Devil Inside

2011-10-03T14:38:00.000+03:00

Две погребения за по-малко от две години са твърде много.

2011-02-20T23:18:00.000+02:00

Откакто научихме за рака на мама, все си мисля за татко. Как ли щеше да бъде, ако беше жив. Сестра ми е убедена, че е щял да бъде съкрушен. Аз не съм сигурна, по-скоро мисля, че всичко щеше да е по-лесно.

Татко беше човекът с несъкрушимата вяра, с безпрекословната любов и безграничното доверие в света и в нас, и в Бога. Той беше нашият източник на сила, а заедно с мама бяха неделима единица на енергия и обич.

Година и два месеца след смъртта му и изправена пред заплахата да изгубя и другия си родител съм на път не само да загубя вярата в доброто, но и вярата като цяло. Хората и за много по-малко нещастие го правят - какво остава за нас. Чудя се доколко човек е способен да търпи и какви са границите на самообладанието.

Въпреки цялата мъка и отчаяние, наскоро се научих да бъда благодарна. Първо за всеки изминал ден с мама, после за всеки ден, който имахме с татко и с мама, за това, което никога нямаше да се случи без тях, като цяло благодаря на Бог, че ни помага и ни дава надежда, колкото и наивно и глупаво да звучи.

И не знам какво да правя.

2009-11-27T01:14:00.000+02:00

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last for ever: I was wrong.

The stars are not wanted now: put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood.
For nothing now can ever come to any good.

W. H. Auden

В предишния си живот съм била сурикат

2009-07-15T00:24:00.001+03:00

Открих, че мога да пиша само, когато съм щастлива.
Няколкото задължителни думи за последните месеци:

преместване, второ преместване
живот на стара мома с много котки
всички около мен се изпожениха
излъгаха ме за работа
животът е прекрасен!

Цитатът е от Боби и всичко е пълната истина, без второто (донякъде), третото (донякъде) и петото (донякъде) изречение, заклевам се :)

Но причината наистина да се разпиша отново е Джо и нейният призив да се чуят онези 6 малко важни неща, които ме правят щастлива.

А те са:

1. Първата бира. Няма нищо по-готино от това. После всичко става много по-плавно и лесно за възприемане.

2. Всяка следваща бира. Приемам с еднаква радост и първата, и всяка следваща бира. Естествено, има някои недостатъци - след дадена бира нататък приемам с радост доста неща освен бирата :)

3. Обичам да ходя без сутиен. Ей така, не знам каква е причината - или дълго време съм живяла в Ст. град или просто морското в мен все още държи фронта. Във всеки случай съм развила резистентност към сутиени - аз ги мразя, те ми отвръщат с достойнство. Всеки втори сутиен в моя гардероб има 5-годишна история, а всеки първи - 8-годишна. Общо са два.

4. Напоследък преоткрих четенето по автобуси, трамваи и спирки и това ми доставя страшно удоволствие. Нали знаете как всички книжки от Света на Диста на Пратчет са едни мънички и са идеални за изваждане и четене навсякъде. Всяка от тях съм я чела поне по 10 пъти, което е едно от другите неща, които ме правят щастлива - препрочитането де, или по-скоро откриването, че имаш нещо, което пак ти се иска да прочетеш. Същото е като гледането на един филм много пъти, ама малко по-хубаво. Дори сега като си купих Малката чанта, отново намирам начин да мъкна със себе си книга, яке и чадър.

5.Гледам цели сериали наведнъж. Като сбъдната мечта от детството. Навремето като даваха "Спешно отделение" и "Бриско Каунти Младши" или от по-рано епизодите на Дисни, или още от по-рано "Островът на съкровищата", ама фантастичния, исках да ги гледам нонстоп по цял ден. Сега го мога и страшно се кефя. Със същото настървение гледам всяко шоу за танци и песни и се вълнувам и се вдъхновявам.

6. Освен това обичам: слънцето, морето и пясъка, лятото, пролетта, есента и зимата, обичам да си пия кафето сутрин на терасата с книга в ръка, докато се пека; обичам просто да се препичам; обичам да си вдигам краката на бюрото, докато гледам филм; обичам да чета на нощната лампа, докато заспивам; обичам да чета блогове; обичам да откривам нещо, което обичам да правя.

Обичам да измислям хубави заглавия :)

27

2008-09-02T22:23:00.006+03:00

Всичко започна с тази шега за 27-те рокли. Нали сте го гледали? Накратко едно момиче е шаферка на 27 сватби, докато най-накрая не среща "истинската любов". Когато преди известно време споменах, че съм канена на една сватба, не предполагах, че ще бъда поканена на още две. Е, фактите са си факти, миналата година кума, тази година... шаферка. Колкото до онази шега - всичките ми приятели се смеят, аз вдигам вежди.
Не се оплаквам, искам да си говорим за отношения. Приятелските такива. Какво става ако две години не сте се виждали с много близка приятелка от също толкова близкото минало? Когато ви се обади - ви кани на сватба. Какво става, когато разделяйки се със съкваратирантка, някак сте успели да се засегнете една друга и не се чувате 2-3 месеца? Когато ви се обади - ви кани сватба, на която сте шаферка. Какво става, когато в самотна съботна вечер, се обади някой, който не сте чували от много отдавна? Ясно, ще ви го спестя.
Нали когато държиш на някого си с него и в лошо и добро? Някакси успях да стигна до такъв момент, в който хора, които съм обичала, ми се обаждат само за сватби. Все още не мога да си отговоря на въпроса дали това е вид показване, или наистина се нуждаят от мен и дали възстановеното приятелство и близост ще се задържат повече - да речем дори и след първото дете? Така, дотук трябва да ми е проличала изненадата от поканите. Все още се питам с какво съм го заслужила? С какво съм заслужила размахването пред носа ми на безметежното семейно щастие и изобщо безоблачно съществуване, или съм заслужила с нещо навирането в носа на материално благополучие, каквото означава една сватба. Иска ми се да повярвам на варианта, в който толкова много ме обичат, че трябва завинаги да съм свидетел на тяхното щастие. Ха. Тогава какво правя на сватби на хора, които вече почти не познавам?
Човек е наистина самотен по сватби. Точно тогава самотата се навира в очите на всички и не стига това, че сам си потиснат, ами отгоре на всичко всеки, който познаваш на тази сватба, се занимава с твоята самота, че и малко от тези, които не познаваш. Така профилът на ходещите по сватби и необвързани хора, става ясен - те са просто мазохисти с много излишно време и пари. Толкова.
Колкото до приятелството - много ми е мило, че ме канят на сватби, но още по-мило ще ми е, ако през останалото време не ме държат дистанцирана от живота си. Защото колкото и сватби човек може да направи, не може вечно да смята, че поканата за една сватба ще го реабилитира за отминалото време. И, да, много съм щастлива за вас, наистина, наистина фактът, че не мога да откажа покана, трябва да е достатъчно показателен.

А за онази шега - с тези темпове, след 21 сватби и 7 години и аз ще срещна "любовта на живота си". Ей го къде е - пожелайте ми успех :)

ЗА-МИ-НА-ВААААААМ

2008-08-02T20:55:00.000+03:00

на море!!!

Ето как

2008-07-23T21:58:00.004+03:00

...стоят нещата.

Отдавна си мисля да прасна "Краят на света, какъвто го познавам" като заглавие. Драматично, стегнато, драматично. И абсолютно вярно. В духа на настоящото ми заглавие, обаче, което през последните няколко дни натежа, искам да ви изложа само няколко факти.
Преместих се, отново, след две години и половина почти. Този път съм се обзавела с кака и котка. И на тримата ни е трудно, повярвайте ми. Времето, което прекарах в свикването с предишната квартира ми се струва прекалено малко с това, което преживявам сега. Може да е от възрастта, може да е от умората, но най-вероятно е от навика. Засега никак не свиквам - любимите ми вещи са около мен, но не мирише като вкъщи. Малко изнервена, малко отчуждена все още отвиквам от присъствието на досадни съквартиранти и свиквам със странното присъствие на семейството след почти 12 годишна липса. Какви са резултатите: много викове, малко сълзи, един месец спане на надуваеми дюшеци, 2 месеца безсъние, котешки косми навсякъде, котешко великолепие по всяко време на денонощието и неограничени количества бира. Кошмарът при преместването е пълен, а ползите още съмнителни.

Понякога, когато всичко около нас се променя, въпрос на здрав разум, а и на силна интуиция, е да оцеляваш след всяка промяна вече със силно развита резистентност. Е при мен не се получава. Ама никак.

Без да спи до сутринта

2008-05-08T18:05:00.011+03:00

Сигурно не знаете, че обичам да чета любовни романи. Майка ми има стотици вкъщи и аз си имам любими, които като се прибера си ги препрочитам.
Всяка секс сцена се развива по един и същи начин. Той я целува по устните, след това пристъпва към гърдите, където тя изтръпва. Той се осмелява да я докосне до портата на женствеността й и казва "О, скъпа, ти си вече влажна!". Тя е девствена, но веднага след болката, изпитва нещо, което набъбва в нея и заплашва да избухне, докато накрая не се превръща в заслепяващо удоволствие и тя се разпада на хиляди парченца. И така - втория път тя вече е достатъчно опитна и придобила самочувствие да се пробва да му достави удоволствие. И какво прави? Първо докосва неговия език със своя, после го целува по зърната на гърдите,където той изсъсква от едва сдържан екстаз и накрая го докосва по мъжкото му достойнство. Тогава той не издържа и казва "Недей, скъпа, че не отговарям за последствията!". След което с нетърпение се потопява в нежната цепка.
Толкова. Излиза, че той върши цялата работа, за да достави удоволствие на жената, а за жената е достатъчно бегло да го пипне тук там и готово - той е повече от възбуден и изгарящ от нетърпение. И това го четат домакини, които до известна степен са толкова изперкали, че приемат всичко за чиста монета. Върхът в желанието на жената да достави удоволствие на мъжа е да поиска да му го лапне, тогава той пристъпя назад и с умиление и едва ли не със сълзи в очите казва "О, скъпа, не, не си длъжна!" и е готов да я яхне и да не я остави да спи до сутринта.
Добре, днес вярвам, че любовните романи не са толкова разпространени, но преди десетина години тийнейджърки, млади майки, не толкова млади и сексуално активни майки, както и сумати пенсионерки, за които не се знае дали са сексуално активни, си лягаха и ставаха с тези романи в ръка. Само и само да останат със заблуждението, че не само не са длъжни, но и не трябва да са активни в сексуалната игра - достатъчно е да оставят мъжа да си върши работа, а те да се надяват на неувяхващия си чар и вечно младото си тяло.
Наистина това е супер романтично - образът на жената любовница, която само с едно докосване може да накара любимият мъж да тръпне от възбуда, защото става въпрос, естествено, за любов. От друга страна - айде, моля?! Малоумното схващане, че мъжете не се нуждаят от същото усилие и всеотдайност, което те прилагат (или ако го приложат - тук малко ми се смесват понятието за реалност и любовния роман), се насажда в мозъка на не толкова опитните жени и стават доста неприятни неща. Знам, че сега любовните романи са малко четени, или поне са прераснали в нов жанр - нещо средно между трилър, крими и порно, но за сметка на това на пазара има десетки женски списания, които продължават да поддържат същата безсмислена теза. Освободеността на Саманта в леглото в "Секса и града" е донякъде осъждана и подлагана на критика. Пълно е с промивания на мозъка от този тип. Ами ако си срамежлива, ако се мислиш за скучна и ако не ти достига самочувствие? Тогава всякаква информация от такъв вид само влошава нещата.
Романтиката съществува извън книгите и филмите и е красива и жива, стига всичко да е споделено и да си готов да експериментираш - с тялото си, с желанието си, с всичко, което можеш да дадеш. Колко време трябва на една жена, за да достигне до този извод? Като тук не говорим за силно интуитивните и надарени в това отношение жени, а за по-стеснителните и позволете ми да използвам евфемизъма (как се пише тази дума) по-скромни :) такива. Колко време трябва на една жена да преодолее предразсъдъците и да действа с желание и воля? И дали изобщо някога успява?
Имам приятелки, които са спали само с един човек през живота си, които се ужасяват от нестандартните опити в секса и чиято сексуалност често издъхва от тежестта на предразсъдъците. Имам и такива, които спокойно говорят за себе си като за независимо сексуални от никого, защото се задоволяват по друг начин. Общото между тях е, че те се срамуват и страхуват от това, което може да се случи в леглото и до какво може да доведе - а, именно, до истинско и абсолютно заслужено удовлетворение.
Лесно е да се призове да сме силни и истински, трудно е да бъдем точно толкова независими и държащи контрола на нещата, когато искаме да обичаме. Защото колкото повече даваме, толкова повече получаваме. И сексът наистина е важен. Също колкото е важно да обичаш.
Да обичаш да експериментираш.

