогава даже можете да бъдете и щастливи.
На това му викам аз морализаторстване. В крайна сметка колкото и малко да зависи от вас е хубаво да се направи, защото тогава наистина може да се говори за възпитание, дисциплина и умение да общуваш.

Някакси не можах да го докарам смешен този пост, както си го мислех. Ей така е хубаво човек да може да се посмее над повечето неща, но ще се смея тогава, когато се измъкна от сапунения сериал, в който живея.

PS. Хехе, позволете ми накрая да перефразирам древното китайско проклятие:
Дано живееш в сапунен сериал!
Всъщност само хората си мислят, че искат да им е интересен животът, защото понякога ти става толкова интересен, че ти сеебавамайката. (ето затова го турих туй в послеписа)

5/11/2007

Трудно е всяко .... начало

Вече една седмица и малко на новата работа и съм прекалено развълнувана, за да напиша нещо смислено. Затова по същество:
1. Обичам я тази пролет
2. Още повече обичам как се усеща че идва лятото
3. Може би по огромните количества джин с тоник, които ме връхлитат напоследък
4. Зарязвам я тази номерация
Достигнах до покъртителни разкрития за детството си, които най-вероятно са участвали до голяма степен във формирането ми като личност. Най-после разбрах каква метафора се крие зад толкова често пяната от татко песен Моите две съседки:

Аз си имам две съседки,
две съседки, две кокетки,
чернооката е Гинка,
а пък русата - Калинка.

Фактът че са две, вече би трябвало да ви е подсказал истината.
Наистина порастнах, когато осъзнах, че изразът "Правя ги моряци, татко" за малките сиви мишки от капана, не означава "пускам ги в някой кораб".
Сексуалният живот освен това не свършва на 50, дори и на родителите ви.

Сега можете да си поемете дъх - добре съм, днес е петък.

4/24/2007

Време за промяна

Тази пролет се разви някакси шеметно. Когато видях белите цветове, покрили тераса, разбрах, че съм пропуснала цъфтящата череша отвън. Стана ми тъжно и странно. Дори не разбрах кога са цъфнали люляците, да не говорим, че ми липсват и пролетните дъждове.
Времето за промяна настъпи и при мен - след две години работа на едно и също място, най-сетне се реших да напусна. През тези две години: успях да сменя квартирата, отивайки си от обичания и също толкова силно омразния ми Ст. град, разбиха ми сърцето, дипломирах се някакси случайно, въпреки всичко, и разбрах на кого истински мога да разчитам (броят се на пръстите на едната ми ръка). Всичко това незадължително в този ред. Миналата година беше някакъв кошмар за мен и все си мислих, че никога няма да се измъкна. Сега моментът е настъпил да се отърся от всякакви лоши мисли и да започна отначало, или поне от някакво относително начало. Не знам дали ще успея. Всяка промяна при мен е много трудна. Иска ми се да бъда оптимист, но във всички случаи се пазя, защото доверя ли се много на нещо и краят е катастрофален.
Трябва да споделя всичко това, защото иначе ще се пръсна, а и имам нужда от подкрепа.
А иначе лятото идва - не ви ли сърбят пръстите на краката да ги заровите в пясъка? Хайде да видим това лято каква почивка ще се получи - нямам дипломна работа да пиша, няма да ходя в чужбина, имам пари :) Май се очертава хубаво лято.

ПП. Хороскоп за днес: Не се срамувайте да поискате съвет.:)

4/06/2007

А вие?

Така както е тръгнало всяка седмица по един обобщаващ пост. Тази седмица той ще е много кратък. Питате ме какво правих цяла седмица? - Забавлявах се.
А вие?
Сега с бодра стъпка и песен на уста към козунаците, яйцата и ваклото ягне. И не забравяйте: Пазете се от настинка и не преяждайте :)

