Името, името

И в този момент се сещам, че още не съм си измислила име на блога.
Како, ти какво ще предложиш?

Много ми е трудно със заглавията

С такъв голям ентусиазъм си направих акаунт, а ето че въобще не пиша.
Навремето го правих - много често, в момента, в който стъпих в Техническия университет (оттук нататък наричан от мен за краткост ТУ или просто меи-то) цялото вдъхновение на младежката ми душа си отиде. Било то от прекалена заетост (бурен живот го наречете), било и защото най-сетне се сблъсках с реалността със страшна сила, дотогава просто живях защитена от мама и татко. И изведнъж баааам Ст. град, бааааам домакинска работа, баааам тотална липса на лично пространство (не че ми е липсвало чак толкоз през първите години). Еуфорията от тази самостоятелност така те сграбчва, че се усещаш по средата на трети курс и изведнъж колко бързо минали годините:)
И така ето ме пак, много порастнала и отново застанала пред "белия лист". Няма ме вече в Ст. град и много бързо минаха годините. Още не съм се съвзела от смяната на обстановката и честно казано ст. град страшно много ми липсва. Затова го почнах този блог. ..

Пък и нали трябва да си имам оправдание да не си пиша дипломната работа.

Стефчо

На Стефчо му беше студено на ушичките