За морското момиче

2008-04-09T21:59:00.005+03:00

Морското момиче в мен обича слънцето и вятъра. Обича вкуса на пот по лицето си и жегата под пръстите на краката си.
Морското момиче в мен не носи горнище, върви по плажа с мокри солени кичури коса и много изгорели глезени. Ще я познаете по леко изсветлялата на слънцето коса, мокрото дупе, полепнало с пясък, и широката усмивка, докато вълните се разбиват в краката й.
Морското момиче в мен само се подсмихва на проблемите и се смее с пълен глас на иронията на живота.
Морското момиче в мен не се притеснява да обича някого само за една вечер. Не се притеснява да обича завинаги.

Морското момиче е тук, диша, живее и е пълно с енергия, вече почти 8 години. Същото морско момиче, което е пред вас.

Разпиляна

2008-04-04T00:17:00.004+03:00

Това е точното определение за това как се чувствам. Няколко думи накратко.

Напоследък ми е все по-трудно да давам отговор на въпроса "Какво става с теб?". Защото нищо не става. Мразя да отговарям "Работя" - това е отговор за хора без всякакви други интереси. Случването на разни неща май ме отбягва този месец.

Днес разгледах центъра на Париж отгоре. Усилено практикувам гугъл мапс туризма. Очаквайте скоро най-новата ми продукция "7 минути в Тибет" - със специалното ми участие.

За пръв път от четири месеца отидох на рисуване. Бях забравила колко ми харесва.

Знаете ли коя е най-хубавата гимнастика за бебета? Подводното плуване. Малката Ирина вече се учи да плува :)

Наистина е пролет - не стига, че свалих ботушите, което ме прави с около 2 пъти по-подвижна, ми отгоре на всичко си пуснах и косите.

Днес за пръв път от две години осъзнах, че Ст. град не ми липсва вече. Чаках маршрутка и когато се огледах наоколо разбрах, че нищо от това, което беше през шестте години, прекарани там, не е останало. Ст. град е нашенският Лас Вегас. Вива Лас Вегас!

Тази година съм поканена само на една сватба. Все още. Добрата новина е, че е през август в Бургас. Странното е, че е на приятелка, с която не сме се виждали от 2 години. Но сериозно, ОЩЕ ЕДНА СВАТБА? Няма ли това най-после да свърши?

И накрая официално заявление: Нина обещава да се вземе в ръце, да съсредоточи разпилелите се мисли и винаги да има непосредствен отговор на въпроса какво става с нея.
А какво става с вас?

Предполагам е заради пролетта

2008-03-23T19:47:00.004+02:00

Мога да изброя няколкото теми, за които никога не бих писала. Едната е за състоянието на страната ни в момента - това е помийна яма, която никога не бих разровила. Другата е за политика - предполагам, защото нищо не разбирам, пък и изглежда двете теми са взаимно свързани. И третата ми е любима - за мъжете. Сега обаче искам да напиша точно нещо във връзка с моите отношения с мъже, каквато и роля да изпълняват в живота ми.
Предполагам е заради пролетта.
Иска ми се да напиша, че отдавна съм спряла да се надявам истинският мъж да връхлети ненадейно в живота ми, ей така иззад ъгъла. Това не е истина. Как може да съм жена, ако не се надявам на именно такава случайност. Истината е, че за мъжете, навъртащи се около мен, трудно може да се каже, че са рицари на бял кон (пък бил той куц и сляп). Това, което не правят е да ме карат да се чувствам добре. Знам, че това може да се приеме като поредна превземка на едно малко разочаровано момиче. Но аз даже не искам твърде много - искам само да се чувствам добре с даден човек. И понеже се уморих от игрички, не толкова отдавна (а как ми се иска да беше по-рано) взех решение. Да пазя себе си. Твърде дълго бях отстъпчива и толерантна, без всякакъв резултат. Ето сега, мога да бъда тъкмо такава жена, каквото искам. Малко тъжна, малко рязка, много искрена и в никакъв случай объркана.
Преди доста време, един мъж ми каза, че не съжалява за нито секунда, изкарана с мен. Тогава, объркана и наранена, му захвърлих думите обратно в очите. Чак сега осъзнавам, че това е едно от най-хубавите неща, които мъж може да каже на една жена на раздяла. Че това е не само комплимент, но и признание и макар да не е в любов, то сянката на отминалата звучи в думите му и по този начин ти не си отхвърлена, а спасена.
Колкото за мъжете в моя живот - излишно е да казвам, че ми се иска да могат да са толкова добри, за да разберат какво имат насреща. Не вярвам, че вината е изцяло тяхна и не смятам, че "мъжете са свине". Просто ми е омръзнало аз да съм повече мъж от тях. За Бога момчета, кой има топки?

Пролетта дойде много рано тази година - настъпи времето, когато черешата на балкона е цъфнала и мирисът на цветовете се смесва с този на току-що проснатото ми пране. Настъпи и времето, когато не е хубаво да се взимаме много насериозно и да гледаме по-така на живота си.

Да и ако ме питате твърдо осъзнавам, че съм написала цялото това нещо, без никаква конкретика - но това е то, поетът по душа е в оковите на един белетристичен ум.

PS. Отношението ми към секса, обаче, си го бива :)

2

2008-02-20T23:32:00.002+02:00

Знаех си аз, че днеска е дата специална.
Какво да кажа - две години са си две години. Учудвайки се на постоянството си, мога само да се поздравя. Е, блогът сега навлиза в трудните си години. За двегодишно току-що проходило отроче единствената сигурна възпитателна мярка е чупливите предмети да се държат нависоко. За двегодишен блог нищо не е сигурно. Радвам се, че досега не сте се разочаровали от мен, и колкото камерна аудитория да сте - ви обичам. И да, относно другото, мисля и с всеки дъх, който поемам, правя истории, на които все някога ще им дойде времето. Дотогава - бъдете на линия :)

Across the Universe

2008-02-20T23:22:00.001+02:00

През и над и отвъд. Страшна работа

Здравейте ...

2008-01-22T22:52:00.000+02:00

И честита Нова година! Знам какво искам да ви пожелая, но ви моля да изчакате до края на поста.
Миналата година си отиде без всякакви дълбоки сътресения. Естествено, две мои много близки приятелки се омъжиха. А това, понякога, за едно момиче, Е твърде много. Аз си смених работата, това е, може би, най-хубавото нещо, което ми се случи. Освен това мъдреците ми израстнаха, запознах се с (в последствие) близки приятели, смених всички възможни съквартиранти, и не съм качила нито килограм.
И докато някои от моите приятели си купуват клиторни лубриканти, а други си бръснат (великолепните, приличащи на момичешки) крака, аз, в началото на тази година, реших да си остана същата. Имам една досадна сестра и куп приятели, с които сме си омръзнали, както и абсолютната и безпрекословна любов един към друг (и към тебе, како, естествено :)), неподдаващата се на времето привързаност към бирата, една не-толкова-чувствителна, колкото-сантиментална-душа, ... иии най-вече имам себе си.
Разполагайки с тези начални условия, се чувствам вече достатъчно сигурна и от тази позиция мога да ви пожелая нещо за новата година.
И то е: ВДЪХНОВЕНИЕ. Във всичко, независимо с какво се занимавате. Защото ако наистина ви трябва едно нещо, което да ви бута и да продължавате напред, то това е вдъхновението и увереността, която то ви дава, в това, което правите.

За тази година съм толкова поумняла, колкото нетърпелива :)

2007-12-20T22:49:00.000+02:00

Това е Нина. Тя е 60 кг, 167 см и току що навърши 26 години и три дни. Тя е перфектна все още само за щастливите мама и татко. И за кака си понякога. Никой не иска да я гушка.
Нина официално заявява, че партито по случай рождения ден мина страхотно. Освен с пришки по краката и мускулна треска от танцуване, тя се сдоби със страхотен фотоапарат, страхотни подаръци и още повече поводи за усмивки през следващата година.
Нина се обръща към своите приятели, за да им каже, че ги обича и са най- най- най-страхотните приятели на света!
Нина освен това се кефи на думата СТРАХОТНО!
:)

Да си жива и здрава, Ирина!

2007-12-14T00:11:00.000+02:00

Това е Ирина. Тя е 3,62 кг, 50 см и точно на 1 ден. Тя е перфектна. Мога само да предполагам щастливите мама и татко - Неви и Васко, как се чувстват. Аз знам само, че искам да я гушна.

Отново луд след толкова години

2007-10-08T18:33:00.000+03:00

И когато ти тръгне на сватби... Последната беше по-специална. Младоженката не беше облечена в бяло, а младоженецът - изнервен и зачервен. Попът пропусна частта с пожеланията и напътствията към семейството, просто защото семейството беше младо само по дух, а гостите, е, те да кажем, че се брояха на пръстите на ръката, но се забавляваха с цялото си сърце. Когато за пръв път мама и татко са се женили, по думите на татко мама е била 30 кила с мокри гащи. Татко отишъл да я иска от дядо, както си му е редът, и за кураж обърнали малко повече чашки отколкото било необходимо. Стигнало се дотам дядо сам да предлага булката. 31 години по-късно сватбата на мама и татко беше в една малка църква в Севлиево. И мога да кажа, че мина страшно добре :) Съвети за първата брачна нощ булката отказа да получава от която и да е от дъщерите си, а младоженецът си отдъхна, че вече законно са венчани пред Бог. И след това всичко си дойде по реда си, да де, имам предвид - пълненото агне в стомасите ни :)

Да присъстваш на сватбата на родителите си след 31-годишен съвместен живот носи много повече от чисто щастие и любов. Носи и надежда, и обещание, и успокоение. Почти на 26 и почти сама трябва само да погледна мама и татко и да не се страхувам. Дали това се предава по наследство - да продължаваш да си луд след толкова години?

Сватбен сезон

2007-10-08T18:31:00.000+03:00

Човек и добре да живее се жени.
Човек и добре да живее някога настъпва момента, в който приятелките му се женят.
Особено ако са ти толкова близки, трудно се разказва, защото е толкова емоционално преживяване. Мога да разкажа как си поплаках, как си попийнах, как се смях и как танцувах, колко се радвах. Но мога ли да опиша щастието и любовта им и тази сигурност, с която казаха ДА и начинът, по който се гледаха. Момичета, все ми се иска да напиша нещо специално за вас, но всичко което мога от цялото си сърце да кажа е, че ви обичам и ви желая много щастие.

Колкото до мен, научих доста неща: никога не ходете с нови обувки на сватба, как се организира моминско парти с ЖИВ стриптизьор (снимки и контакти предоставям при запитване), как се маха кринолин, как се разменят пръстени в църквата и колко е трудно да си кума. Липсвах ли ви този месец? Е, вкъщи съм си вече.