3/28/2007

Тази седмица

Тази седмица открих какво е истинско женско парти, ама не от тези алкохолните, а от искрените. Открих как може с часове да разглеждаш снимки и да си говориш и да се смееш, хем и леко тъжно. Открих как снимките от нечия сватба могат да докарат умиление във всяка от нас - ей така без да искаме, колкото и учудващо е, защото ние все пак сме доста разумни момичета.
Тази седмица разбрах и какво значи да си истински пораснала и няма да кажа остаряла (ох, ето казах го) - когато майка ти се обажда по телефона и завършва всеки разговор с "принцове, мама, няма".
Тази седмица изпратих двама от най-близките ми хора - единия по-далече, другият уж на близко, но разстоянието си е разстояние. И разбрах, че колкото и да не искам нещата се променят, хората си отиват и някакви периоди от живота ти просто трябва да завършат. Знам го отдавна, но от това не боли по-малко.
И накрая разбрах, че дори и годините да минават и нещата да се променят, трябва да се борим да запазим някои неща такива, каквито винаги са били - чувството за близост и топлина, искрите смях в погледа на вечните изтъркани шеги, на спомените "а помниш ли онази вечер с текилата..." и как всеки се наслаждава на компанията на другия.
Тази седмица ми хрумна най-хубавия тост на света: Да пием за нещата, които никога няма да се променят.

ПП. Понеже изцяло днес ми е сантиментално и зелено точно сега ще завърша поста така:
Неви, желая ти цялото щастие на света!
Данчо, ти си знаеш, след толкова години от думи няма нужда.

3/22/2007

Съществителните в седмицата

нова съквартирантка, петък вечер, торянска сливова, счупена лампа, огромна цицина, изгубен пръстен, намерен пръстен, скандал, скандал номер две и нерви, нерви, нерви.

Няма само съществителни естествено, но заглавието звучи добре така пък. Някак по средата на всичко това се намерих една сутрин в такси с шофьор, който ми обясняваше как не бива да се прекалява с алкохола през уикенда, защото цялата седмица ти е крива, без да подозира, че аз хванала изчервената си главица в ръце се измъчвам от същите мисли. Е, оказа се прав - хаха.
Добре съм, само съм ужасно изнервена. Кой ще ме спасява този път? Пак ли сама себе си...
Повече няма да правя така, мамо, обещавам.

ПС.
Хороскоп за днес: Слънцето ви съветва да се замислите и да си признаете, ако онова, което ви привлича неудържимо в партньора ви е финансовото му състояние. Пари се печелят и се губят, но няма ли истинска любов, то няма и щастие.
(Направо ме убива този хороскоп - важи за всички на света)

3/08/2007

Днешният хороскоп:
Днес спокойно можете да се осланяте на вашата интуиция.

Моят коментар:
И не само днес.

Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо почива.
Можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапки с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ти ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама,
а подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка -
умна и силна ще идеш далече,
можеш без мама ти вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва - три думички само
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!

Честит 8-ми март, мамо!

3/06/2007

Ха ха

Знам, че обещах да не пиша стихове, но този няма нищо общо с пиянско самосъжаление, а по-скоро с пиянско каквото-и-да-е-там.

Мъж с пишка като пушка -
хем да стреля, хем да мушка
Мисля, че някакъв народен гений дреме в мен, защото никой не може да отрече, че алитерацията в тези два стиха придава ритъм и дълбочина, характерна и запомняща се, сравнима единствено с ...
Добре де, това е пожелание и да за рожден ден и да определено е на шега, но това не означава, че не е искрено:) Хм, хм и на вас ви го пожелавам, момичета:)

Честит рожден ден на мен

В суматохата около търсенето на нова съквартирантка и поредната битова криза, с която започва втора година вече, забравих да напиша, че мойта свидна рожба - блогът, стана на 1 годинка. Ами радвам се, нищо, че имам едва около 30 поста - тази година повече. Роден на 20.02.2006 , риби, неговият хороскоп за тази година е

"През 2007 година ритъмът на живота ви ще се ускори. Звездните транзити предричат пари, власт, реализация на плановете. С две думи, животът става по-мащабен и по-интересен. "

