Тази седмица

Тази седмица открих какво е истинско женско парти, ама не от тези алкохолните, а от искрените. Открих как може с часове да разглеждаш снимки и да си говориш и да се смееш, хем и леко тъжно. Открих как снимките от нечия сватба могат да докарат умиление във всяка от нас - ей така без да искаме, колкото и учудващо е, защото ние все пак сме доста разумни момичета.
Тази седмица разбрах и какво значи да си истински пораснала и няма да кажа остаряла (ох, ето казах го) - когато майка ти се обажда по телефона и завършва всеки разговор с "принцове, мама, няма".
Тази седмица изпратих двама от най-близките ми хора - единия по-далече, другият уж на близко, но разстоянието си е разстояние. И разбрах, че колкото и да не искам нещата се променят, хората си отиват и някакви периоди от живота ти просто трябва да завършат. Знам го отдавна, но от това не боли по-малко.
И накрая разбрах, че дори и годините да минават и нещата да се променят, трябва да се борим да запазим някои неща такива, каквито винаги са били - чувството за близост и топлина, искрите смях в погледа на вечните изтъркани шеги, на спомените "а помниш ли онази вечер с текилата..." и как всеки се наслаждава на компанията на другия.
Тази седмица ми хрумна най-хубавия тост на света: Да пием за нещата, които никога няма да се променят.

ПП. Понеже изцяло днес ми е сантиментално и зелено точно сега ще завърша поста така:
Неви, желая ти цялото щастие на света!
Данчо, ти си знаеш, след толкова години от думи няма нужда.

Съществителните в седмицата

нова съквартирантка, петък вечер, торянска сливова, счупена лампа, огромна цицина, изгубен пръстен, намерен пръстен, скандал, скандал номер две и нерви, нерви, нерви.

Няма само съществителни естествено, но заглавието звучи добре така пък. Някак по средата на всичко това се намерих една сутрин в такси с шофьор, който ми обясняваше как не бива да се прекалява с алкохола през уикенда, защото цялата седмица ти е крива, без да подозира, че аз хванала изчервената си главица в ръце се измъчвам от същите мисли. Е, оказа се прав - хаха.
Добре съм, само съм ужасно изнервена. Кой ще ме спасява този път? Пак ли сама себе си...
Повече няма да правя така, мамо, обещавам.

ПС.
Хороскоп за днес: Слънцето ви съветва да се замислите и да си признаете, ако онова, което ви привлича неудържимо в партньора ви е финансовото му състояние. Пари се печелят и се губят, но няма ли истинска любов, то няма и щастие.
(Направо ме убива този хороскоп - важи за всички на света)

Днешният хороскоп:
Днес спокойно можете да се осланяте на вашата интуиция.

Моят коментар:
И не само днес.

Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо почива.
Можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапки с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ти ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама,
а подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка -
умна и силна ще идеш далече,
можеш без мама ти вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва - три думички само
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!

Честит 8-ми март, мамо!

Ха ха

Знам, че обещах да не пиша стихове, но този няма нищо общо с пиянско самосъжаление, а по-скоро с пиянско каквото-и-да-е-там.

Мъж с пишка като пушка -
хем да стреля, хем да мушка

Мисля, че някакъв народен гений дреме в мен, защото никой не може да отрече, че алитерацията в тези два стиха придава ритъм и дълбочина, характерна и запомняща се, сравнима единствено с ...
Добре де, това е пожелание и да за рожден ден и да определено е на шега, но това не означава, че не е искрено:) Хм, хм и на вас ви го пожелавам, момичета:)

Честит рожден ден на мен

В суматохата около търсенето на нова съквартирантка и поредната битова криза, с която започва втора година вече, забравих да напиша, че мойта свидна рожба - блогът, стана на 1 годинка. Ами радвам се, нищо, че имам едва около 30 поста - тази година повече. Роден на 20.02.2006 , риби, неговият хороскоп за тази година е

"През 2007 година ритъмът на живота ви ще се ускори. Звездните транзити предричат пари, власт, реализация на плановете. С две думи, животът става по-мащабен и по-интересен. "

Така е, ритъмът на живота му ВЕЧЕ се ускорява, а и става по-мащабен и по-интересен. (хороскопите са изключително верни, стига да изтълкуваш нещата така, както ти отърва)
Говорейки за хороскоп, тук е мястото да обявя нещо като нова рубрика, нещо като съвети, нещо като нищо-на-света. Когато се сетя си проверявам дневния хоросксоп в dnes.bg и то не за нещо друго, а защото винаги съдържа някакви универсални съвети, не само за деня, а и за живота като цяло. Например днес съветът ми е:

"Престанете да се съмнявате във верността на половинката си. Прогонете натрапчивите мисли от главата си и се насладете на прекрасните мигове, прекарани с любимия човек."

Това се отнася колкото за моята зодия, толкова и за всички останали хора на света. И понеже мама е прекалено далече от мен, пък не е много наясно с начина ми на живот, ето ви едни майчински загрижени за вас съвети, които се хем общи, хем философски, хем приятни за чуване. Така че своевременно ще ви уведомявам какъв е съветът за днес - денят, в който аджеба се реша и да напиша нещо :) И да слушате, ей! (размахвам с пръст:P)

Понеже се получи по-дълъг, отколкото исках, този пост, пък и ознаменуването на радостното събие, заслужава да е отделен и даже да си има и заглавие.

Откраднато време

Не мога да разбера къде ми изчезват уикендите. В петък вечерта се прибирам вкъщи след работа, оправям се и излизам и после се събуждам в понеделник. До сряда вече забравям какво съм правила в съботата и неделята и ги считам за тотално пропилени. Миналата година се занимавах с нещо сериозно, което ми носеше удовлетворение поне някакво, въпреки огромното нежелание, с което го вършех (за дипломната работа става дума :)). А сега по-често се разкарвам по гащи по цяла неделя и се почесвам и там, където не ме сърби, гледайки филми. Има и моменти на проникновение, когато откривам дупки в боксерките, с които спя. Тогава ме наляга един екзистенциализъм, не ми се говори. И се обличам. Но дотук - никакво усилие за нещо полезно.
Така си почивам, знам, макар че не смятам, че кой знае колко съм се преуморила през седмицата, а може и да си почивам научавайки нещо ново. Сега, когато окончателно завърших, инерцията от последните 6 години ми липсва - фактът, че на всеки 4 месеца няма ужасяващо тежка сесия и не полагам никакви умствени усилия, започва да ме потиска. Чувствам се затъпяла.
Затова искам да ви попитам вие как се справяте с уикендите - как си разпределяте времето и правите ли изобщо нещо странично от това да се разхождате по голо дупе и да си почесвате там кой каквото има? А въобще можете ли да се организирате през двата свободни дни?
Въобще споделяне на какъвто и да било опит ще ми е от полза, нали знаете, че си ви слушам:)