Нина да си обуе чорапи

2007-09-05T10:48:00.000+03:00

Искам да живея в страна, където минималните температури да са 18 градуса, а максималните 36. Това време на годината ме кара да си спомням мрачните дни от края на летата като малка, когато с наближаването на училището настроението ми падаше по-бързо от барометъра. Мама всеки ден ни оставяше бележки със списък какво да правим през деня за къщата. През цялото лято беше едно и също - "оправете си леглата, изхвърлете цукалата и ви чакам за обяд в станцията", но на края на лятото добавяше послепис: "Нина да си обуе чорапи, че навън е хладно."
Е, Нина днес не си обу чорапи, мамо, дано не ми се караш :)
Иначе кипи трескава подготовка за сватбите този месец. Малко цифри: 3 сватби (едната е днес), 2 рокли, 1 развален цип, 0 (нула) обувки, 1/2 организирано моминско парти с 1 танц на стриптизьор. Тази нула дали ви притеснява точно толкова колкото и мен? Втората сватба е в събота и за нея задължително ми трябват обувки, желателно е да са под 100 лева, защото само толкова скъпи обувки си харесвам :( Колкото за моминското парти и стриптизьора - обещавам всичко да си кажа като мине.
Толкова. Подготвям се за сватбения маратон от 3 месеца и единственото, за което мога да мисля в момента е това.

Кой живее в гаража?

2007-08-22T11:18:00.000+03:00

Все не ми се искаше да започвам със защо все на мен ми се случват такива нелепи ситуации, ама няма как. Вчера, бързайки да изляза от дворчето на сградата, където ни е офисът, един чичко ме пресрещна с думите:
- Бързай, бързай, че след малко му махам надморника!
- На кое? - попитах аз, докато заковала се на място се оглеждах парадоксално за някакви огромни кучета наоколо.
- Как на кое - на питоня!
Ей тука, поне, викам си, знам как да отговоря:
- Аааа, той питонът е в гаража, аз не се притеснявам!
Оставих го да се хили изумено и да ми вика чао :)

ПП. ами ако все още се чудите ето

БААААМ

2007-08-10T17:24:00.000+03:00

и когато стане събираш парчетата на разбитото доверие у хората в себе си и опитваш да се възстановиш. Не искам да опитвам повече

Да, днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.

Праскови или лимони?

2007-08-07T17:08:00.000+03:00

Отговорът: нито едно от двете.
Ето какво получава човек, като си го търси - задълбочен и съвсем неочакван анализ на особено чувствителна към метафори част от тялото. С най-добри чувства, естествено:

him: А бе по презумция прасковата е нещо кръгло и мъхнато, но не ми се навлиза в спор за семантика :)
me: хахаха ства въпрос само за форма
:)))
е във всеки случай не са като круши
за щастие :)
him: А бе не зная, явно че има някакво разминаване в понятията
him: Според мен за да ги наречеш "прасковки" трябва да са с близка форма до половин праскова, което ще рече нещо като леко сплесната, правилна полу-сфера. Докато твоите са по-скоро pointy, отколкото round. Но в крайна сметка са си твоите, така че ако искаш може да ги наричаш и кокоски...
him: http://www.007b.com/breast_gallery.php
На тоя сайт има галерия (не-сексуална) с всякакви женски гърди. Ето извадка на най-малкото, което бих оприличил на праскова - кръгли и не прекалено малки:
http://www.007b.com/breasts/19_135lbs.jpg
me: мн задълбочен анализ получих
това ще ми е за урок

I'm only happy when it rains...

2007-08-01T11:45:00.000+03:00

Не знам какво толкова съм му се зарадвала на този ден, но не мога да си изтрия глупавата усмивка от устата. Не че няма причина, ама тя не е толкова съществена. Иначе краката са ми мокри, сутринта се събудих стресната от гръмотевиците и хубаво се сетих да изкарам кабела на компютъра от контакта, ами и да бях се сетила и лан кабела да изкарам.
Хайде сега да наваксам пропуснатия месец накратко. Скучна и кратка почивка, с която вече се примирих. Поне за пръв път от години постигнах перфектния тен включително и на моите невероятни "прасковки", по които всички така се прехласват (майка ми най-вече, колкото и да е чудно). Няма да предоставям снимков материал. Трябва да ги видите на живо, ама бързичко, че нищо хубаво не е вечно :)
Поредната стресова ситуация в квартирата, затова най-вероятно нищо няма да напиша. Чао, Веси (най-после)
Открих, че септември е месецът на многото сватби. Тази година всички се женят. Знам за четири сватби (и нито едно погребение). На две от тях лично ще присъствам, на едната съм кума. Моля, не ме търсете за нищо (освен за по един Vanilla Julep) до септември. Нямам пари :)
Кратко обобщение: Снощи за първи път се прибирах вкъщи, без да бързам и се сетих, че лятото още не е свършило - дори предстои най-хубавото от него. Месец август - идеален за бири, барове и добро настроение. Майната им на всички задължения - лято е :)

Колко инженера трябват да се смени една фасонка?

2007-07-12T18:27:00.000+03:00

История с поука и без продължение
Оказа се, че НУЛА. И то не че няма - има и в изобилие, вкъщи сме четирима. Всичките дипломирани, някои и магистри. Колко инженера трябват да се смени един бушон? Ами нула. Пак. И понеже до края мога така да задавам въпроси с един и същи отговор ще обясня.
Знам как да изчисля синусоидалния ток в клон от веригата, капацитета на кондензатора по три различни числени метода, включително и аналитично, на какво е равно електродвижещото напрежение и кой по дяволите е този Кирхоф. Знам и какво и четириполюсник и забележете тригер (по-добре не питайте). Тия преубразования звезда-триъгълник триъгълник-звезда за нищо ги нямам. Но повярвайте ми, когато ни изгърмя бушона на три последователни пъти, никой от нас не можа да разбере защо го прави. После някой може да ми каже, че като светнеш лампата в банята и осветлението загасва, може би е от лампата в банята. А може би просто трябва един момък да помогне на бедните девойки, като им смени фасонката, бушона и крушката в банята, не непременно в тази последователност.
Поуката е отговорът на въпроса какво научихте в ТУ?

2007-06-21T14:43:00.000+03:00

Осени ме едно прозрение и бързам да го напиша, за да не забравя.
Никога не ми е вървяло с мъжете левичари.
Другите ми наблюдения са както следва: Сега пък живеем в тропиците! И това лято си прецаках отпуската :( Нищо не може да се сравни с хубава мазна баничка за закуска. Блогър вече и на български (публикуване на публикацията?! на това му викам тавтология)!
Моля, някой любезно да ме уведомли, ако аджеба е разбрал нещо от този пост. Следващият го замислям свързан.

2007-06-07T15:06:00.000+03:00

До утре
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

PS. (доста по-късно) Ето тук има много от Блага Димитрова.

Твърдо не

2007-06-01T15:41:00.000+03:00

За протокола: ако някой снощи ме е забелязал в Ориент 33 - никога не съм била там. Не пя Галена, не мятках дупе, не стоях до 3 и не си легнах в 4. Не мога да обещая, че няма да бъда там отново.
За сметка на това днес не мога да си отворя очите и единственото, което наистина не правя, е това да работя.
Извън протокола: Както Боби отбеляза там, където не бях снощи, беше пълно само с манекенки и хапове. А аз ескпертно си давам мнението, че винаги трябва да се оценява желанието на една жена да върти дупе. Това не е толкова показателно за характера й, както и за качествата й на домакиня, но на кой му трябва гадже да мрънка, като има гадже та дрънка (и върти дупе). Естествено всички тези наблюдения са абсолютно без всякакво основание и съответно нямат никаква фактологическа тежест, защото всъщност, аз не бях там. Чалга ли? Да, да - аз не слушам :)
Днес в контекста на събитията от снощи, които странно защо никога не ми са се случвали, докато пресичах надлежно едно голяма кръстовище - в едната ръка хванала телефона, с другата опънала крачола на дънкиТО, опитвайки се да се опазя от струите вода, с които миеха улиците, най-неочаквано дори за мен ... завърших изречението:) Да де и това, но ме пляснаха по дупето и се чу едно ОПААА. Поцко, с който случайно говорихме и обсъждахме какво не се случи снощи, ме пита "Какво става там при теб?".
Представете си само моето изумление - това е нещо, което не се е случавало от пуберитетските ми години. Е явно е имало нужда това дупе да бъде потупано и поощрено, твърдо заявявам, че го приемам като комплимент:) Ето вече втори път правя упражнения и си проличава.
Колкото до честотата на използване на думичката "дупе" в този пост и що се отнася до вероятността да ви е подразнила, можете да вините само себе си.

ПП. (без всякаква връзка) Честит първи юни! :)

Subject: Блага Димитрова

2007-05-30T00:04:00.000+03:00

Към нея
Преди той още да се срещне с тебе,
аз вече те долавях като гръм -
далечен, приближаващ, неизбежен -
ти, всичко туй, което аз не съм.
Дали самата аз не те повиках
със моето предчувствие и страх?
И ти дойде до рамото, в което
аз най-безумните си тръпки влях.
И твойте топли нощи са пропити
с дъха дълбок, от който дишах аз.
И всяко твое утро се разпуква
от моя сън за неговия глас.
И твойта дневна светлина извира
от погледа, във който аз горях.
И ти живота мой ще изживееш,
и ще се слееш ти със моя смях.
Но както аз тогава те предчувствах,
така сега ще ме долавяш ти -
един далечен глъхнещ гръм след буря -
той няма никога да отехти.
И все така ще те предупреждава:
бъди нащрек под тихия покров,
и ако твоята любов не стига,
обичай го и с моята любов.

Благодарение на Hazel

Образцов дом

2007-05-21T17:50:00.000+03:00

Или наръчник за оцеляване при тежки житейски ситуации

Вече седма година, отделена от пъпната връв на мама, живея по разни квартири с разни хора. Вече седми месец, откакто се каня да започна този пост и може би от седем седмици съм му измислила това невероятно заглавие. Мислех, че съм подготвена да опиша всичко без прекъсване на мисълта и без особени усилия. Лъгала съм се - както и живеенето с разни хора по разни места, така и писането за това, не се оказва толкова лесно, колкото изглежда. Нещата не могат да бъдат точно систематизирани и изведени логично, когато става въпрос за отношения между хората, а това е нещото, което винаги най-много ме е плашило.
Затова реших да започна с предимствата. Винаги е весело, това не може да се отрече. Не е необходимо да се мъкнеш по кръчмите, когато си имаш няколко маймуна вкъщи, които да те забавляват също толкова много, както и където и да е. Понякога става толкова весело, че когато някой с блеснал поглед и завист в очите ти го спомене, само изсумтяваш от ужас. Освен това винаги може да разчиташ да ти се помогне за нещо - я тампоните са ти свършили, я нещо друго, а когато някой те е зарязал, спокойно можеш да приготвиш питиета за себе си и за останалите и да получиш топло съчувствие и донякъде искрена обич. Можеш да се посмееш с момичета и да се напиваш с момчетата, можеш да си следиш непрекъснато сериала, без да ти пречат, освен с глупави въпроси. Ако попаднеш и на хора, които готвят, даже няма нужда да държиш нещо в хладилника, освен бирите.
Недостатъците се познават от сутринта - когато изчезват всички предимства на хубавата ни чиста и просторна квартира. Същата се оказва тясна, шумна и пренаселена. Особено около банята. Вечер, когато отново не можеш да се добереш до нея и се оказваш леко поизлъган и в крайна сметка, ами миризлив. И когато вечер те осени мисълта, че дори и да живееш сам, не е като да живееш в нещо свое (мисли като тази докарват или силна жажда, или дълбока депресия) и се опиташ да си купиш универсалното лекарство и за двете (имам предвид тук-попълни-алкохол-по-избор) всъщност се сещаш, че няма нито един магазин работещ наоколо. Хазяйката, тази добра и усмихната старица, се оказва злобна и пресметлива бабичка, която непрекъснато ти се бърка, а наемът, ами наистина не е чак толкова добър.
Всъщност всичко е въпрос на общуване. Тези недостатъци са нищо, в сравнение с това, което може да доведе липсата на всякакви разговори за проблемите и неспособността в крайна сметка да се разбереш с хората. Защото не си сам и трябва непрекъснато да се съобразяваш. Защото знам, че колкото и мили и учтиви да са всички, те не са ти роднини и няма да търпят своеволия и безобразно отношение. Също така се оказва, че само ти го разбираш това. А и защото способността за общуване не е нещо, което се придобива по рождение. И тук отново опряхме до възпитанието. Самодисциплината също.
Изводите. Ситуация, при която приятелки от години се разделят, има ревност, има сълзи, има раздяла, има любов и всичко това се случва непрекъснато наоколо - това в никакъв случай не е сапунка по телевизията. Пък и всеки объркан сценарий не може да е по-объркан от собствения ти живот. Няма универсален съвет, който може да се даде тук. Но моите са няколко и работят, поне дотолкова, доколкото зависи от мен.
Не обръщайте внимание на дребните недостатъци, защото те са нещата, които преобръщат каруцата - кой не си миел чиниите, кой не си прибирал масата, кой не чистел тоалетната. Винаги се вглеждайте в голямата картинка - разбирате ли се, уважавате ли се, значи и ще се слушате.
Никога не се връзвайте на заяждания от сорта на "на ти куклата, дай си ми парцалките" - който не е доволен, прав му път.
Никога не се привързвайте чак пък толкова към хората, с които живеете. По-лесно е да запазите относително приятелски отношения, когато границите са ясно поставени. Имате ли си семейство - имате си, имате ли си приятели - имате си, имате ли си гадже - имате си, тях си обичайте, съквартирантите са на последно място. Естествено, тук си има големи изключения, ако попаднете на такива, още по-добре за вас.
Винаги бъдете коректни към задълженията вкъщи, така се дава пример и се възпитава добро отношение.
И последно, за Бога, говорете си за проблемите, не премълчавайте. Това, обаче и за не го спазвам.
А когато си имате и някой, при който да просто да избягате при нужда и да се наревете, тогава даже можете да бъдете и щастливи.
На това му викам аз морализаторстване. В крайна сметка колкото и малко да зависи от вас е хубаво да се направи, защото тогава наистина може да се говори за възпитание, дисциплина и умение да общуваш.