Така е, ритъмът на живота му ВЕЧЕ се ускорява, а и става по-мащабен и по-интересен. (хороскопите са изключително верни, стига да изтълкуваш нещата така, както ти отърва)
Говорейки за хороскоп, тук е мястото да обявя нещо като нова рубрика, нещо като съвети, нещо като нищо-на-света. Когато се сетя си проверявам дневния хоросксоп в dnes.bg и то не за нещо друго, а защото винаги съдържа някакви универсални съвети, не само за деня, а и за живота като цяло. Например днес съветът ми е:
"Престанете да се съмнявате във верността на половинката си. Прогонете натрапчивите мисли от главата си и се насладете на прекрасните мигове, прекарани с любимия човек."
Това се отнася колкото за моята зодия, толкова и за всички останали хора на света. И понеже мама е прекалено далече от мен, пък не е много наясно с начина ми на живот, ето ви едни майчински загрижени за вас съвети, които се хем общи, хем философски, хем приятни за чуване. Така че своевременно ще ви уведомявам какъв е съветът за днес - денят, в който аджеба се реша и да напиша нещо :) И да слушате, ей! (размахвам с пръст:P)

Понеже се получи по-дълъг, отколкото исках, този пост, пък и ознаменуването на радостното събие, заслужава да е отделен и даже да си има и заглавие.

3/05/2007

Откраднато време

Не мога да разбера къде ми изчезват уикендите. В петък вечерта се прибирам вкъщи след работа, оправям се и излизам и после се събуждам в понеделник. До сряда вече забравям какво съм правила в съботата и неделята и ги считам за тотално пропилени. Миналата година се занимавах с нещо сериозно, което ми носеше удовлетворение поне някакво, въпреки огромното нежелание, с което го вършех (за дипломната работа става дума :)). А сега по-често се разкарвам по гащи по цяла неделя и се почесвам и там, където не ме сърби, гледайки филми. Има и моменти на проникновение, когато откривам дупки в боксерките, с които спя. Тогава ме наляга един екзистенциализъм, не ми се говори. И се обличам. Но дотук - никакво усилие за нещо полезно.
Така си почивам, знам, макар че не смятам, че кой знае колко съм се преуморила през седмицата, а може и да си почивам научавайки нещо ново. Сега, когато окончателно завърших, инерцията от последните 6 години ми липсва - фактът, че на всеки 4 месеца няма ужасяващо тежка сесия и не полагам никакви умствени усилия, започва да ме потиска. Чувствам се затъпяла.
Затова искам да ви попитам вие как се справяте с уикендите - как си разпределяте времето и правите ли изобщо нещо странично от това да се разхождате по голо дупе и да си почесвате там кой каквото има? А въобще можете ли да се организирате през двата свободни дни?
Въобще споделяне на какъвто и да било опит ще ми е от полза, нали знаете, че си ви слушам:)

2/26/2007

Въпрос

- Може ли човек да качи 4 (четири) килограма за 2 (два) дни?

- Може, ако в тези 2 дни е включено посещение вкъщи при мама и при татко.

2/09/2007

Мъдра мисла на трета степен

Отново за косматите крака
Ми мързи ме и толкоз. Ако някой иска да ми направи забележка за това колко точно са ми космати краката - моля да заповяда. И аз имам пълното право да си ги държа такива точно колкото искам. Може да ми харесва да си ги почесвам или просто да наблюдавам как си растат. Ако искам да ходя вкъщи по къси гащи и космати крака - имам пълното право да го сторя. Пък и те могат да се окажат много полезни в някои случаи. Например за отказването на вредния навик за секс на първа среща. Понеже се е случвало вече, особено когато си пийна, другата в мен (тук сме много) взема надмощие над задръжките ми и после аз страдам. Затова най-умната мярка, която предприемам, е неизбръсването на краката - хитро, нали? Нещо като огромните гащи на Бриджет Джоунс, само че наобратно - аз наистина не искам да се случи.
Издигам манифест в името на косматите крака за запазване на емоционалното здраве! С мен ли сте?

И за шарката
Митична епопея в три действия.
Действие 1. Парти събота вечер
Много хора, музика, танци манци, голям кеф.

Действие 2. Заразата
На следващата сутрин единственият ни мъж в квартирата - болен от шарка. О, ужас. Масово прозвъняване на родителското тяло с въпроса - каква шарка съм карал. Масово прозвъняване на всички на партито с предупреждение за заразата. Масово връщане на обажданията с въпроси за симптомите.

