До утре
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.
Блага Димитрова
PS. (доста по-късно) Ето тук има много от Блага Димитрова.
4 comments:
Нино, ма, какви са тия лигавщини, няма това, няма онова. Колкото толкова, живей си там живота, пък каквото стане.....
Ко си седнала да ривеш....
Леле, това стихотворение е страхотно.
http://www.margaritta.dir.bg/2003/mai/07blagadim.htm
Това трябва да е от "Пътуване към себе си". Благоря ти, че ме насочи към Блага. Тя е страхотна, а този откъс ме накара да се влюбя в нея.
От нея знам, че синьото е, когато зеленото се усмихва :)
Post a Comment