Някакси не можах да го докарам смешен този пост, както си го мислех. Ей така е хубаво човек да може да се посмее над повечето неща, но ще се смея тогава, когато се измъкна от сапунения сериал, в който живея.

PS. Хехе, позволете ми накрая да перефразирам древното китайско проклятие:
Дано живееш в сапунен сериал!
Всъщност само хората си мислят, че искат да им е интересен животът, защото понякога ти става толкова интересен, че ти сеебавамайката. (ето затова го турих туй в послеписа)

Трудно е всяко .... начало

2007-05-11T17:46:00.000+03:00

Вече една седмица и малко на новата работа и съм прекалено развълнувана, за да напиша нещо смислено. Затова по същество:
1. Обичам я тази пролет
2. Още повече обичам как се усеща че идва лятото
3. Може би по огромните количества джин с тоник, които ме връхлитат напоследък
4. Зарязвам я тази номерация
Достигнах до покъртителни разкрития за детството си, които най-вероятно са участвали до голяма степен във формирането ми като личност. Най-после разбрах каква метафора се крие зад толкова често пяната от татко песен Моите две съседки:

Аз си имам две съседки,
две съседки, две кокетки,
чернооката е Гинка,
а пък русата - Калинка.

Фактът че са две, вече би трябвало да ви е подсказал истината.
Наистина порастнах, когато осъзнах, че изразът "Правя ги моряци, татко" за малките сиви мишки от капана, не означава "пускам ги в някой кораб".
Сексуалният живот освен това не свършва на 50, дори и на родителите ви.

Сега можете да си поемете дъх - добре съм, днес е петък.

Време за промяна

2007-04-24T09:44:00.000+03:00

Тази пролет се разви някакси шеметно. Когато видях белите цветове, покрили тераса, разбрах, че съм пропуснала цъфтящата череша отвън. Стана ми тъжно и странно. Дори не разбрах кога са цъфнали люляците, да не говорим, че ми липсват и пролетните дъждове.
Времето за промяна настъпи и при мен - след две години работа на едно и също място, най-сетне се реших да напусна. През тези две години: успях да сменя квартирата, отивайки си от обичания и също толкова силно омразния ми Ст. град, разбиха ми сърцето, дипломирах се някакси случайно, въпреки всичко, и разбрах на кого истински мога да разчитам (броят се на пръстите на едната ми ръка). Всичко това незадължително в този ред. Миналата година беше някакъв кошмар за мен и все си мислих, че никога няма да се измъкна. Сега моментът е настъпил да се отърся от всякакви лоши мисли и да започна отначало, или поне от някакво относително начало. Не знам дали ще успея. Всяка промяна при мен е много трудна. Иска ми се да бъда оптимист, но във всички случаи се пазя, защото доверя ли се много на нещо и краят е катастрофален.
Трябва да споделя всичко това, защото иначе ще се пръсна, а и имам нужда от подкрепа.
А иначе лятото идва - не ви ли сърбят пръстите на краката да ги заровите в пясъка? Хайде да видим това лято каква почивка ще се получи - нямам дипломна работа да пиша, няма да ходя в чужбина, имам пари :) Май се очертава хубаво лято.

ПП. Хороскоп за днес: Не се срамувайте да поискате съвет.:)

А вие?

2007-04-06T14:54:00.000+03:00

Така както е тръгнало всяка седмица по един обобщаващ пост. Тази седмица той ще е много кратък. Питате ме какво правих цяла седмица? - Забавлявах се.
А вие?
Сега с бодра стъпка и песен на уста към козунаците, яйцата и ваклото ягне. И не забравяйте: Пазете се от настинка и не преяждайте :)

Тази седмица

2007-03-28T11:11:00.000+03:00

Тази седмица открих какво е истинско женско парти, ама не от тези алкохолните, а от искрените. Открих как може с часове да разглеждаш снимки и да си говориш и да се смееш, хем и леко тъжно. Открих как снимките от нечия сватба могат да докарат умиление във всяка от нас - ей така без да искаме, колкото и учудващо е, защото ние все пак сме доста разумни момичета.
Тази седмица разбрах и какво значи да си истински пораснала и няма да кажа остаряла (ох, ето казах го) - когато майка ти се обажда по телефона и завършва всеки разговор с "принцове, мама, няма".
Тази седмица изпратих двама от най-близките ми хора - единия по-далече, другият уж на близко, но разстоянието си е разстояние. И разбрах, че колкото и да не искам нещата се променят, хората си отиват и някакви периоди от живота ти просто трябва да завършат. Знам го отдавна, но от това не боли по-малко.
И накрая разбрах, че дори и годините да минават и нещата да се променят, трябва да се борим да запазим някои неща такива, каквито винаги са били - чувството за близост и топлина, искрите смях в погледа на вечните изтъркани шеги, на спомените "а помниш ли онази вечер с текилата..." и как всеки се наслаждава на компанията на другия.
Тази седмица ми хрумна най-хубавия тост на света: Да пием за нещата, които никога няма да се променят.

ПП. Понеже изцяло днес ми е сантиментално и зелено точно сега ще завърша поста така:
Неви, желая ти цялото щастие на света!
Данчо, ти си знаеш, след толкова години от думи няма нужда.

Съществителните в седмицата

2007-03-22T17:36:00.000+02:00

нова съквартирантка, петък вечер, торянска сливова, счупена лампа, огромна цицина, изгубен пръстен, намерен пръстен, скандал, скандал номер две и нерви, нерви, нерви.

Няма само съществителни естествено, но заглавието звучи добре така пък. Някак по средата на всичко това се намерих една сутрин в такси с шофьор, който ми обясняваше как не бива да се прекалява с алкохола през уикенда, защото цялата седмица ти е крива, без да подозира, че аз хванала изчервената си главица в ръце се измъчвам от същите мисли. Е, оказа се прав - хаха.
Добре съм, само съм ужасно изнервена. Кой ще ме спасява този път? Пак ли сама себе си...
Повече няма да правя така, мамо, обещавам.

ПС.
Хороскоп за днес: Слънцето ви съветва да се замислите и да си признаете, ако онова, което ви привлича неудържимо в партньора ви е финансовото му състояние. Пари се печелят и се губят, но няма ли истинска любов, то няма и щастие.
(Направо ме убива този хороскоп - важи за всички на света)

2007-03-08T17:17:00.000+02:00

Днешният хороскоп:
Днес спокойно можете да се осланяте на вашата интуиция.

Моят коментар:
И не само днес.

2007-03-08T14:11:00.000+02:00

Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо почива.
Можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапки с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ти ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама,
а подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка -
умна и силна ще идеш далече,
можеш без мама ти вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва - три думички само
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!

Честит 8-ми март, мамо!

Ха ха

2007-03-06T11:17:00.000+02:00

Знам, че обещах да не пиша стихове, но този няма нищо общо с пиянско самосъжаление, а по-скоро с пиянско каквото-и-да-е-там.

Мъж с пишка като пушка -
хем да стреля, хем да мушка

Мисля, че някакъв народен гений дреме в мен, защото никой не може да отрече, че алитерацията в тези два стиха придава ритъм и дълбочина, характерна и запомняща се, сравнима единствено с ...
Добре де, това е пожелание и да за рожден ден и да определено е на шега, но това не означава, че не е искрено:) Хм, хм и на вас ви го пожелавам, момичета:)

Честит рожден ден на мен

2007-03-06T10:46:00.000+02:00

В суматохата около търсенето на нова съквартирантка и поредната битова криза, с която започва втора година вече, забравих да напиша, че мойта свидна рожба - блогът, стана на 1 годинка. Ами радвам се, нищо, че имам едва около 30 поста - тази година повече. Роден на 20.02.2006 , риби, неговият хороскоп за тази година е

"През 2007 година ритъмът на живота ви ще се ускори. Звездните транзити предричат пари, власт, реализация на плановете. С две думи, животът става по-мащабен и по-интересен. "

Така е, ритъмът на живота му ВЕЧЕ се ускорява, а и става по-мащабен и по-интересен. (хороскопите са изключително верни, стига да изтълкуваш нещата така, както ти отърва)
Говорейки за хороскоп, тук е мястото да обявя нещо като нова рубрика, нещо като съвети, нещо като нищо-на-света. Когато се сетя си проверявам дневния хоросксоп в dnes.bg и то не за нещо друго, а защото винаги съдържа някакви универсални съвети, не само за деня, а и за живота като цяло. Например днес съветът ми е:

"Престанете да се съмнявате във верността на половинката си. Прогонете натрапчивите мисли от главата си и се насладете на прекрасните мигове, прекарани с любимия човек."

Това се отнася колкото за моята зодия, толкова и за всички останали хора на света. И понеже мама е прекалено далече от мен, пък не е много наясно с начина ми на живот, ето ви едни майчински загрижени за вас съвети, които се хем общи, хем философски, хем приятни за чуване. Така че своевременно ще ви уведомявам какъв е съветът за днес - денят, в който аджеба се реша и да напиша нещо :) И да слушате, ей! (размахвам с пръст:P)

Понеже се получи по-дълъг, отколкото исках, този пост, пък и ознаменуването на радостното събие, заслужава да е отделен и даже да си има и заглавие.