Действие 3. Истерия
Понеделник вечер. Всички си мерим температурата. Едната ни съквартирантка влиза в кухнята с бледо лице, развети къдри и стиснала термометъра в едната ръка с тревожен глас запитва:
- 37,1 висока температура ли е?

Край. Отворен.

След като спрях да се смея й отговорих на въпроса, чийто отговор тя добре знае. В крайна сметка това е само дребна шарка, а не чума :)

Новата дума
Може да сте разбрали, а може и да не сте (ако все пак има случайно попаднали тук) в квартирата сме шестима (за момента) - ние, петте и нашия единствен мъж, който страда само за поза. Затова нежно я наричахме кокошарника - пък сме щастлив кокошарник, защото си имаме един петел. Сега обаче той е болен и е при майка си, тъй че ние петте сме самотни и в пристъп на истеричен смях онази вечер аз измислих думата, описваща ни прекрасно и еднозначно.
Добре дошли в КУКУШАРНИКА.

1/31/2007

Анонс, анонс

Имам да направя 3 (три) кратки съобщения:
1. Моят най-верен читател-почитател, този извор на мъдрост и опит, съдникът на низките ни дела най- ама наааай-после си има блог. Пламко, Пламко ти си моят герой! Урааа :P
2. Вторият ми верен читател-почитател, известен още сред апокрифните среди като галя-а-какъв-е-твоят-чипсет, но иначе нежна и чувствителна душа (Роско, това си тиии) също си има блог.
Чувствам се също като Кирил и Методий, също като Климент и Ангелари, също като ...ъъъ както и да е...:) , откривайки ги за таз нова култура и тез невероятни възможности и хоризонти. Трепетно любопитство ме обзема в момента, в който гугъл рийдъра ми светва жълтичко - с гордост и обич гледам на написаното от тях - рожби мои, творете, творете!
И...
3. Търся си съквартирант(ка), който (която) е достатъчно смел(а) и самоотвержен(а) да:
- живее с 3 (три) жени и още един също толкоз смел и самоотвержен младеж,
- живее в една стая с мен, което не е толкова лесно, колкото на пръв поглед,
- се примири с една ненормална, пресметлива и нахална хазяйка,
- бъде обгрижван(а) от същите тези три момичета и един младеж,
- бъде готов(а) всяка вечер да се забавлява и пиииии бира,
- пие бира всяка вечер (това споменах ли го?),
- чисти наравно с другите, за което си има Образцов График,
- (това само, ако е мъж) да има плочки и да се разхожда гол до кръста, за да радва обичната си съквартирантка (и тя е човек, все пак), да може да танцува не е задължително, но е желателно,
- пие бира (това май не го уточних достатъчно).
Готови ли сте да приемете предизвикателството? Мястото е вакантно от март - бързайте, да сте първи :P
Със съжаление оставяме Неви да си тръгне, като се надяваме, че няма да й липсваме много, както и тя на нас. Говорейки от името на всички съквартиранти, и казвам, че я обичаме и ще роним сълзи, след партито по случай заминаването й:Р
И да ни праща картички от Виена. И бира. И билети за самолет. И богати, неженени, млади и Убави австрийци. И бира. И стига толкоз.

Честита нова година...

...на всички - с един месец закъснение, но все пак :) Аз се самоупрекнах затова, че въобще не пиша, въпреки че искам и имам идеи. Тъй че реших да си направя новогодишните блогови обещания сега, преди да е изтекъл и януари:
- обещавам да слушам и да пиша,
- обещавам да не почвам всеки пост с извинение затова, че не съм писала отдавна,
- обещавам да заспивам с мисъл за блога и да се събуждам с нова идея,
- обещавам да не пиша стихове.
Докато първите две са лесно изпълними, с поледните няма как да не се измъча:) Особено когато в пристъп на пиянски ентусиазъм и самосъжаление, не ми дойде някоя строфа изненадващо изодзадзе и не ме принуди да я напиша със заплаха за съня ми. Вие нали знаете, че се шегувам? Че съм лош поет, лош съм, надявам се обаче да не съм лош разказвач.
Трудно ще наваксам с новите неща около мен в този пост, затова оставяйки го сравнително подреден и смислен искам да ви пожелая и аз нещо за новата година:

Пазете се от настинка и не преяждайте :)


ПП. Това е днешният ми хороскоп, но смятам, че ако има също толкова универсално пожелание като "живи и здрави", то това е точно то.

12/18/2006

Измислих как ще празнувам догодина - 2 каси бира и крака на масата. И мезета. Никви партита - така и така одъртях вече :)
ОХ, ама партито беше суперрр!

12/16/2006

Get the party started

Не само заради рождения ми ден исках да направя равносметка за изминалата година, но на границата да се превърне в горчиво тъжна история с привкус на самосъжаление се спрях. И то не само защото слагайки нещата на кантара откривам, че хубавото е повече от лошото, че щастието е повече от мъката, че приятелството надделява над предателството. И не само защото, въпреки че в момента съм сама, се намери кой да ми го честити в минутата на настъпването му и след по-малко от дванайсет часа партито ще бъде в разгара си. А и защото равносметките са за хората, които престават да живеят, а пък аз - ехее - аз тепърва започвам.
Макар все пак да ми е криво, че остарявам още една година и някак все по-трудни стават тези рождени дни, ми се иска да изкарам страхотен ден и нощ.
Всички сте поканени на партито!

10/18/2006

Защитих!

Пея песни на радостта и облекчението:) Като че ли облекчението е преобладаваща - то стана дипломна работа за чудо и приказ - 5 месеца апокалиптични мъки и накрая пак не беше готова. Нищо де, главното е крайният резултат. Защитих УРААААААААААААААААА!
Защитата мина нормално гадно - бях последна дванайсета, техниката ме предаде точно в момента на почването на защитата (мамка му и лаптоп, да ме прощавате за израза), комисията гледа сякаш се подготвяше за заколение, в което аз бях жертвения агнец, но накрая въпросите бяха разочароващо глупави. Всъщност имам шессссст.
И в момента току се сетя че съм защитила, току се подхилквам от кеф. Смятам да се наслаждавам на правеното на нищо и на липсата на чувството за вина от това поне до края на тази година. А после ще му мисля.
Е, ако сте се надявали на повече подробности - няма да ги получите. Безжалостния разказ за презентацията с всички унищожителни подробрости ще ви го разкажа на по бира. А дотогава искам да чувам само как звъни телефона ми, и на него пише "Попълни-тук-своето-име calling". И това се отнася с пълна сила за теб, Пламко.