Откраднато време

2007-03-05T16:27:00.000+02:00

Не мога да разбера къде ми изчезват уикендите. В петък вечерта се прибирам вкъщи след работа, оправям се и излизам и после се събуждам в понеделник. До сряда вече забравям какво съм правила в съботата и неделята и ги считам за тотално пропилени. Миналата година се занимавах с нещо сериозно, което ми носеше удовлетворение поне някакво, въпреки огромното нежелание, с което го вършех (за дипломната работа става дума :)). А сега по-често се разкарвам по гащи по цяла неделя и се почесвам и там, където не ме сърби, гледайки филми. Има и моменти на проникновение, когато откривам дупки в боксерките, с които спя. Тогава ме наляга един екзистенциализъм, не ми се говори. И се обличам. Но дотук - никакво усилие за нещо полезно.
Така си почивам, знам, макар че не смятам, че кой знае колко съм се преуморила през седмицата, а може и да си почивам научавайки нещо ново. Сега, когато окончателно завърших, инерцията от последните 6 години ми липсва - фактът, че на всеки 4 месеца няма ужасяващо тежка сесия и не полагам никакви умствени усилия, започва да ме потиска. Чувствам се затъпяла.
Затова искам да ви попитам вие как се справяте с уикендите - как си разпределяте времето и правите ли изобщо нещо странично от това да се разхождате по голо дупе и да си почесвате там кой каквото има? А въобще можете ли да се организирате през двата свободни дни?
Въобще споделяне на какъвто и да било опит ще ми е от полза, нали знаете, че си ви слушам:)

Въпрос

2007-02-26T16:02:00.000+02:00

- Може ли човек да качи 4 (четири) килограма за 2 (два) дни?

- Може, ако в тези 2 дни е включено посещение вкъщи при мама и при татко.

Мъдра мисла на трета степен

2007-02-09T11:07:00.000+02:00

Отново за косматите крака
Ми мързи ме и толкоз. Ако някой иска да ми направи забележка за това колко точно са ми космати краката - моля да заповяда. И аз имам пълното право да си ги държа такива точно колкото искам. Може да ми харесва да си ги почесвам или просто да наблюдавам как си растат. Ако искам да ходя вкъщи по къси гащи и космати крака - имам пълното право да го сторя. Пък и те могат да се окажат много полезни в някои случаи. Например за отказването на вредния навик за секс на първа среща. Понеже се е случвало вече, особено когато си пийна, другата в мен (тук сме много) взема надмощие над задръжките ми и после аз страдам. Затова най-умната мярка, която предприемам, е неизбръсването на краката - хитро, нали? Нещо като огромните гащи на Бриджет Джоунс, само че наобратно - аз наистина не искам да се случи.
Издигам манифест в името на косматите крака за запазване на емоционалното здраве! С мен ли сте?

И за шарката
Митична епопея в три действия.
Действие 1. Парти събота вечер
Много хора, музика, танци манци, голям кеф.

Действие 2. Заразата
На следващата сутрин единственият ни мъж в квартирата - болен от шарка. О, ужас. Масово прозвъняване на родителското тяло с въпроса - каква шарка съм карал. Масово прозвъняване на всички на партито с предупреждение за заразата. Масово връщане на обажданията с въпроси за симптомите.

Действие 3. Истерия
Понеделник вечер. Всички си мерим температурата. Едната ни съквартирантка влиза в кухнята с бледо лице, развети къдри и стиснала термометъра в едната ръка с тревожен глас запитва:
- 37,1 висока температура ли е?

Край. Отворен.

След като спрях да се смея й отговорих на въпроса, чийто отговор тя добре знае. В крайна сметка това е само дребна шарка, а не чума :)

Новата дума
Може да сте разбрали, а може и да не сте (ако все пак има случайно попаднали тук) в квартирата сме шестима (за момента) - ние, петте и нашия единствен мъж, който страда само за поза. Затова нежно я наричахме кокошарника - пък сме щастлив кокошарник, защото си имаме един петел. Сега обаче той е болен и е при майка си, тъй че ние петте сме самотни и в пристъп на истеричен смях онази вечер аз измислих думата, описваща ни прекрасно и еднозначно.
Добре дошли в КУКУШАРНИКА.

Анонс, анонс

2007-01-31T15:32:00.000+02:00

Имам да направя 3 (три) кратки съобщения:
1. Моят най-верен читател-почитател, този извор на мъдрост и опит, съдникът на низките ни дела най- ама наааай-после си има блог. Пламко, Пламко ти си моят герой! Урааа :P
2. Вторият ми верен читател-почитател, известен още сред апокрифните среди като галя-а-какъв-е-твоят-чипсет, но иначе нежна и чувствителна душа (Роско, това си тиии) също си има блог.
Чувствам се също като Кирил и Методий, също като Климент и Ангелари, също като ...ъъъ както и да е...:) , откривайки ги за таз нова култура и тез невероятни възможности и хоризонти. Трепетно любопитство ме обзема в момента, в който гугъл рийдъра ми светва жълтичко - с гордост и обич гледам на написаното от тях - рожби мои, творете, творете!
И...
3. Търся си съквартирант(ка), който (която) е достатъчно смел(а) и самоотвержен(а) да:
- живее с 3 (три) жени и още един също толкоз смел и самоотвержен младеж,
- живее в една стая с мен, което не е толкова лесно, колкото на пръв поглед,
- се примири с една ненормална, пресметлива и нахална хазяйка,
- бъде обгрижван(а) от същите тези три момичета и един младеж,
- бъде готов(а) всяка вечер да се забавлява и пиииии бира,
- пие бира всяка вечер (това споменах ли го?),
- чисти наравно с другите, за което си има Образцов График,
- (това само, ако е мъж) да има плочки и да се разхожда гол до кръста, за да радва обичната си съквартирантка (и тя е човек, все пак), да може да танцува не е задължително, но е желателно,
- пие бира (това май не го уточних достатъчно).
Готови ли сте да приемете предизвикателството? Мястото е вакантно от март - бързайте, да сте първи :P
Със съжаление оставяме Неви да си тръгне, като се надяваме, че няма да й липсваме много, както и тя на нас. Говорейки от името на всички съквартиранти, и казвам, че я обичаме и ще роним сълзи, след партито по случай заминаването й:Р
И да ни праща картички от Виена. И бира. И билети за самолет. И богати, неженени, млади и Убави австрийци. И бира. И стига толкоз.

Честита нова година...

2007-01-31T14:55:00.000+02:00

...на всички - с един месец закъснение, но все пак :) Аз се самоупрекнах затова, че въобще не пиша, въпреки че искам и имам идеи. Тъй че реших да си направя новогодишните блогови обещания сега, преди да е изтекъл и януари:
- обещавам да слушам и да пиша,
- обещавам да не почвам всеки пост с извинение затова, че не съм писала отдавна,
- обещавам да заспивам с мисъл за блога и да се събуждам с нова идея,
- обещавам да не пиша стихове.
Докато първите две са лесно изпълними, с поледните няма как да не се измъча:) Особено когато в пристъп на пиянски ентусиазъм и самосъжаление, не ми дойде някоя строфа изненадващо изодзадзе и не ме принуди да я напиша със заплаха за съня ми. Вие нали знаете, че се шегувам? Че съм лош поет, лош съм, надявам се обаче да не съм лош разказвач.
Трудно ще наваксам с новите неща около мен в този пост, затова оставяйки го сравнително подреден и смислен искам да ви пожелая и аз нещо за новата година:

Пазете се от настинка и не преяждайте :)

ПП. Това е днешният ми хороскоп, но смятам, че ако има също толкова универсално пожелание като "живи и здрави", то това е точно то.

2006-12-18T10:47:00.000+02:00

Измислих как ще празнувам догодина - 2 каси бира и крака на масата. И мезета. Никви партита - така и така одъртях вече :)
ОХ, ама партито беше суперрр!

Get the party started

2006-12-16T23:55:00.000+02:00

Не само заради рождения ми ден исках да направя равносметка за изминалата година, но на границата да се превърне в горчиво тъжна история с привкус на самосъжаление се спрях. И то не само защото слагайки нещата на кантара откривам, че хубавото е повече от лошото, че щастието е повече от мъката, че приятелството надделява над предателството. И не само защото, въпреки че в момента съм сама, се намери кой да ми го честити в минутата на настъпването му и след по-малко от дванайсет часа партито ще бъде в разгара си. А и защото равносметките са за хората, които престават да живеят, а пък аз - ехее - аз тепърва започвам.
Макар все пак да ми е криво, че остарявам още една година и някак все по-трудни стават тези рождени дни, ми се иска да изкарам страхотен ден и нощ.
Всички сте поканени на партито!

Защитих!

2006-10-18T16:41:00.000+03:00

Пея песни на радостта и облекчението:) Като че ли облекчението е преобладаваща - то стана дипломна работа за чудо и приказ - 5 месеца апокалиптични мъки и накрая пак не беше готова. Нищо де, главното е крайният резултат. Защитих УРААААААААААААААААА!
Защитата мина нормално гадно - бях последна дванайсета, техниката ме предаде точно в момента на почването на защитата (мамка му и лаптоп, да ме прощавате за израза), комисията гледа сякаш се подготвяше за заколение, в което аз бях жертвения агнец, но накрая въпросите бяха разочароващо глупави. Всъщност имам шессссст.
И в момента току се сетя че съм защитила, току се подхилквам от кеф. Смятам да се наслаждавам на правеното на нищо и на липсата на чувството за вина от това поне до края на тази година. А после ще му мисля.
Е, ако сте се надявали на повече подробности - няма да ги получите. Безжалостния разказ за презентацията с всички унищожителни подробрости ще ви го разкажа на по бира. А дотогава искам да чувам само как звъни телефона ми, и на него пише "Попълни-тук-своето-име calling". И това се отнася с пълна сила за теб, Пламко.

Баня Лука: 5 дена между Запада и Изтока

2006-09-03T18:21:00.000+03:00

Вече втори ден обратно в България си събирам мислите за този пост. Впечатленията се блъскат на изхода на главата ми с намерението да се разбият в клавиатурата без никакъв ефект. Но аз не възнамерявам да си позволя такава загуба. И така започвам...
С фактите
Баня Лука се намира в Босна и Херцеговина. Тя е столицата на република Сръбска - малка автомна и изключително християнска област в иначе мюсулманската Босна. Сигурно повечето от вас са по-добре запознати с войната там в началото на 90-те от мен - аз бях много малка тогава и това, което не си спомням, ми беше неудобно да питам. Посрещнаха ни на автогарата в неделя вечерта след 12-часово пътуване двама усмихнати младежи, които побързаха да ни запознаят с основните факти около Баня Лука. Казаха ни с известна тъга, че последната война е успяла да унищожи всичко, което си е струвало да се види преди там. Но с оптимизъм допълниха, че сега градът се строи отново и всичко е абсолютно ново и обновено. И наистина - всички високи сгради в Баня Лука са минало, видяхме само десетина и ни ги показаха като забележителност. Всъщност не са по-високи от петнайсетина етажа. Баня Лука се намира в долината на река Върбас, обградена от невисоки хълмчета и застроена с ниски къщички. Малка, но все по-разрастваща се (в момента около 200 хил. души) и много много красива и зелена. Сякаш недокосната от урбанизацията тя съчетава в себе си това, за което всеки може да си мечтае - хубава природа и чист въздух от една страна, съчетано с градски живот и разнообразие, на което е свикнал всеки съвременен млад човек.
Получихме обичайната обиколка из града по необичаен начин - съвсем спонтанно - просто ни взеха и ни разведоха. Имаше какво да се научи от двете момичета, които ни развеждаха - както за града, така и за начина, по който да оцеляваш след несгодите и да се обръщаш обратно с достойнство и с почти никаква горчивина. Показаха ни църквата, наскоро възстановена от бомбадировките, която още не е пусната в експлоатация, но на всеки петнайсет минути камбаните бият, сякаш с всяка изминала минута се бори за оцеляване и камбаните известяват тържествуването на победата. Оказа се, че няма нито една джамия - всички са съборени от жителите на Баня Лука. Явно нямаше и нито един мюсулманин там, всички християни от Босна и Херцеговина са се прибрали на едно място. На едно невероятно красиво място, където реката Върбас спокойно разливаше водите си - зелени и умиротворени след бясното препускане към долината, а върбите наоколо, докосвайки ги с клони, се отразяваха в повърхността, вървях, мислейки си какъв какъв късмет имат хората да живеят и учат тук. И тъкмо споделях възторга си с тях, когато Радмила (едното момиче от домакините, прекъснало следването си заради войната и сега решила да го продължи) ме спря, за да ми покажи два високи блока, на всеки етаж, от които имаше дупка с опушени краища. По време на войната и при тотална липса на отоплителна система и комини, хората са използвали тръбите на парното за такива, като са горели всичко, което е можело, за да оцеляват.
Всичко това, заедно с факта, че отношението жени мъже в Баня Лука е 7 към 1, че навсякъде виждахме инвалиди и че населението е изключително младо, можеше да направи нещата много драматични, дори и трагични, ако не бяха хората. Тези топли, усмихнати, сърдечни, мили, отворени хора. Които се раздават, без да изискват нищо насреща, за които със всички сили важи приказката "Сърце да е широко", а то беше и още как. Хора, които не носят белезите от войната, или ако е така, не дават с нищо да се разбере, с достойнство и гордост обичат земята, на която живеят и възнамеряват да останат там, за да я правят по-хубава. И знаете ли, аз все пак бях на PhD семинар - всички, които участваха там са били в чужбина и въпреки всичко нямат никакво намерение да си тръгват. Направи ми силно впечатление изключителната организираност и задружие - беше достатъчно някой да предложи нещо и всички се заемаха да го направят. А дружьество - това е сръбската дума за приятелство. Нямаше нещо, в което да не са силни - и в работата и в партито. Струва ми се трудно да го проумея, особено заради факта, че все пак сме славяни, все пак сме на една и съща земя и въпреки всичко ние, българите не сме същите. Няма да я подхващам тази тема, но сякаш завистта е определяща при нас. С тях беше толкова лесно да се разбере човек. Сръбският е толкова близък и същевременно толкова далечен от българския. Има седем падежа, което е с един повече от руския, и не е лесно да се разбере човек, ако не е свикнал. Въпреки всичко на петия ден от престоя имах чувството, че говорим един език - за Бога, аз имах чувството, че можем да се разберем и без думи. А знаете ли как се веселят сърбите - те пият, пеят, танцуват хоро, пляскат, радват се и се смеят - като за последно. И този ентузиазъм, тази любов към живота струи от всяка дума, действие, ако щете пора. И е заразна.
Накрая искам да направя едно обобщение с нотка на горчивина към нас самите. Баня Лука е по-европейският град от София - с оправени улици, с инфраструктура НАВСЯКЪДЕ пригодена за инвалиди, с десетки пешеходни светофари. Много силно впечатление ми направи също така и чистите тоалетни по всички заведения и фактът, че никъде не се заключваха - това си остана загадка за мен до края на престоя ми. И все си мисля, че хората и градът са едно цяло и такива, каквито са хората, такова ще бъде и мястото където живеят.
Баня Лука е кътче, запазило хубавото от миналото в себе си, въпреки устремно прелитащото време покрай него, едновременно бързоразвиващо се и и пристъпващо със спокойни и сигурни крачки там, където му е мястото. Надявам се, обаче, че винаги ще остане там, където е в момента, а именно - някъде между Изтока и Запада.

1:44

2006-08-20T01:06:00.000+03:00

И животът някакси продължава,
и светът е все така същият,
и минутите бавно минават,
и всичко се връща, се връща

И когато мигът отмине, не помисляй за отново.
Пак не страдаш, но завинаги не си същата.
Пак не плачеш, сякаш навикът хванал гърлото
и стискайки,
връща сълзите обратно и тихо.
Пак не плачеш,
преглъщайки.

Лека нощ и хубави сънища

Аз пък ви казвам наздраве

2006-08-15T22:47:00.000+03:00

Със загатнат тен, който ми придава неотразимо излъчване, се завръщам:)
Няма идеална ваканция, освен тези в спомените. Също така е вярно, че не трябва да отлагаш и да казваш догодина - повече, сега е моментът, догодина нещо друго ще попречи. Естествено, аз отново се зарекох за догодина - е, живот и здраве... Пък и да си си вкъщи не е като на почивка:) Аааа не се оплаквам. Даже ви казвам наздраве и добре заварили, липсвах ли ви? Питате за какво пием? Пием за приятелството въпреки времето, въпреки разстоянието, пием за моментите на неловко мълчание след дълга раздяла, и за тези, в които дъх не можеш да си поемеш, докато наваксваш с разказите, пием за очите, които виждат само хубавото и за душата, трепкаща в пламъка на близостта, пием за смеха на общите спомени и надеждата за бъдещи такива все общи, и накрая пием за моментите, в които можем просто да си помълчим - заедно. И въпреки че липсата и празнотата се завърнаха с пълна сила сега, толкова се радвам, че бяхме заедно :) Наздраве!(къде са ви бирите?:P)

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕ и замирисва на мореее

2006-08-03T12:04:00.000+03:00

Заминавам си вкъщи!!! Най-сетне.
Очаквайте ме обратно силно загоряла и неустоима. Завиждате ли? Недейте много, защото в плановете ми се включва и писане на дипломна работа (бляях:()Някакси плажът и дипломната трудно се съчетават, ама аз имам вашата подкрепа и непоклатимата ви вяра в моите способности, нали?
Хайде и до скоро:)

Без заглавие

2006-07-25T16:24:00.000+03:00

Отказвам да се откривам, отказвам да предлагам, отказвам да чакам. Отказвам да се надявам. Отказвам да се влюбвам, отказвам да обичам.

Искам си сърцето обратно. Цяло.

Нина от Марс

2006-07-11T14:19:00.000+03:00

Търся Земя. Земя, обади се.
Преди някой да си помисли, че вече съм тотално изтрещяла, бързам да обясня. Какъв ви е проблемът с общуването, бе хора? Защо зад всяко добро желание за разговор се търси задна мисъл? И докога ще продължава това?
Общуването се е изродило до такава степен, че за да започнеш разговор трябва да преминеш първо през онлайн варианта му. Лошото е, че става все по-лесно да говориш онлайн и все по-трудно на живо. Кое му е толкова привлекателното на това, аз все още не мога да разбера. Издигаш безкрайни бариери пред себе си, криеш самоличността зад хиляди никове, навсякъде ти трябва потребителско име и парола. Не, това не е проблем само на деветдесетте. Аз тогава още не можех да ползвам компютър, за Бога.
Наистина, сега е много по-лесно да откриваш приятели, но много по-трудно да ги запазиш. И сега приятелите ти са ей тука - на един клик разстояние, и все по-рядко на една ръка пред теб. Пък и бира виртуално е трудно да се пие.
Блогирането пък е едно форма на душевен ексхибиционизъм, при който границата между неприкосновеното и общодостъпното се обръща. И всичко това заради проблеми с общуването. Не че отричам интернет като глобална общност и дрън-дрън, просто когато това стане основния ти начин на живот, според мен трябва да поставиш край.
Да се върна там, откъдето се почна: защо зад всеки опит за подаване на ръка онлайн се търси скрито значение. А може би няма - мен ако ми подадат ръка в трамвая ще благодаря, ще се усмихна и ще си тръгна, няма да измислям хиляди причини. В трамвая, обаче, аз виждам човека, който е до мен, освен това виждам бабите и дядовците, които са истинската история на отношението между хората(част от тях поне). Те не само разговарят, те го правят с истински устрем.
Понякога нещата са много прости и желанието да общуваш си е... ами точно желание да общуваш. Не си отчаян, не си търсиш някой да те наебе (извинявайте за израза, ама), просто предлагаш и не търсиш нищо в замяна. Вярата в хората също никога не е излишна. Нали търсейки приятели, все пак намираш себе си.
В мен ли е проблемът или в останалите? Или аз изоставам. Писна ми да бъда нечие присъствие в кю-то, искам си обратно дългите летни вечери навън, на разговор, на бира.
А и последно - скъпи, уважеми мой читателю (имам съмнения, че си само ти, Пламко) проявете импулсивност някой път и просто се запознайте с някого. Не онлайн. Преподавам също така уроци по изчистване на задните мисли и доверие в хората. Ако някой има желание - тука съм, и дишам, и мърдам, и ми се пие бира.

PS. Обърканото ми словоизлеяние, естествено, отново е в резултат на нещо, което непрекъснато ми се случва и почва да ми омръзва. Аман!!! (умирах да го кажа)

Без излишен драматизъм

2006-07-03T20:31:00.000+03:00

Много модерно е тия дни да се слагат разни логове насам натам - я по форуми, я по блогове. Интересното е, че все си мисля, че излагайки по този начин себе си на показ демонстрираш отчаяната нужда от внимание, която единствено и само е предизвикана от самота. Всъщност не е ли цялото блогиране такова? Някъде бях чела, че блоговете се делят на лични, социални и незнамкаквиси още. Е не е вярно всички са ужасно лични и авторите с всяка дума и дори запетайка се опитват да се домогнат до вниманието на останалата част от техния свят. Моят блог също не прави изключение.
В този дух да безжалостно оголване на душата се реших и аз да сложа един разговор. С малко хора не общувам често лице в лице и контактът с тях онлайн ми е много важен. Още по-малко хора пък упорито продължавам да търся, въпреки че се виждаме два пъти годишно. И понякога се чудя как възприемат вниманието ми и желанието да се чуваме. Не не се чудя, всъщност много добре знам, а в такива моменти още повече се присещам защо толкова рядко го правя.
Хайде сега без излишен драматизъм, тази вечер и без това съм доста непоследователна: аз съм с шльокавицата, става ясно името на другия в текста. Анализ на това поведение няма да правя, а за да не водим повече такива разговори, трябва да не се чуваме изобщо.

[20:01:14]откъде го включваш?
[20:01:43]ot volume-to
[20:01:52]хмм...
[20:02:11]аз имах подобен проблем, но не със скайп, оказа се че имам два контрола върху микрофона...
[20:02:21]ама това под линукс...
[20:03:02]mi toi predi si rabote6e po edno wreme totalno otkaza oba4e
[20:03:39]хммм
[20:03:58]не знам Нина. Не можеш да се справиш с един уиндоус
[20:07:04]eto wijda6 li zatwa se qdosah oniq den
[20:07:11]wednaga po4wa6 da se zaqjda6
[20:07:31]wednaga go obry6ta6 na"kakyw komp injener si kato ne moje6 da se sprawi6 s edin windows"
[20:07:35]mi mersi andrey
[20:07:44]за к'во ми благодариш?
[20:08:24]mi za otno6enieto
[20:08:33]аха
[20:08:35]моля
[20:08:38]пак заповядай
[20:11:09]kakwo to4no te e qd w momenta na men samo ne moga da razbera?
[20:11:27]че не ти работи микрофона
[20:11:28]iznerwen li si ne6to?
[20:11:29]т'ва ме е яд
[20:11:39]e kwo da naprawim sega kato ne raboti
[20:12:25]ами събереТЕ се дружинката и групово го оправете
[20:13:02]Галя, фенката на Уиндоус без проблеми би трябвало да се справи
[20:14:02]andrei kakwo to4no ti stawa?
[20:14:17]nqkakyw problem li ima6? iznerwen li si ne6to
[20:14:19]Какво да ми става?
[20:14:31]Казах ти защо съм изнервен, Нина
[20:14:51]i za6to se nerwi6 moje6 li da mi obqsni6??
[20:15:09]ЗАЩОТО НЕ ТИ РАБОТИ МИКРОФОНЪТ!
[20:15:27]i kakwo ti puka na teb dali 6te mi raboti ili nqma da mi raboti mikrofona?
[20:15:49]pri polojenie 4e na men en mi puka ne wijdam 6to trqbwa na teb
[20:15:50]така, пука ми
[20:16:03]щото например не мога да те чуя
[20:16:23]там горе не може ли да прещрака малко?
[20:16:42]i misli6 li 4e sled cqlata taq kawga kogato mi se cupi6 i mi se zaqjda6 kato malko mom4e az 6te iskam da te 4uq?
[20:16:53]днес едва ли
[20:17:04]то ти ще ме чуеш, аз няма да те чуя...
[20:17:43]a smqta6 li 4e towa e prawilnoto otno6enie kym men izob6to?
[20:17:58]i az 6te tyrpq takiwa ne6ta ot koito i da bilo
[20:18:22]dori sestra mi ne si pozwolqwa da mi dyrji takyw ton
[20:18:37]bilo to i pi6eiki
[20:18:38]аз да не съм сестра ти?
[20:19:30]imenno ne si
[20:19:34]тогава
[20:19:40]ne si mi tolkkoz blizyk kato neq uwerqwam te
[20:19:47]щом тя не може да си позволи, може аз да си позволя
[20:20:16]naprotiw towa koeto moje ili ne moje da si pozwoli6 sprqmo men az go opredelqm ne zabrawqi
[20:20:30]хаха
[20:23:03]айде
[20:23:18]отивам на пазар

Това е. Все пак се опитвам да разбера.