9/03/2006

Баня Лука: 5 дена между Запада и Изтока

Вече втори ден обратно в България си събирам мислите за този пост. Впечатленията се блъскат на изхода на главата ми с намерението да се разбият в клавиатурата без никакъв ефект. Но аз не възнамерявам да си позволя такава загуба. И така започвам...
С фактите
Баня Лука се намира в Босна и Херцеговина. Тя е столицата на република Сръбска - малка автомна и изключително християнска област в иначе мюсулманската Босна. Сигурно повечето от вас са по-добре запознати с войната там в началото на 90-те от мен - аз бях много малка тогава и това, което не си спомням, ми беше неудобно да питам. Посрещнаха ни на автогарата в неделя вечерта след 12-часово пътуване двама усмихнати младежи, които побързаха да ни запознаят с основните факти около Баня Лука. Казаха ни с известна тъга, че последната война е успяла да унищожи всичко, което си е струвало да се види преди там. Но с оптимизъм допълниха, че сега градът се строи отново и всичко е абсолютно ново и обновено. И наистина - всички високи сгради в Баня Лука са минало, видяхме само десетина и ни ги показаха като забележителност. Всъщност не са по-високи от петнайсетина етажа. Баня Лука се намира в долината на река Върбас, обградена от невисоки хълмчета и застроена с ниски къщички. Малка, но все по-разрастваща се (в момента около 200 хил. души) и много много красива и зелена. Сякаш недокосната от урбанизацията тя съчетава в себе си това, за което всеки може да си мечтае - хубава природа и чист въздух от една страна, съчетано с градски живот и разнообразие, на което е свикнал всеки съвременен млад човек.
Получихме обичайната обиколка из града по необичаен начин - съвсем спонтанно - просто ни взеха и ни разведоха. Имаше какво да се научи от двете момичета, които ни развеждаха - както за града, така и за начина, по който да оцеляваш след несгодите и да се обръщаш обратно с достойнство и с почти никаква горчивина. Показаха ни църквата, наскоро възстановена от бомбадировките, която още не е пусната в експлоатация, но на всеки петнайсет минути камбаните бият, сякаш с всяка изминала минута се бори за оцеляване и камбаните известяват тържествуването на победата. Оказа се, че няма нито една джамия - всички са съборени от жителите на Баня Лука. Явно нямаше и нито един мюсулманин там, всички християни от Босна и Херцеговина са се прибрали на едно място. На едно невероятно красиво място, където реката Върбас спокойно разливаше водите си - зелени и умиротворени след бясното препускане към долината, а върбите наоколо, докосвайки ги с клони, се отразяваха в повърхността, вървях, мислейки си какъв какъв късмет имат хората да живеят и учат тук. И тъкмо споделях възторга си с тях, когато Радмила (едното момиче от домакините, прекъснало следването си заради войната и сега решила да го продължи) ме спря, за да ми покажи два високи блока, на всеки етаж, от които имаше дупка с опушени краища. По време на войната и при тотална липса на отоплителна система и комини, хората са използвали тръбите на парното за такива, като са горели всичко, което е можело, за да оцеляват.
Всичко това, заедно с факта, че отношението жени мъже в Баня Лука е 7 към 1, че навсякъде виждахме инвалиди и че населението е изключително младо, можеше да направи нещата много драматични, дори и трагични, ако не бяха хората. Тези топли, усмихнати, сърдечни, мили, отворени хора. Които се раздават, без да изискват нищо насреща, за които със всички сили важи приказката "Сърце да е широко", а то беше и още как. Хора, които не носят белезите от войната, или ако е така, не дават с нищо да се разбере, с достойнство и гордост обичат земята, на която живеят и възнамеряват да останат там, за да я правят по-хубава. И знаете ли, аз все пак бях на PhD семинар - всички, които участваха там са били в чужбина и въпреки всичко нямат никакво намерение да си тръгват. Направи ми силно впечатление изключителната организираност и задружие - беше достатъчно някой да предложи нещо и всички се заемаха да го направят. А дружьество - това е сръбската дума за приятелство. Нямаше нещо, в което да не са силни - и в работата и в партито. Струва ми се трудно да го проумея, особено заради факта, че все пак сме славяни, все пак сме на една и съща земя и въпреки всичко ние, българите не сме същите. Няма да я подхващам тази тема, но сякаш завистта е определяща при нас. С тях беше толкова лесно да се разбере човек. Сръбският е толкова близък и същевременно толкова далечен от българския. Има седем падежа, което е с един повече от руския, и не е лесно да се разбере човек, ако не е свикнал. Въпреки всичко на петия ден от престоя имах чувството, че говорим един език - за Бога, аз имах чувството, че можем да се разберем и без думи. А знаете ли как се веселят сърбите - те пият, пеят, танцуват хоро, пляскат, радват се и се смеят - като за последно. И този ентузиазъм, тази любов към живота струи от всяка дума, действие, ако щете пора. И е заразна.
Накрая искам да направя едно обобщение с нотка на горчивина към нас самите. Баня Лука е по-европейският град от София - с оправени улици, с инфраструктура НАВСЯКЪДЕ пригодена за инвалиди, с десетки пешеходни светофари. Много силно впечатление ми направи също така и чистите тоалетни по всички заведения и фактът, че никъде не се заключваха - това си остана загадка за мен до края на престоя ми. И все си мисля, че хората и градът са едно цяло и такива, каквито са хората, такова ще бъде и мястото където живеят.
Баня Лука е кътче, запазило хубавото от миналото в себе си, въпреки устремно прелитащото време покрай него, едновременно бързоразвиващо се и и пристъпващо със спокойни и сигурни крачки там, където му е мястото. Надявам се, обаче, че винаги ще остане там, където е в момента, а именно - някъде между Изтока и Запада.