2006-06-28T14:20:00.000+03:00

Чакам ви, ДИДИ, идвайте си по-скоро. Толкова се радвам и нямам търпение!
Откога чакам...:)

Представяне

2006-06-19T22:21:00.000+03:00

Мислейки как да наваксам, затова че не съм писала 20 дена, всъщност ми хрумна, че не съм се представила.

Здравейте, всички. Казвам се Нина и съм на 24. Това като че ли не е най-подходящото начало.
Добре, казвам се Нина и преди не-много години прекарвах най-щастливите лета в живота ми. Лета с мирис на море и печени миди и вкус на солена морска вода, с вечните ожулени колена и порязани от миди стъпала, с жегата на нагрятите калдъръми и изсъхващата на слънце мокра солена глава. Слънчевите лета на моето детство.
Научих се да плувам чак на 12, от срам от пояса. Заради този пояс, пък и за по-бързо се къпехме на камънаците под нас. А те ни се отплащаха с ъгловата топлота и успокояваха водите на морето. Как ми липсва безметежността и безгрижието. Липсва ми и усещането на топлата земя под краката ми и успокояващата мисъл, че винаги, когато пожелаеш можеш просто да си хванеш сандалите в едната ръка и да наджапаш в дълбокото.
Същите тези дружелюбни камънаци през зимите замръзваха и се превръщата в преграда между разлютеното море и брега. На замръзналите локви се пързаляхме и палехме огън. И бой много съм яла заради това. Ама нищо не може да се сравни с миризмата на пушек и крехката илюзия за топлина.
Разбира се, съм далече от мисълта да пиша мемоари. Дано само съм успяла да ви въведа в атмосферата. А сега и фактите.
Научих се да чета с "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", сричайки на кака, докато се къпеше в банята. Тогава много я мразех, да знаете (и книгата, и кака). Научих таблицата за умножение като декламирах по всяко време пак пред кака.
Счупих си предния зъб на 11 - стената на църквата до нас ми се изпречи на пътя. На нея нищо й нямаше, а мен татко ме успокояваше с "юнак без рана не може".
После се научих да правя балони с дъвката и малко след това да плувам. Все фундаметални за моето израстване знания. Мама ми каза, че ще стана много глупава, защото не чета и книги и някакси успя да ме накара да прочета първата си книга. Мама е най-мъдрата жена на света. Не съм спирала да чета оттогава.
После нещата шеметно се завъртяха. Имаше ги тези дълги лета и забавни зими и колкото повече пораствах, толкова летата ставаха по-къси, а зимите по-малко забавни.
Ето ме сега оттам - откъдето започнах.
Аз съм Нина и съм на 24. Обичам: лятото и зимата, слънцето и снега; да чета и да смея; мама, татко и кака. Плача на филми, пия много бира и понякога се напивам. Мразя: хората да ме виждат как плача, да се чувствам самотна и да ми е скучно; мразя състоянието си в момента, защото съм несигурна и озлобена, а и се страхувам. Умна съм, освен това съм хубава и скромна. (И знам, че винаги ще има по-умни и по-хубави от мен, но едва ли толкова скромни.:))
Това е душата ми на показ - наивна, гола и беззащитна. Споделям, без да очаквам да разберете. Просто имам нужда. Не бъдете лоши - откровеността е рядка добродетел.

Честит първи юни!!!

2006-06-01T22:48:00.000+03:00

За малко да ви забравя, малки, големи и още по-големи момичета и момчета!:)

Срещи от третия вид или колко печелят таксиметровите шофьори

2006-06-01T22:02:00.000+03:00

Да, знам, че от 10 дни не съм писала - чувствам се виновна, доволни ли сте:P
Обаче днес страшен и още по-странен ден. Върви ми на срещи. Първо срещнах супер случайно един стар близък познат. Второ една приятелка, която ме зарадва, че е станала докторантка и то в Германия - точно за това, за което се бореше. После една бивша съученичка - в автобуса, на път за Ст. град. Там естествено отивах при дипломния ми ръководител.
И накрая за капак на връщане към вкъщи ме кара таксиметров шофьор-системен администратор. Ами да, правилно сте разбрали - системен администратор. Той всъщност не си призна много направо, че е сисадмин. Първо се заприказвахме за мен и меи-то, естествено, и разказвайки, че е завършил електроника, някак си вмъкна, че до ден днешен се занимавал с компютри. И така до края и до моето възклицание: "Ама верно ли сте системен администратор". Страхотен тип. Усмихнат, мустакат и интелигентен. Знаех си аз, че не е типичният таксиджия като ме посрещна с думите: "Аз никого не съм връщал досега за адрес." Оказа се, че замествал съседа си таксиметров шофьор, който лесно бил решил проблема със семейния си бюджет, карайки такси. Дневните смени жената, нощните той. За нещастие си счупил ръката. И така близкият семеен приятел и забележете СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР предложил той да поеме нощните смени. Всъщност мотивът му точно не е ясен - ако има работа за хубава заплата през деня, как му остава сили и през нощта да кара. Явно не е само личната услуга, а нещо друго.
Обичал и вярвал в свободния софтуер. Водил курсове в меи-то за мрежова сигурност. Защо всички таксиджии не са като него? А и оправда едно мое подозрение - колко всъщност взимат бакшишите: Ми колкото един системен администратор, колко!
В крайна сметка парите не са най-важните, това мисля, че съм го казвала нейде си.
А казах ли, че ми е личното мото за близките от 2 до 5 години:)

Недомлъвки

2006-05-21T18:21:00.000+03:00

Понеже цяла седмица не съм писала си бях намислила доста неща.
За новата ми чанта. За все по-увеличаващите се на брой розови самобръсначки в банята (опасно явление или природен феномен?!). За бръчките. За най-щастливия ден (научно било доказано, моля ви се). За баловета (когато се оказва, че цяла България има коли за по 100 хил. евро)
Само че в момента ще пиша само за взаимното съжителство. Тука ми идва една преупотребявана метафора - все едно да се движиш по острието на бръснач. Заради такива моменти ми иде да си обера багажа от хубавата ми квартира и да се изпаря в небитието и никога, ама никога да не се обадя на тези хора. Има такива моменти, когато се дразня и си мълча и просто чакам да ми мине и такива, в които се дразня и решавам да не си замълча. Е, винаги съм съжалявала за това. Защото всичко ми се връща стократно и както и днес се разтрепервам и вдигам кръвно. На другия, естествено, му олеква - щом ми се е разтоварил по библейски си е измил ръцете и не мисли за последствията. Не трябва да пиша за това, когато съм бясна, защото знам какво ще се получи. Дали въобще ще го напиша е друг въпрос. Искам и аз някъде да се разтоваря, а не да редя празни приказки, докато чакам аналгина да подейства. За да има поука от тези недомлъвки, ще дам един съвет - пазете се от хора, които нямат културата да изслушват и да се вслушват.
Или направо живейте сами. С коте. (такова ангелче като Ишмаел, како, обаче трудно ще намерят, не мислиш ли?:))

Кратки

2006-05-15T22:18:00.000+03:00

В петък получих мейл от дипломния ми ръководител. На кратко ми казваше, че до 30 юни трябва да съм готова с дипломната работа + статията, която ще пишем върху нея за научната конференция.
Толкова се притесних, че цял ден нищо не можах да направя.

В събота от желание да уча рисувах, ходих да разгледам новия Сити Център София, пихме бира в градинката на НДК и пазарувахме от Пикадили. В крайна сметка си легнах - защо да развалям ползотворния ден?

И накрая в неделя имах голямото желание да пера и да простирам цял ден, но всичко се изчерпа само с три перални. Все пак учих.

Днес пак учих. Мразя Гаус, Поасон и Лагранж, в този ред на мисли да не забравя да спомена и Коши. Обнадеждаващ е фактът, че все пак свърших някаква работа и на работа.
Започнах да се притеснявам, че от много учене ще си съсипя развитието.

Another brick in the wall

2006-05-11T22:29:00.000+03:00

Тази история започва преди около 3 месеца. Но не се знае как ще завърши.
Всъщност началото е от преди около 6 месеца. Но в такива подробности, аз няма да изпадам.
В един много мразовит януарски следобед аз пристигам за поредния оглед на квартира. Естествено сама. Болна съм от ангина и ужасно ме боли гърлото, както може би се досещате. Спомням си негативизма, който обичайно изпитвах, когато брокерката ми се обаждаше за поредния оглед. В случая попадам тук, на върха, на Бигла. И се оказвам смаяна от апартамента, който макар и в трагично състояние, беше с пъти по-добър от всички останали, които гледах. Обаче холът - преходен. Пълно нещастие. Иначе човекът, пълномощник на хазяйката, тук за краткост наричан майстора (той е главният герой да подскажа, но дори и като такъв не заслужава да го пиша с главна буква), се оказва далновиден. Ние имаме фирма, ние се занимаваме точно с това - ето тука по средата на хола ще ви преградя. Ще стане страхотно като истинска стена, казва той.
Блажени са вярващите.
Повярвахме му - той лесно убеждава, както и всички останали. Малко се чувствах виновна, че ги подведох. Вече не - аз останах най-разочарована и излъгана от всички, на другите май просто спря да им пука.
Последваха няколко проекта, премина се от най-удачната идея към най-безумната идея, ама която да се хареса на всички. Измислил съм го един път, каза той, всичко е на основата на гардероба, към него ще се прикрепят плоскости и в крайна сметката на стената ще има само 2 дупки. За пред хазяйката - един гардероб с надстройка. Всички доволни и щастливи, дадохме предплата и се разбрахме за след две седмици.
Мина се един месец - майсторът не си вдига телефона. Още половин месец - майсторът продължава да не го вдига. Стана известен сред апокрифните среди като "майстора, който не го вдига". Към края на втория месец се обади - идвам. И дойде - разпроби целия таван и две стени. Вкъщи стана като в "Топло". После още един месец му трябваше да приключи стената - накрая и сами си я боядисахме. Това е майсторът, който хем го не дига, хем бавно свършва. Изначалният майстор. Баш майсторът.
Всичко, което претърпяхме - пълния тормоз и от страна на съквартирантите, както и от майстора, последвани от притеснения, след като всичко се оказа не така както го искахме; две нощи не спах от ужас, че ще ни изгонят заради малоумието му, а на първата, за да се успокоя пих 3 ракии - големи; около двете седмици, в които живяхме със стълба по средата на стаята, кофа с латекс до нея и найлони по пода под разпиляните инструменти; поне стоте телефонни разговора с майстора - всичко това описва една съществена част от живота ми в последните три месеца. И всичко това е заради Стената.
И ето я стената - в своето величие е съизмерима само с Великата китайска стена, с мъката и нервите, които е причинила - с Берлинската стена (но това е зловещо сравнение, все пак я събориха).
А всъщност прилича на хладилник.

Иска ми се накрая да кажа, че сме отървали от майстора за вечни времена - но, уви, всичките комплекти инструменти стоят във фоайето, стълбата е на балкона, а не се знае какво ще му хрумне този път. Става малко като в разказите с неочакван край на Роалд Дал. Той даже не е неочакван, а по-скоро отворен. Изтръпвам.
А даже не сме казали на хазяйката...

За убиване на времето...

2006-05-05T16:38:00.000+03:00

Петъчно съм разсеяна и разхвърлена, в прибавка ме боли главата. Имам вече много сериозни резерви към Загорката. Не може да има вкус на спирт и всички да ми твърдят, че това е най-хубавата бира в България. Моля ви се тогава ми обяснете как от 4 бири и половина ме цепи главата вече цял ден, ако не е чист спирт това.
И така мама пристигна:) Довечера ще я водим на театър, а утре заминаваме за Мелник, почти нямам търпение. И понеже си изпускам за пореден път урока по рисуване, ще гледам да наваксам със снимане. Жалко, че нямам по-хубав фотоапарат. Мислех да взема служебния, ама кака ми вкара някакви резерви и паранои. Всъщност има още време да реша. Този път обаче Ния, моята художничка, ми заръча за домашна работа да рисувам по снимките. Това ще бъде интересно - някакво сериозно предизвикателство за мен изглежда.
И естествено днеска тотално пренебрегнах дипломната работа. В момента в главата ми е страшна каша от разните му там ЧДУ, шейп функции и метода на Галеркин. Аман! Един приятел вчера ме попита дали съм забърсала някое гадже. Аз казах не, ама за сметка на това забърсах няколко уравнения, даже десетки:)
Отново се разсеях - бях си намислила точно какво ще напиша го забравих. Лидия често правеше така (тя и сега е такава де) - влиза в редакцията и казва "Измислих страхотно заглавие за първа страница снощи... Ама го забравих.":)
А, да, сетих се - един приятел днес ми напомни за цитата, който ми висеше на вратата на стаята в общежитието. Беше на Кърт Вонегът от словото му пред випуск '97 на MIT. И си висеше там с ясна цел - за самоуспокоение и самозаблуждение:

Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота. Най-интересните хора, които познавам не са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някои от най-интересните на 40 год. все още не знаят.

Аз непрекъснато ги сменях тия цитати - по едно време, когато ме опукаха на изпитите втори-трети курс, там имаше цитат на Пратчет и по-точно на Смърт:

Не съществува справедливост, съществувам само аз.

Но този на Вонегът се позадържа до края мисля:) Ами съвсем актуален е и досега, макар че си мисля, че знам донякъде какво искам да направя със себе си. Това обаче си е цяла тема за пост и не е за сега. Цялото слово е доста добро всъщност. Това

Understand that friends come and go, but with a precious few you should hold on. Work hard to bridge the gaps in geography and lifestyle, because the older you get, the more you need the people who knew you when you were young.

е страхотно. Струва си точно този съвет да последваш:)
Ами разпилян се получи този пост, малко като за отбиване на номера. Но следващия път - повече.

Нещо лично ей така

2006-05-02T22:55:00.000+03:00

Не съм се ориентирала каква да бъде целта на блога. Гледам, модерно е да пишеш донякъде абстрактно, без да засягаш прекалено лични теми и същевременно това да забавлява читателите ти, като темите са злободневни или такива, каквито те вълнуват, или мислиш, че ще развълнуват читателите ти. И понеже аз по цял ден чета форуми, блогове и каквото още може да ви мине през ум, предпочитам да чета именно такива постове - неангажиращи, с внимание към читателя, предизвикващи желание за диалог. Ми май не ме бива много така да пиша, или де да знам?!
Във всеки случай днес, съм ужасно разсеяна - то си личи по начина, по който пиша. Така че обстойният анализ, който възнамерявах да направя на себе си и в частност на блога, както винаги се отлага във времето. Затова пък ужасно ми се иска да споделя нещо лично ей така - просто детски навик още в мен живее:) Изпратих Андрей. Купих си обувки. Епилирах се. Ей тези три неща за 3 дена. Андрей ще ми липсва, но не толкова много, без това се уморих от намеци и не-намеци и други работи...И, Андрей, ти ми каза, че не ги четеш блоговете, така че ако се направиш на обиден - веднага те хващам в лъжа:)
Най-после започнах да се занимавам сериозно с тази дипломна работа. Тя стана донякъде митична - винаги си намирам оправдания с нея. Защо не си търся нова работа - заради дипломната,нямам време за рисуване, за спорт, за мъже, за нищо нямам време само и само заради дипломната, а аз де факто не съм почнала да я пиша. То явно всички очакват някакви чудеса от мен - и най-много дипломния ми ръководител. С предната успях да се справя на границата на нервното разтройство и проявеният героизъм беше с цената на "кървав пот", но тази май ще е много повече от това.
И вървя пеш до работата. Чичо Стефчо-охраната каза, че така както съм си вървяла току виж и гадже съм си хванала, дет са викало. Чичо Стефчо не беше и подозирал как ще му отговоря.:) Километрите са към 3 - 35 минути по нанадолнище, толкова за физическата ми подготовка:) Бирите също са по 3 вечер вече, толкова за диетата ми:)
И толкова за днес:)

Още има люлякови нощи...

2006-04-26T23:32:00.000+03:00

Люляците са цъфнали. Навън е едно такова романтично, чак сърцето ти плаче за щастие.
Неповторим е мирисът на пролет иии (тук ще ви изненадам) още нещо...
Още ми е трудно да пиша в блога, защото съм ужасно отвикнала да пиша. Трябва да имам Идея. Но тя винаги е някакси недооформена и след премислянето изчезва. Затова реших да пренебрегна Идеята, а да наблегна на Спонтанността (ех, че сложна дума). И да се водя от Настроението. Същото е малко носталгично, с тъга към нещо отминало и същевременно близко. Уча се отново да бъда сама - зимата е лесно и без това цялото време е мрачно, заедно с настроението. Но сега през пролетта, когато сърцето тръпне и претръпва, когато искам или не - виждам красотата навсякъде, и когато изглежда толкова лесно да бъдеш щастлив, именно сега нещо те дърпа назад и ти припомня, че някак-си-нещо-си се изплъзва.
Люляците са цъфнали. Небето е точно този отенък на синьото, който много обичам (а вие нали знаете, че синьото идва, когато зеленото се усмихва). И всичко е в правилните цветове - любимите ми.
Люляците са цъфнали. И това наистина е последното нещо-като-оплакване-и-самосъжаление, което ще чуете от мен. Обещавам! И се заклевам на вас, многобройни мой читателю, събрал всичко в едно тяло, мила ми како:) (Вземи коментирай най-сетне, аман ма како, без тва само ти четеш:Р)
И да излезете да ги видите тези люляци. НЕПРЕМЕННО!

Търся си...

2006-04-25T14:24:00.000+03:00

мъж. Висок, хубав и синеок.
Ааайде от мен да мине - може да не е синеок, да е висок е важно.
А мои снимки може и да приложа при поискване;) А най-добре на живо и на по бира:)

Предложения?

За ползата от косматите крака

2006-04-18T23:38:00.000+03:00

Понеже този пост го почвам сигурно от месец - сега много бързо ще го завърша.
Косматите крака най-сигурно предпазват от секс на първа и единствена среща. В крайна сметка при такъв секс може да се достигне до безкрайни усложнения.
Момичета, ако не сте сигурни, не си бръснете краката. Моля.:)

Devil. Inside. Enjoy.

2006-04-14T16:44:00.000+03:00

И ето ме отново:) Възнамерявах да напиша ознаменуващ пост за името на блога. Ето вече е кръстен и гордо се показва наляво надясно, но все пак само на подбрани хора. Devil Inside ми е прякор, подарен от един приятел, както и всички останали мои прякори. Както си възнемарявах мина повече от една седмица, затова сега анонсът е кратък, но дълбоко информационен!
Честитo, блогче, да си ми живо и здравооооо:)

2006-04-05T10:22:00.000+03:00

А аа аааа
Защо така ми слага датата и часа???
Снощи нещо се е объркало, вчерашния пост го дава все едно е от първи април:)

Надявам се и вярвам

2006-04-01T17:05:00.000+03:00

Надявам се и вярвам... е една песен, май на братя Аргирови. Лично аз я знам от репертоара на НЛО и по-специално "Как си ти, как си ти" - ааа който е слушал плочите на нло-то ще знае.
Ама мисълта ми е далеч от това да ви обяснявам за гения на нло, още през 80-те.
За първи път измислям заглавието преди поста. Всъщност при положение, че ми е едва втори-трети по-сериозен пост, всичко ще ми бъде за първи път:). А и за да бъда докрай честна от вчера съм го замислила този пост, така че все пак заглавието е измислено след поста. И въобще хронологията на написването не е важна, важна е идеята.
И така вчера времето беше повече от чудесно... за понеделник. Мрачно, студено, с едни много много ситни капчици дъжд, от този мокрещия вид. И понеже новата квартира е изпълнена и с нови преживявания, като плащането на сметки например, аз логично се бях насочила към най-близката каса на БТК снощи. Засега аз се занимавам със сметките, а пък да видим кога ще ми писне. Касата е в квартала на около километър от къщи. На отиване бях нацупена и гледах тъжно от трамвая мокрите улици. Слязох, намерих го този супер-модерен-център-каса и се заприбирах пеш към другия край на квартала.
Един от рядките моменти напоследък, когато съм се чувствала спокойна и в мир със себе си. Същите ситни мокри капчици вече повече освежаващи, сякаш природата лично се е захванала с хидратацията на моята кожа, и един обещаващ мирис - на свежо, зелено и възбуждащо, и тези напъпили листа по дърветата - въобще пробуждане с пълна сила. Не слънчевото време носи духа на пролетта, първият пролетен дъжд я прави истинска. И светлината - приглушена и срамежлива, едва проникваща зад облаците и същевременно толкова прекрасна - късен пролетен дъждовен следобед.
И се прибрах с нова енергия и нови сили - надяваааам се и вяяярвааам:))
Затова пък днеска - пълна катастрофа. Целия ден ми е криво и ми се спи. Единственото хубаво нещо беше статията, която прочетох. Линк утре ще дам днес ми се спи(ауу и се повтарям):)
Не знам, малко необичайно ми е това блогване - хем писане, хем не-насериозно. Нали отдавна не съм писала... Странно ми е изведнъж да почна и то в такива количества.
А и имам нужда от насърчение... Айде ма какооооу:Р

Името, името

2006-03-31T19:31:00.000+03:00

И в този момент се сещам, че още не съм си измислила име на блога.
Како, ти какво ще предложиш?

Много ми е трудно със заглавията

2006-03-31T19:15:00.000+03:00

С такъв голям ентусиазъм си направих акаунт, а ето че въобще не пиша.
Навремето го правих - много често, в момента, в който стъпих в Техническия университет (оттук нататък наричан от мен за краткост ТУ или просто меи-то) цялото вдъхновение на младежката ми душа си отиде. Било то от прекалена заетост (бурен живот го наречете), било и защото най-сетне се сблъсках с реалността със страшна сила, дотогава просто живях защитена от мама и татко. И изведнъж баааам Ст. град, бааааам домакинска работа, баааам тотална липса на лично пространство (не че ми е липсвало чак толкоз през първите години). Еуфорията от тази самостоятелност така те сграбчва, че се усещаш по средата на трети курс и изведнъж колко бързо минали годините:)
И така ето ме пак, много порастнала и отново застанала пред "белия лист". Няма ме вече в Ст. град и много бързо минаха годините. Още не съм се съвзела от смяната на обстановката и честно казано ст. град страшно много ми липсва. Затова го почнах този блог. ..

Пък и нали трябва да си имам оправдание да не си пиша дипломната работа.

Стефчо

2006-03-09T10:13:00.000+02:00

На Стефчо му беше студено на ушичките

Како, обичам тааа

2006-02-23T23:14:00.000+02:00

Како обичам та ма ииии винаги ша та обичам - да гу знайш!

Искам да ги видя тези коментари

2006-02-21T14:49:00.000+02:00

Много интересно, само пробичкааа

За пръв път ми е...

2006-02-20T17:05:00.000+02:00

Хайде сега проба проба докато измисля име подходящо на блогчето